Определение № 2560 от 09.10.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2560 гр. София, 08.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20248002900606 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ватия Холдинг“ АД, гр. София срещу решение № 12 от 08.01.2024 г. по в. т. д. № 886/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща решение № 331 от 10.03.2023 г. по т. д. № 596/2022 г. на Софийски градски съд, VI-12 състав, с която са уважени предявените от „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност), гр.

Стрелча срещу касатора обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на движимите вещи, описани в приложение № 1 към договор за наем от 07.12.2015 г. (с изключение на 1 бр. аналитична везна/хим. лаборатория), с определена парична равностойност на основание чл. 521, ал. 2, изр. 3 ГПК, и иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата 33 025 лв. за ползване на същите вещи за периода от 15.09.2016 г. до 02.06.2020 г. Въззивнното решение е обжалвано и в частта, с която е оставена без уважение подадената от „Ватия Холдинг“ АД частна жалба срещу определение № 2636 от 05.08.2023г., допълващо първоинстанционното решение досежно отказа да му бъдат присъдени разноски за прекратената част от производството.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради немотивираност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в несъответствие с правилата 1 на формалната логика. Изразява несъгласие с извода, че сключеният между страните договор за наем от 07.12.2015 г. относно процесните движими вещи е прекратен и че дължи връщането им, респ. тяхната равностойност, заедно с обезщетение за ползването им за исковия период. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 644, ал. 1 ТЗ за прекратяване на наемното правоотношение на извъндоговорно основание, тъй като не е осъществено предвиденото в тази разпоредба условие – цялостно или частично неизпълнение на договора, както и че не е доказано наличието на предвиденото в самия договор (т. 16) основание за прекратяването му – пристъпване към осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. Позовава се и на влязлото в сила решение № 555 от 25.08.2021 г. по в. т. д. № 232/2021г. на Софийски апелативен съд, постановено по спор между същите страни, в което е прието, че към датата 15.09.2016 г. за него не е било налице задължение за връщане на наетия имот. В касационната жалба са изложени подробни съображения и срещу преценката на решаващия състав, че след посочената дата – 15.09.2016 г. – отдадените под наем движими вещи са продължили да бъдат във фактическа власт на наемателя. Според касатора, направените в тази насока изводи са изградени на вероятности, а не почиват на събраните по делото доказателства. Релевира оплакване и досежно оставянето без уважение на подадената от него частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да му присъди разноски за прекратената част от производството.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: „1 . Длъжен ли е въззивният съд да гради своите фактически и правни изводи въз основа на формално валидните умозаключения, т. е. неговите изводи и заключения да са логически следствия от дадени условия (предпоставки); 2. Как следва да постъпи съдът, когато при постановяване на решението се налага да разреши по различен начин правни въпроси, идентични с включените в предмета на вече приключило дело, по който е формирана сила на пресъдено нещо“.

По отношение на първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр. д.

№ 1321/2018 г. на I V г. о. и решение № 246 от 28.12.2018 г. по гр. д. № 4719/2017 г. на I V г. о., а за втория въпрос – че е от значение за точното 2 прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация – “Булгар Минерали – Стрелча” АД (в несъстоятелност), гр. Стрелча – моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 12.03.2024г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е приел за установено, че: Между страните е сключен договор от 07.12.2015 г., с който “Булгар Минерали – Стрелча” АД (в несъстоятелност) е предоставил на „Ватия Холдинг“ АД срещу възнаграждение да ползва недвижим имот и машините и съоръженията по опис - Приложение 1, които движими вещи са предмет на настоящия спор; Договорът е сключен за срок от една година, но не повече от започване процедурата по осребряване имуществото на длъжника, с възможност за продължаването му при писмено съгласие на страните и автоматично продължаване на едногодишния срок, при обща наемна цена за всички вещи 4500 лв.; Вещите са предадени на наемателя с двустранно подписан протокол от 10.12.2015г., като единствено е отразено състоянието на неработещ трансформатор;

С нотариална покана, връчена на 22.08.2026 г., ищецът -наемодател е заявил прекратяване на договора за наем на основание чл. 644 ТЗ, считано от изтичане на 15-дневен срок от получаване на поканата , като е дал срок на наемателя до 14.09.2016 г. да изнесе собствените си вещи, а на 15.09.2016 г. – да предаде наетия недвижим имот и движими вещи;

С писмо от 23.08.2016 г. „Ватия Холдинг“ АД е поискал 80-дневен срок за изнасяне на вещите си и след този срок да предаде наетия имот и вещи, като продължи да заплаща наем за тях, което предложение не е било прието от синдика на наемодателя по съображения, че съдът по несъстоятелността го е задължил да започне осребряване на вещите;

На 15.09.2016 г. ответникът е отказал за предаде имота и намиращите се в него движими вещи; На същата дата е подписан договор за охрана между 3 наемодателя и „Радио Сот” ООД;

С протокол от 27.10.2016 г. на МВР е отправено предупреждение към посочената охранителна фирма да не препятства достъпа на работници и служители на „Вития Холдинг” АД на територията на ищеца;

С протокол от 03.11.2016 г., пълномощник ът на ответника е заявил, че ще предаде имуществото, след като „Ватия Холдинг” АД изнесе собственото си имущество, намиращо се в имота;

С констативен протокол от 16.11.2016 г. на МВР е установено, че при посещение на Производствен обект на „Булгарминерали“ АД, ответникътнаемател, чрез представляващата го Лю б а Кожухарова, е предявил на охранителите молба да осигурят достъп до охранявания имот за изнасяне вещи на „Ватия Холдинг“ АД, но охранителите са отказали с обяснението, че достъпът е ограничен по нареждане на синдика;

С констативен протокол от 17.08.2017 г., съставен от синдика, е извършен опис на имуществото на дружеството, намиращо се в имота;

Изготвени са два оценителски доклада за определяне пазарната стойност на движимо и недвижимо имущество до синдика на „Булгар Минерали Стрелча“ АД и Пазарджишки окръжен съд, въз основа на пряк експертен оглед към момента на оценката след 31.07.2017 г., като сред вещите са питател ОМ 66, питател пластинчат, ел. техническа везна в лаборатория 2 бр., топкова мелница в лаборатория, аналитична везна 2 бр. лаборатория, кантар ВАЕ 60 т. и павильон кабина за оператора на кантара;

През 2018 г. синдикът на “Булгар Минерали – Стрелча” АД (в несъстоятелност) е публикувал три обяви за продажби на електронния сайт на Министерство на икономиката, като сред обявените за продан вещи са две везни от лаборатория, (аналитична и ел. техническа), метална конструкция, шнекове; Вещите са продадени с договор от 27.09.2018 г. ; Недвижимият имот е продаден на „Сайлест“ ЕООД, което е въведено във владение с протокол от 05.01.2017 г.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност) срещу „Ватия Холдинг“ АД искове по чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за наем е прекратен предсрочно и че в предвидения в договора 30-дневен срок от 4 прекратяването му наемателят не е изпълнил задължението си да върне на наемодателя предоставените му движими вещи.

Решаващият състав е счел, че наемното правоотношение е прекратено предсрочно, на основание чл. 644 ТЗ, с отправеното до наемателя писмо от 22.08.2016 г., считано от 06.09.2016 г., когато е изтекъл предоставеният с него срок за предизвестие от 15 дни. По отношение възражението на ответника по исковете, че договорът за наем не е и не е могло да бъде прекратен предсрочно, а е прекратен с изтичане на срока, е приел, че е преклудирано, тъй като е направено едва с допълнителния отговор на исковата молба.

Посочил е, че допълнителният отговор дава възможност на ответника да вземе становище само по наведени в допълнителната искова молба уточнителни твърдения на ищеца или негови възражения по отговора на исковата молба, докато в случая твърдението, че договорът е прекратен едностранно предсрочно на основание чл. 644 ТЗ, е заявено още с исковата молба и ответникът е бил длъжен да изложи възраженията си във връзка с него с отговора.

Независимо от преценката, че е преклудирано, въззивният съд е разгледал посоченото възражение, като е счел същото за неоснователно.

Приел е, че, освен времева продължителност от една година, страните са уговорили като ограничаващо срока на договора и евентуалното по-ранно започване осребряване на имуществото, което условие в случая е било налице предвид посоченото от синдика определение на съда по несъстоятелността с указание за пристъпване към осребряване на отдаденото под наем имущество.

Изразил е становището, че под „осребряване“ в договора се има предвид конкретното имущество, а не моментът, в който съдът по несъстоятелността ще постанови започване осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник въобще, т. е. постановяване на решение по чл. 710 ТЗ (към момента на сключването на договора такова решение е било вече постановено).

Според съдебния състав, въпреки възможността за предсрочно прекратяване на наемния договор поради започване на осребряване на имуществото, синдикът е посочил в нотариалната си покана-предизвестие, че прекратява договора на основание чл. 644, ал. 1 ТЗ, която норма регламентира специална хипотеза на едностранно прекратяване на договора, с 15-дневно писмено предизвестие, без да е необходимо съгласие на страните, само по 5 преценка на синдика, при единственото условие задълженията по договора да не са изпълнени изцяло или частично. Предвид липсата на уговорен от страните срок на предизвестие за прекратяване, съдът е преценил, че дадените от синдика 15 дни, които са и законоустановени като минимум, са достатъчни и договорът следва да се счита прекратен на 06.09.2016г., като с оглед предвидения в договора за наем срок за връщане на вещите – 30 дни след прекратяването, падежът на задължението за връщането им е 05.10.2016 г.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, решаващият състав е приел, че ответното дружество не е доказало връщане на предоставените му вещи след прекратяването на договора за наем (с изключение само на една от вещите – аналитична везна ).

За недоказано е счел твърдението му, че наемодателят принудително е отнел държането на наетите вещи, като е преустановил достъпа на наемателя до тях.

Според съда, от показанията на разпитаната във въззивното производство свидетелка Д. К. (юрисконсулт на наемателя) и от констативния протокол от 16.11.2016г., неоспорван от страните, се установява, че достъпът на наемателя до наетите вещи е прекратен със сигурност на 16.11.2016 г., но липсват убедителни доказателства дали към този момент всички вещи са се намирали в имота. С оглед извода, че не е доказано наетите вещи да са върнати на ищеца или той принудително да си е върнал държането върху тях и до момента, въззивният съд е преценил за основателен както искът по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщането им, така и искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащането на обезщетение за ползването им в определения от първата инстанция размер 33 025 лв., против който във въззивната жалба не са заявени оплаквания.