Протокол № 257 от 07.05.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 257 гр. Варна, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20243100900512 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:05 часа се явиха:

Ищецът Т. К. П., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Б. Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ищецът П. Е. П., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът А. Е. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат К. М. и от адвокат Явор Стойчев, редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Ние считаме, че ход на делото не следва да се дава. Запознахме се с представените по делото пълномощия на процесуалните представители на ищците и смятаме, че нямат надлежно учредена представителна власт.

Представените пълномощия касаят представителство единствено и само за подаване на заявление по ДДС по чл.417, т.10 и издадена заповед за изпълнение. Поне така е написано в пълномощията и за издаване на изпълнителен лист за съответните суми. Няма представителна власт, учредена за искове по чл.415 и чл.422 от ГПК. Аз не останах с такова убеждение, като ги прочетох.

Адв. Ж.: Възражението е неоснователно. Обикновеното производство имплицинтно включва в себе си и предявяването на иск по отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение.

Адв. Р.: Аз от своя страна считам също искането за неоснователно, доколкото в двете адвокатски пълномощни е вписан текст, че представителната власт по същите следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощените адвокати. Описано е какви права могат да упражнят от името на П. П. и съответно на Т. П. и считам, че колегата Б. Ж. е надлежно 1 упълномощен и имаме представителна власт да заведем исковата претенция.

Адв. М.: Пълномощията са конкретни. Ако бяха изцяло в заповедното производство, би било основателно становището на колегата Б. Ж., но в случая имаме конкретни правомощия по издаване на заповед за изпълнение и снабдяване с изпълнителен лист и нищо повече от това, включително и налагане на обезпечителни мерки, но няма учредена представителна власт за предявяване на искове и затова за да не стигнем до ситуация после, ищците да кажат, че не са надлежно представлявани и да бъдат обезсилени актовете на съда, би следвало да се даде възможност да се потвърдят тези действия на адвокатите.

Адв. Ж.: Извън правния интерес на ответника е наличието на представителна власт и всякакви недостатъци по пълномощията от ищеца към неговите процесуални представители. Има и практика на ВКС в тази насока.

Няма правен интерес, ответникът да възразява за липса на представителна власт на адвоката на ищеца, на насрещната страна на спора въобще.

Адв. М.: Правен интерес има всяка страна да бъде постановено валидно решение.

СЪДЪТ намира, че доколкото настоящото производство съставлява продължение на заповедното производство, не е налице липсата на представителна власт, поради което и няма пречки да бъде даден ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Р.: Поддържам исковата молба и допълнителната такава, като в тази връзка запознати сме с определението за насрочване и с колегата имаме възражения по недопускането на обективираните допълнителни основания на нашата искова претенция. Считам, че законът дава право в хипотезата на търговски спор, в допълнителната искова молба ищецът да извърши всички действия, в това число и изменение на основанието на иска, като ал.2 на чл.214 дава право за това. Навели сме в условията на евентуалност допълнителни основания на исковата претенция, като по никакъв начин не изменяме петитума на същата, поради което молим да измените определението си в този смисъл и да допуснете за разглеждане и исковете, предявени в условията на евентуалност.

Адв. Ж.: Изцяло се придържам към становището по проекта за доклад и по определението за недопускането на изменението на иска чрез наведеното допълнително основание и моля във връзка с това да съобразите следното:

Първо - допълнителното основание е наведено във връзка с отговора на исковата молба на ответника - позоваването му на изписан текст на гърба на същия документ, удостоверяващ получаването на сумата по записа на заповед. В този смисъл намираме за неправилно и превратно възприето от 2 съда това, че твърдим някакъв неясен факт, на който се основават допълнителните искове. Няма неясен факт. Фактът е един – изявление на ответника, че сумата е получена от него на определената дата. От тук нататък на този факт ние основаваме три евентуални иска, но това по-скоро са различни квалификации на този факт. Едното е да се приеме, че с даването на тази сума е налице договор за заем от същата дата. Другото, че сумата е дадена като гаранция за изпълнение на договор, твърдение за който договор е наведено от ответника с отговора на исковата молба. Най-сетне беше да приемете, че ако нито едно от тези основания не е налице да се произнесете по иска за връщане на тази сума, като получена при начална липса на основание.

Във всеки случай фактът е само един – изявлението, че сумата е дадена и получена и в този смисъл в предмета на петитума няма никакво изменение.

Иска се, ответникът да бъде осъден да заплати 43 000 лева, които са по записа на заповед. Това е дължимата сума. Различни са основанията и между другото смисълът на двукратната размяна на книжа е точно този – да може във връзка с отговора на ответника да се изчерпят всичките основания и цялата защита относно субективното право – в случая вземането по записа на заповед. С нищо тази защита не се затруднява от тези допълнителни искове, защото на практика те се основават на факти, които ответникът навежда с отговора на исковата молба. И сега искам да поставя пред съда следния въпрос: Ако тук не се допускат нашите допълнителни евентуални искове, основани на този факт, не би следвало изобщо съдът да отнесе като относимо към спора и възражението на ответника за наличие на някакъв договор за гаранционна отговорност и прочее, тоест не може един факт да се въвежда от ответника като предмет на спора и да се обсъжда от съда и в същото време да се отрече правото на ищеца да основе евентуалния си иск на същия този факт. Още повече че процесуално при разглеждането на търговските спорове сме направили всичко това в предвидения в закона срок, след което ние повече не можем и да го направим в това дело, а всъщност ясно е, че сумата е получена.

Този е съвършено прост факт и няма какво повече по него да се изяснява.

Получена е на указана дата, подписано и сам ответникът се позовава на този текст и на собственото си изявление. В такъв случай молим на основание чл.253 от ГПК да преразгледате определението си за това да откажете поисканото изменение на основанията на иска чрез въвеждане на нови, допълнително, евентуални основания в условия на евентуалност. Това, че сме формулирали, ако се отхвърли първия иск да се осъди ответникът да плати сумата, защото е по договор за заем на същата дата или ако не, защото е платена като гаранция, която трябва да се върне или пък при начална липса на основание, това не променя предмета на петитума. Става въпрос все за заплащане на една и съща сума на различни основания.

Адв. М.: Аз считам, че не са налице основания, Вие да ревизирате Вашето определение, с което сте оставила без уважение искането за разглеждане в настоящия процес на допълнително предявените искове. Не са налице основанията на чл.373 от ГПК, нито чл.214, ал.1, изр.2 от ГПК. Няма 3 никакво основание за това, доколкото наистина се променят фактическите твърдения изцяло и съответно петитума на исковата молба. Да не говорим за това, че защитата на ответника би била изключително много затруднена и съдът има право на преценка в този смисъл дали да уважи искането за изменение на исковете. Отделно от това, последното, което колегата каза, ние не сме се позовавали в нашите възражения на факта, на който се основават допълнителните искове, които искат да бъдат разгледани в настоящия процес.

Ние никога не сме твърдели, че сме получавали в брой 43 000 лева, които се задължаваме да върнем. Твърдим, че това изявление опорочава ефекта записа на заповед, защото липсва…опорочен е безусловния характер на задължението по записа на заповед. Това означава, че този документ не е запис на заповед. Тези възражения касаят ефекта, а по никакъв начин не съдържат признание, че ние сме получили 43 000 лева.

Адв. Стойчев: Нещо повече – считам, че няма основание да се допуска исканото изменение на иска с присъединяване на нови основание в условията на евентуалност, доколкото ние сме изправени не просто в, какъв да е процес, а в процес по предявен осъдителен иск във връзка с оставено без уважение искане за издаване за заповед за изпълнение. В тази връзка ограничени сме по отношение на предмета на делото. Предметът на делото е тази претенция, за която е било поставено искането за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка считам, че няма основание да се приемат в настоящото производство други основания. В този смисъл има формирана и богата практика на ВКС във връзка с установителните искове по чл.422. Считам, че същата е относима и по отношение на настоящия осъдителен иск.

Адв. Р.: Действително в точка 11б ако не ме лъже паметта в Тълкувателно решение от 2014 г., което касае заповедното производство предвижда, че не е допустимо изменение на иска, но подчертавам само и единствено, когато се касае за установителен иск, предявен след депозиране на възражение по заповед за изпълнение. В настоящия случай обаче не сме изправени в тази хипотеза, а в различна такава по предявен осъдителен иск, който се подчинява на общите правила, предвидени за търговски спорове, като разликата с общото исково производство е единствено, че ищецът има право да добави различни основания или да измени иска във всички предвидени в чл.214 хипотези не до първото по делото заседание, а с допълнителната искова молба.

Адв. Ж.: Изцяло се присъединявам към това. В хипотеза на отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение изобщо тази ограниченост на предмета, производство, изобщо не стоим на нея. Всъщност няма условия за издаване на заповед за изпълнение и се преминава към обикновен исков процес, който се подчинява на общите правила.

Адв. М.: Дали искът е установителен, или осъдителен, няма никакво значение.

Адв. Ж.: Не е въпросът дали е осъдителен, или не, а просто няма вече 4 връзка с тази заповед за изпълнение. То просто няма такава заповед за изпълнение.

С Ъ Д Ъ Т , по отношение на направеното искане за изменение на Определението от 25.03.2025 г. за оставяне без уважение на молбата за изменение на исковете, изцяло се придържа към мотивите, изложени в определението, поради което и не намира основание за преразглеждането на същото и отмяната му, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на определението за оставяне без уважение на молбата за изменение на исковете.

Адв. М.: Нямам възражения по доклада.

Адв. Ж.: Аз моля да допълните доклада. Имаме в допълнителната искова молба наведени две възражения, които молим изрично да бъдат констатирани от съда в изложение на изявленията, които съставляват предмета на спора. На първо място твърдението ни, че данните за платеца по записа на заповед са достатъчни да се определи и неговия издател, когато става въпрос за запис на заповед. Това е по точка 1.2 от допълнителната искова молба, както и репликата ни на възраженията за наличното изявление на гърба на същия документ, че то не е част от съдържанието на записа на заповед, че то следва след като вече документът запис на заповед е завършен и това може да е допълнително добавено. От тук нататък вече по доклада моля да се произнесете и по възражението ми, че след като се намира, че нашите евентуални искове, основани именно на това изявление, което е на гърба на документа, не могат да бъдат разглеждани сега, то и всякакви възражения, свързани с това изявление, също не би трябвало да се включат в предмета на делото. Ако са неотносими, не може само за едната страна да са неотносими към спора.