Решение № 132 от 07.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000108 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №432/13.11.2024г., постановено по търг.д. №619/2023г. по описа на окръжен съд Пловдив, „Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК ********** е осъдено да заплати на И. Г. Д. ЕГН ********** сумата от 35 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.09.2021г. около 10.50ч. на околовръстен път на гр. П., път II - 86, на километър 9 + 650м, причинено от Д.С.Н. при управление на МПС лек автомобил марка „О.А.“, с рег. №*********, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 02.12.2021г. до изплащане на сумата.

„Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК ********** е осъдено да заплати на Окръжен съд Пловдив, по негова бюджетна сметка, разноски по делото в размер на 2 330лв.

„Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК ********** е осъдено да заплати на адвокат Р. И.

М. ЕГН ********** от АК С., на основание чл.38 от ЗАдв, възнаграждение в 1 размер на 3 450лв.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Б.В.И.Г.“ ЕАД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 25 000лв. до 35 000лв. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно. Изложени са подробно доводи за прекомерност на определеното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като несъобразено с принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД и тъй като този размер не е съобразен с действително претърпените вреди и неудобства. Въведено е оплакване, че при определяне на общия размер обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е „дал примат на свидетелските показания спрямо изводите на вещото лице относно срока за възстановяване“, при което е определил обезщетение в завишен размер. В тази насока са анализирани доказателствата по делото, с доводи за предубеденост на разпитаните свидетели и в тази насока – неправилна преценка от страна на съда на гласните доказателства. На самостоятелно основание е въведено оплакване, че окръжният съд е определил занижена степен на съпричиняване от страна на ищеца /само 5%/, като са наведени доводи, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е в по-висока степен. Въведено е оплакване, че съдът неправилно не е кредитирал САТЕ в частта, в която е прието, че ищецът не е бил разположен в отделеното му място за движение на платното, като жалбоподателят се позовава на нарушение по чл.15 ал.1 от ЗДвП, твърдейки, че това нарушение е фиксирано, но не е отчетено като съпричиняващ фактор от съда. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 25 000лв. до 35 000лв.

В постъпИ. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – И. Г. Д., въззивната жалба се оспорва.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпИ. отговор не са предявени

Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззиваемата страна се претедират разноски по реда на чл.38 от ЗА, определени съгласно Наредба №1/2004г. за МРАВ, с ДДС, а от жалбоподателя 2 се претендира и юрисконсултско възнаграждение.

В депозирано от жалбоподателя писмено становище вх.

№3058/08.04.2025г. се възразява срещу дължимостта на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, с аргумента, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди съобразно необжалваната и влязла в сила част от първоинстанционното решение, е изплатено.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна възразява, но бланкетно, срещу претендираните от жалбоподателя разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – И. Г. Д., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 25.09.2021г., около 10.50ч., управлявал по околовръстния път на гр. П. мотоциклет, марка и модел „Я.****“ с рег. №*********, в посока гр. А..

В землището на община Р., в района на И.п.М., ищецът приближил кръстовище като се движел в лява, южна лента на платното за движение. В същата посока, но в дясна лента, се движело МПС „О.А.“ с рег. №*********, управлявано от Д.С.Н., който първоначално направил опит да предприеме маневра завой надясно, но след това извършил престрояване на ляво и навлязъл в лявата лента, на забранено за такава маневра място, където се движел мотоциклетът. С това действие пресякъл траекторията на мотоциклета, отнел му предимството и станал причина за настъпване на ПТП, 3 при което мотоциклетът с предната си част се ударил в задната лява част на автомобила. В резултат на удара тялото на ищеца се отделя от мотоциклета, а последният продължава неконтролируемо движение в северна посока, към платното на насрещно движение, суркайки се, където се установява в банкет.

Ищецът се позовава на съставен за произшествието Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***/25.09.2021г. и образувано ДП №***/2021г. по описа на СРПТ при ОД на МВР П.. Твърди се, че от удара на ищеца са причинени телесни увреждания. Той е транспортиран по спешност и приет в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. П., Първа клиника по хирургия, с оплаквания за болки в корема, лумбалната област, дясно рамо, дясна половина на гръдния кош, врат и глава. Извършени са изследвания, които установяват охлузна рана на главата, носа и шията, които са обработени хирургично; охлузна рана в дясна лумбална област; фрактура на 2 - ро, 3 - то, 4 - то, 5 - то и 7 - мо ребро в дясно по задна аксиларна линия; контузия на раменна кост и лопатка.

Проведено е терапевтично лечение, изписан е на 29.09.2021г. с указан хигиенно - диетичен режим и медикаментозно лечение в домашни условия.

Описани са подробно болките, страданията и неудобствата, които ищецът е претърпял вследствие на инцидента, което се отразило негативно и в психологичен аспект.

Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил „О.А.“ с рег. №********* при „Б.В.И.Г.“ ЕАД - Застрахователна полица №***************, пред когото ищецът отправил на 02.12.20121г. извънсъдебна застрахователна претенция, но тази претенция не е удовлетворена.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.09.2021г. около 10.50ч. на околовръстен път на гр. П., причинено от Д.С.Н. при управление на МПС - лек автомобил марка „О.А.“, с рег. №*********, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата, считано от 02.12.2021г. до изплащане на сумата.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Б.В.И.Г.“ ЕАД оспорва предявения иск. Относимите за 4 настоящото въззивно производство възражения по иска за обезщетение за неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение. Поддържа се релевираното възражение за съпричиняване, изразяващо се в движение с превишена за конкретния пътен участък скорост, която не е била съобразена с пътните условия, поради което ищецът не е предприел своевременно спиране, като предмет на въззивното производство е степента на съпричиняване.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни в настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:

Ищецът И. Г. Д. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, вследствие на телесни увреждания, причинени при ПТП от 25.09.2021г. и изразяващи се в: контузия на гръдно - коремна област, фрактури от 2- ро до 5 - то и 7 - мо ребро по дясна аксиларна линия, контузна рана в основана на носа, контузия с екскуриации в лумбалната област в дясно, контузия на дясно рамо и лопатка /съгласно 5 заключението от съдебномедицинската експертиза, прието при първоинстанционното разглеждане на делото/. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на л.а.

„О.А.“ с рег. №********* - Д.С.Н.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязло в сила на 26.02.2024г. определение, постановено по НАХД №896/2024г. по описа на РС – Пловдив. С цитираното определение, по реда на чл.382 от НПК, е одобрено споразумение, по силата на което Д.С.Н. е признат за виновен в това, че на 25.09.2021г., при управление на л.а. „О.А.“ с рег. №*********, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:чл.6 т.1 от ЗДвП; чл.25 ал.1 от ЗДвП; чл.51 ал.1 и ал.2 от ППЗДвП; чл.65 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. Г. Д., изразяваща се в контузия на гръдния кош със счупване на 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то и 7-мо ребро вдясно по задна аксиларна линия, довело до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни от датата на травмата. Не е спорна и причинната връзка между виновното противоправно поведение на водача на л.а. „О.А.“ и настъпилите увреждания. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” по силата на застрахователна полица №******************със срок на действие от 14.04.2021г. до 13.04.2022г.

С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, първият спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е въпросът относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди.