Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1257 от 21.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1938/2026
Вид
Решение № 1257
Подписан
21.09.2026
В сила
21.09.2026
Състав
Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 22, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 117 · Търговски закон
  • чл. 119, ал. 4 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1257 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20261100901938 по описа за 2026 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа частно търг. дело № 1938/2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от "Никмар-експорт" ЕООД, ЕИК 202199291, срещу отказ, № 20260817171329/09.09.2026 г., постановен по заявление А4, вх. № 20260817171329/17.08.2026 г..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ и се 1 претендира неговата отмяна, като се твърди, че длъжностното лице е било длъжно да даде указания относно констатираната нередовност. Непредоставянето на такава възможност засягало неблагоприятно правата на заявителя и била основание за отмяна на постановения отказ.

Регистърният орган не е депозирал отговор на жалбата, в съответствие с принципното разбиране, че последните изменения на разпоредбата, които предоставят такава възможност, са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния орган, не го превръщат в страна в производството.

Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:

Със заявление А4, вх. № 20260817171329/17.08.2026 г. е поискано вписване по партидата на "Никмар-експорт" ЕООД, ЕИК 202199291, на промени в капитала на дружеството, с оглед служебното превалутиране на същия и записването му в размер на 5,11 евро, който размер не съответства на приетото в устройствения акт на дружеството капиталът да се състои от дялове, тъй като превалутираната сума не се дели удобно и при превалутирането се нарушава чл. 117 ТЗ, поради което е заявено вписване на капитал от 5 евро.

С обжалвания отказ, постановен на 09.09.2026 г. длъжностното лице приело, че приложения към заявлението учредителен акт съдържал различни фирмени наименования в заглавната част - "икмар-експорт 63" ЕООД или "Никмар-експорт 63" ЕООД. Предвид посоченото, в случай на обявяване на актуалния учредителен акт, съгласно чл. 119, ал. 4 ТЗ, би се стигнало до противоречие между клаузите му и вписаните в регистъра обстоятелства, за недопускането на което длъжностното лице по регистрация следяло служебно, съответно противоречието се явявало пречка за обявяването на същия в ТРРЮЛНЦ.

Жалбата е основателна.

Нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ установява, че когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността.

Указанията се оповестяват по електронната партида на юридическото лице, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. Отказът, основан на непредставени документи, за представянето на които длъжностното лице е било длъжно да даде указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, каквито не са дадени, е винаги незаконосъобразен и представлява отказ на регистърния орган да изпълнява възложената му от държавата компетентност, който отказ е абсолютно недопустимо да бъде оправдаван с технически препятствия.

Действително, отказът обаче не може да бъде отменен само на това основание допуснато нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, което е довело до съществено ограничаване правото на защита на заявителя в регистърното производство, което е охранително по своята същност и предполага служебна активност на решаващия орган за осигуряване надлежното упражняване на правата на заявителя. Това е така, с оглед постановеното Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, в което е прието, че тъй като решаващата дейност на съда е в същия обем като тази на длъжностното лице по регистрацията, при липса на дадени указания за прилагане на всички изискуеми по закон документи съдът няма правомощия да отмени обжалвания отказ като 2 незаконосъобразен и да върне преписката на Агенцията по вписванията за поправяне на пропуска по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а трябва да извърши в същата последователност действията, които е следвало да предприеме и длъжностното лице по регистрацията. Това налага преди да се произнесе по жалбата съдът да даде указания за представяне на всички документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, респективно внасянето на държавната такса, които не са били приложени към заявлението, не са били изискани от длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и не са представени с жалбата срещу отказа. Такова задължение съдът има и в случай, че дадените от длъжностното лице указания са били непълни или неточни.

Правомощията на съда произтичат и от съдържанието на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Според нея при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а заедно с решението си изпраща на Агенцията и документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването. Второто изречение на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ има предвид именно изискуемите по закон документи за уважаване на заявлението, които са били представени за първи път с жалбата или в изпълнение на дадените от съда указания по смисъла на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

В случая отказът е основан на представен устройствен акт с грешно посочено фирмено наименование в заглавната му част, но в съдържанието му е посочена вярната фирма "Никмар-експорт" ЕООД, поради което няма съмнение какво е фирменото наименование на търговеца. Допуснатата грешка има технически характер и не би препятствала оповестителния ефект на вписването спрямо третите лица, тъй като промяна във фирменото наименование не е заявено, то съответства на вече вписаното в търговския регистър и на наименованието, посочено в съдържанието на дружествения договор – чл. 2, ал. 1.

Това налага незаконосъобразният отказ да бъде отменен и заявените промени да бъдат вписани по партидата на "Никмар-експорт" ЕООД, ЕИК 202199291.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, по жалба, вх. 20260909183029/09.09.2026 г. на "Никмар-експорт" ЕООД, ЕИК 202199291, ОТКАЗ, № 20260817171329/09.09.2026 г., постановен по заявление А4, вх.

№ 20260817171329/17.08.2026 г..

УКАЗВА на АВ-ТРРЮЛНЦ да впише по партидата на "Никмар-експорт" ЕООД, ЕИК 202199291, обстоятелствата, заявени със заявление А4, вх. № 20260817171329/17.08.2026 г..

Решението не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3