Решение № 231 от 14.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Варна, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20213110201885 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на СВ. В. В. против Наказателно постановление № 21-0819001126, издадено на 01.04.2021г. от Началник група към ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което са му били наложени административно наказание „глоба" в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 300 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал.1 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 10 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност. В обстоятелствената част на наказателното постановление не била посочена действителната фактическа обстановка, като жалбоподателят отрича да е управлявал процесното МПС, което само е било отключено и с включени светлини, като наред с това полицейските служители били отказали да запишат данните на свидетел- очевидец, както и да впишат в АУАН възраженията на жалбоподателя, тъй като „формата не позволявала това“. Посочва, че отказал да даде проба за алкохол, защото не управлявал МПС, същото единствено било паркирано на паркинг със запалени светлини, тъй като жалбоподателят търсел медикаменти, които използвал. Наред с това не било посочено има ли претърпени имуществени вреди и ако да какви и в какъв размер. Моли се за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, поддържа становището си, като посочва, че дори ако се вземат предвид показанията на полицейските служители на 1 практика излиза, че управление е имало на дата различна от тази, описана в НП, а именно 05.03., поради което и с оглед на възраженията в жалбата се налага отмяна на издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.

По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на издаденото НП, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят СВ. В. В. притежавал СУМПС № 283708207, което било иззето с НП №19-0819-004477/08.08.2019г., влязло в сила на 21.12.2019г. и към настоящия момент е на съхранение в сектор "Пътна полиция" Варна,тъй като не е изпълнил задължителното условие на чл.159,ал.2 от ЗДвП.

На 06.03.2021 г. в 03:00 часа в гр.Варна по ул.Феликс Каниц в посока кръстовището на ул. „Сава Радулов“ и ул. „Любен Каравелов“ управлявал лек автомобил - ФИАТ MAPEA с peг. № В 5019 РК, собственост на В. П. В. от гр. Варна, когато бил спрян за проверка от полицейските служители – св. К. и св. К.Н., които по-рано били възприели същият автомобил, в който се намирали две лица, които според възприятията им били употребили алкохол и които те предупредили да не управляват МПС.

При все това, малко по-късно същата вечер полицаите установили същия автомобил да се движи, като го управлявал жалбоподателят В..

За съдействие служителите повикали служители на „Пътна полиция“ – св. В., който дошъл на мястото, установил жалбоподателя В. и манифестирал намерението си да изпробва същия за употреба на алкохол с техническо средство.

На отправеното му предложение за извършване на проверка с техническо средство Алкотест 7510 номер ARNA-0167, жалбоподателят В. отказал, а впоследствие отказал и медицинско изследване за установяване употребата на алкохол в кръвта с талон за мед.изследване № 085578/06.03.2021г. и вземане на кръвна проба по реда на чл.174, ад.4 от ЗДвП.

Наред с посоченото било установени и че водачът управлява МПС без СУМПС, което му било отнето на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП с НП №19-0819-004477/08.08.2019г., влязло в сила на 21.12.2019г. и към настоящия момент се намирало на съхранение в Сектор „Пътна полиция“ Варна, тъй като не е изпълнил задължителното условие на чл.159,ал.2 от ЗДвП.

При проверката било изискано на водача и свидетелство за регистрация на МПС (част втора), което последният не представил.

При така установеното, още същата вечер св. Я. съставил срещу въззивника АУАН за нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП , на 150а, ал.1 ЗДвП, както и на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал. В срок постъпили 2 възражения срещу издадения АУАН, които били обсъдени от нарочна комисия и оставени без последствия.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. НП било връчено лично на жалбоподателя на 29.04.2021г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите В., както и К. и Н. –очевидци на управлението на МПС.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 05.05.2021г. видно от приложения към жалбата пощенски плик/ от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, както и заповед № 8121з-825/19.07.2019г. АУАН също е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същите заповеди.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на двама идентифицирани свидетели, служители на МВР установили управлението на МПС, като отсъствието на данни за техните ЕГН не е нарушение от категорията на съществените, което да е довело до невъзможност за тяхната последваща идентифицация.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителятрите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно 3 описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с полеви тест – Алкотест Дрегер 7510. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с полеви тест.

Съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.

Законодателят очевидно е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Фиат Мареа" с рег.

№ В 5019 РК на 06.03.2021г, около 03.00 ч. в гр. Варна и отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с полеви тест Алкотест Дрегер 7510.

Възраженията на жалбоподателя, че не е управлявал МПС се опровергават по категоричен начин на първо място от показанията на св. К. и Н. и на второ от наличните по преписката писмени доказателства – обстоятелствата записани в докладната записка за процесните събития, съдържанието на която не се опроверга по никакъв начин от жалбоподателя В., на когото беше допуснат свидетел, но същият така и не свидетелства в исканата посока.

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.

В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че 4 извършеното нарушение от В. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на алкохол. Поради тези обстоятелства е несъстоятелна тезата на защитата за неяснота на нарушението и за посочени две отделни адм. нарушения по чл.

174, ал.3 от ЗДвП.

За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на извършеното нарушение от В. след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието.

Жалбоподателят несъмнено има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с тест. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от полицейските органи. След разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства В. да е съдействал на проверяващите за установяване на употреба на алкохол.