Решение № 581 от 01.09.2025, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Разград, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330100429 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 344 от ГПК вр. с чл. 34 от ЗС и чл. 23, вр. с чл. 22, ал.1 СК във фазата по допускане на делбата.

Депозирана е искова молба от Н. Н. Ю., ЕГН **********, адрес град Р.******** СРЕЩУ Х. А. К., ЕГН **********, адрес Р.********, за делба на следният имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор №***

/шестдесет и една хиляди седемстотин и десет точка петстотин и четири точка сто шестдесет и едно точка едно точка петнадесет/ по ККР на гр. Разград, общ.

Разград, обл. Разград, с адрес на самостоятелния обект: град Р.*********, състоящо се от дневна, спалня, разширена кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 75.65 кв.м. /седемдесет и пет квадратни метра и шестдесет и пет квадратни дециметра/, който самостоятелен обект се намира на етаж 5 /пети/ в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, брой етажи - 8 /осем/, като сградата е разположена в ПИ е идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор № ***; под обекта - СОС е идентификатор № *** и над обекта - СОС с идентификатор № ***, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 15 /петнадесет/ с полезна площ от 4.79 кв.м. /четири цяло седемдесет и девет стотни квадратни метра/, при граници за избеното помещение: от ляво избено помещение № 13; от дясно - стена; отгоре - жилища на първи жилищен етаж, ведно с 5.86 % /пет цяло осемдесет и шест стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и 8.68 % /осем цяло шестдесет и осем стотни процента/ идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото.

Ищецът сочи, че с ответника са придобили имота в режим на СИО по време на 1 брака помежду им, понастоящем прекратен с решение №446/25.07.2024г. по ГД 580/2024г. по описа на РС – Разград, с Нотариален акт за покупко продажба № ********* г. на Виолета Тодорова - Нотариус с per. № 312 на НК с район на действие PC - гр. Разград, вписан в Сл.Вп. - гр. Разград с вх.рег.№ ******* г. Твърди още, че с ответника са съсобственици при права по ½ ид.ч.

Сочи, че ответника ползва самостоятелно имота. Прилага преписи от решение, нотариален акт, кадастрална схема, данъчна оценка, банково удостоверение.

В правото си на отговор ответника изразява становище за допустимост и основателност на иска за делба и неоснователност на иска за обезщетение за лишаване от право на ползване. Твърдят, че притежават и МПС, закупено по време на брака и във владение на ищеца и се ползва еднолично от него – БМВ 320 И, рег. № *********. Иска същото да бъде включено в делбеното имущество, като бъде задължен ответника да представи свидетелството му за регистрация. Сочи, че са съсобственици при равни права и на МПС.

В първото по делото открито съдебно заседание, ищецът е предявил инцидентен установителен иск /ИУИ/ по отношение собствеността върху движимата вещ МПС БМВ 320 И, рег. № *********, двигател: *********, рама: *********, с който твърди пълна трансформация на лично имущество в своя полза. Сочи, че движимата вещ е придобита със средства, дарени му от неговата сестра Н. Н. И. и съпруга й – М. И.. Прилага удостоверение за застрахователна стойност, копие от свидетелство за регистрация на МПС № 012013726.

В предоставеният срок за отговор, ответникът оспорва предявения ИУИ, твърди, че сумата, предоставена от роднините на ищеца е била заем, същата е върната в брой след усвояване на потребителски кредит. Сочи, че е налице съвместен принос, страните са били в съпружеско съжителство до края на месец август 2023г., бракът им е прекратен едва през 2025г. Представя договор за покупко-продажба на МПС, договор за потребителски кредит.

Свидетелски показания са депозирали М. А. И. и Ю. М. Б..

Св. И. е съпруг на сестрата на ищеца. Твърди, че сумата от 3500 евро е дарена от съпругата му на брат й, а е преведена от самия него, защото банковата им сметка е обща. Отрича сумата да е връщана, респ. да е дадена в заем. Не си спомня дали Н. и Х. са били вече разделени.

Св. Б. сочи, че с Х. се запознали през 2000 г. и станали близки приятелки, съпрузите им също си допаднали и се виждали и семейно. Твърди, че двете жени се чували всеки ден по телефона, споделяли си лични неща, финансови планове и решения. Х. купила мебели и уреди на изплащане от фирмата на свидетелката, Н. не бил заинтересован от обзавеждане на дома. Знае от приятелката си, че са взели пари на заем за закупуването на автомобила, но после ги върнали на сестрата на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими. Доколкото правото на делба произтича от конкретна имуществена общност и се обуславя от същата, за да уважи иск за съдебна делба съдът следва да установи, че е налице съсобственост между страните върху процесните недвижими имоти и движими вещи, както и че същите не могат да ги поделят доброволно. В тази връзка, обуславящ се явява иска за трансформация на част от имуществото, придобито по време на брака между страните.

По делото не е спорно, че ищецът и ответницата са сключили граждански брак 2 на 20.09.2008 година, който е прекратен с развод по силата на влязло в сила на 21.84.2024 г. съдебно решение по гр. д. № 580/2024 г. на РС - Разград. В задължителната съдебна практика /вж. решение № 296 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 422/2009 г., II г. о., ГК, решение № 691 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 83/2010 г., III г. о., ГК и др./ се приема, че изразената в споразумението по чл.49, ал.4 и чл. 51, ал. 1 СК воля на страните досежно имуществените им отношения ги обвързва, включително изявлението за наличие на съсобственост при равни квоти по отношение на придобитото по време на брака имущество, основано на установената в закона презумпция за съвместен принос. Посочено е, че при наличие на утвърдено от съда споразумение в производството по развод по взаимно съгласие, в делбеното производство съдът следва да констатира каква воля е изразена по отношение на придобитото по време на брака имущество и ако между бившите съпрузи в споразумението е постигнато съгласие имотът да остане след прекратяването на брака в обикновена съсобственост помежду им, той следва да допусне същия до делба при посочените в споразумението квоти. От диспозитива на съдебното решение на бракоразводния съд е видно, че в утвърденото между съделителите - съпрузи споразумение липсва изявление относно имуществените отношения. С оглед даденото в задължителната съдебна практика разрешение на този въпрос, съдът намира, че не е отпаднала възможността за страните да релевират възражения за пълна трансформация на лични средства при закупуване на описаната в исковата молба за предявяване на ИУИ движима вещ – чл.23, ал. 1 СК, респ. за възражения, че приносът в придобиването й е изключен с оглед фактическата раздяла на страните (вж. т.2 от Тълкувателно решение № 35 от 14.VI.1971 г., ОСГК).

По време на брака между страните с договор, обективиран в Нотариален акт /НА/ за покупко - продажба № ********* г. на Виолета Тодорова - Нотариус с per. № 312 на НК с район на действие PC - гр. Разград, вписан в Сл.Вп. - гр.

Разград с вх.рег.№ ******* г., Н. Ю. е придобил в режим на СИО /което обстоятелство не е спорно между страните/ процесният недвижим имот – апартамент с идентификатор №***, адрес на самостоятелния обект: град Разград, п.к. 7200, ж.к. „*********, състоящ се от дневна, спалня, разширена кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 75.65 кв.м.

Недвижимият имот е придобит по време на брака по силата на възмездна правна сделка, резултат от която е възникване на съпружеска имуществена общност - бездялова съсобственост, трансформирана в обикновена съсобственост с влизане в сила на бракоразводното решение. С оглед на което, както и поради липсата въведени възражения касаещи обема на правата на страните в съсобствеността по отношение на недвижимия имот, съдът намира, че същия се притежава поравно между страните – по ½ ид.ч.

Пак по време на брака, с договор за покупко-продажба на МПС от дата 19.11.2021г., Н. Ю. е придобил и процесния лек автомобил. По сега действащия СК е въведена оборимата презумпция на чл. 21, ал. 1 СК, по отношение вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос - законодателят постановява режим на съпружеска имуществена общност, независимо на чие име са придобити в случай, че са придобити в резултат на съвместен принос. Съвместният принос може да се изрази във влагането на средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството, същия се предполага до доказване на противното.

Законодателят поставя съвместния принос в основата на режима на съпружеска имуществена общност, тъй като изхождайки от естеството на 3 съпружеските отношения се предполага, че такъв винаги е налице.

Обстоятелството, че Х. К. не притежава правоспособност за управление на МПС е ирелевантно за правния спор. Придобиването на собственост не е обусловено от наличие или липса на такава.

В случая след прекратяването на брака ищецът предявява иск за липса на съвместен принос на съпругата по отношение на движимата вещ, което съдът е длъжен да разгледа, за да установи между кои страни и за кои имоти, както и при какви квоти следва да допусне делбата. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация - чл. 23 СК.

Законовата презумпция е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта – 19.11.2021г. /видно от нотариалната заверка на Договор за покупко-продажба на МПС - лист 39/.

В практиката на ВКС е разяснено, че основателността исковете по чл. 23 СК е предпоставена от доказването на две обстоятелства: притежаването на лични средства от позоваващия се на трансформация съпруг, и влагането на тези лични средства в придобиване по време на брака на имущество. Ако с оглед твърденията на страните и събраните доказателства е установено, че съпругът-ищец е притежавал лични средства, от съществено значение е да се установи, че те са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение.

В тази връзка, основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху движимата вещ. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е да бъде оборена презумпцията за съвместен принос. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства.

На ищеца - бивш съпруг е указано от съда при разпределението на доказателствената тежест, че той следва пълно и главно да установи твърдяната от него трансформация на лично имущество – че са му дарени средства от сестра му и че именно тези средства са използване за закупуване на процесното МПС. С оглед становището на ответника, изразено в депозираният писмен отговор на ИУИ /лист 47 и сл./, не се спори обстоятелството, че сумата в размер на 3500 евро е преведена по банков път от Ю. М. Б. и М. А. И. на Н. Ю., както и обстоятелството, че със същата тази сума е заплатена покупната цена на движимата вещ. Твърди се разлика в основанието за предоставяне на сумата – че същата не представлява дарение, а е заем, който е върнат на заемодателите. Ответникът твърди още, че процесният автомобил е закупен след продажба на предходен семеен автомобил /за който не са предоставени никакви идентификационни данни/, както и че покупката е финансирана чрез възстановяване на заемните средства 4 чрез банков кредит от 08.04.2022г. /лист 49/.