Решение № 18 от 05.02.2025, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Разград, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20243300500443 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от С. И. И. и В. А. И., двамата от с.***, ул.***, чрез пълномощника си адв.М. Х., против Решение № 135/11.10.2024 год., по гр. д. № 610/2023 год. на РС-Кубрат. Считат решението за неправилно и искат отмяната му. С Решението съдът е приел за установено, по отношение на тях, че сключеният на 07.08.2019г. в гр.****, между З. С. А. и жалбоподателката /нейна снаха/ договор за продажба на ¼ ид.ч. от имоти с идентификатор *** и *** по КККР на с. *** е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави, до размера на наследствената на ищцата от наследството на майка или до размера на 1/8 ид. ч. от правото на собственост върху недвижимите имоти, обект на продажба. Не е налице нищожност на договора на твърдяното основание. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение и ги е приравнил на противоречие със закона. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, договорите се явяват несъвместими с тях, т.е. когато договорът се явява неприемлив за обществото като цяло, а не само за конкретен, отделен правен субект. В случая не може да се приеме нито, че процесната сделка противоречи на обществения морал, нито че същата е явно несправедлива. Не е налице соченото основание за нищожност на сделката, тъй като същата е извършена приживе на майката на ищцата, поради което към него момент за нея не са 1 възникнали никакви наследствени права, за да се обсъжда тяхното накърняване. В договора ясно е изразена волята на страните, а именно за извършване на разпоредителна сделка с форма покупко-продажба на идеални части от имот, като страните са имали право на свобода на договаряне, относно продажната цена на процесиите имоти. Самото нотариално удостоверяване, притежава материална доказателствена сила и представлява официален документ, който се издава в упражнение на удостоверителната компетентност, която съответния нотариус притежава. С оглед гореизложеното, намират тези аргументи РСКубрат не е взел предвид при постановяване на Решението си, което обосновава неговата неоснователност. Молят съда да отмени Решение № 135/11.10.2024 год., постановено по гр. дело № 610/2023 год. на КРС.

Въззиваемата Б. Й. не е депозирала в срок отговор по въззивната жалба. В с.з. пълномощникът й излага доводи за обосноваността и правилността на постановения съдебен акт, при правилна преценка на доказателствата,позовавайки се на съдебна практика.

Съдът намира,че първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти:

Ищцата и ответника са брат и сестра, деца на З. С. А., която от своя страна е наследник на З.

С. Ф. /М. С. Ф. или още М. С. Ю./. На наследниците на последната са възстановени с план за земеразделяне 64.485дка- зем.земи /имот № 108003 в землището на с.*** и имот №101048 в землището на с.***/ З. С. Ф. /М. С. Ф. или още М. С.Ю./ е оставила четирима низходящи наследници: Б., З., Н. и С.. З. А. е починала на 13.10.2019г., като преди смъртта си е продала собствената си наследствена 1/4ид.ч. от двата имота на В. А. И., съпруга на ответника С. И.

И. за сумата от 7000лв., получени в брой.

Ответницата В. И., е дала обяснения, че докато вечеряли една вечер предложила на свекърва си да купи нейната наследствена част от земята за сумата от 7000лв., който имала вкъщи.

Свекърва й се съгласила, и тогава ответницата й дала парите. Свекърва й живяла заедно с тях до смъртта си, но ответницата не знае какво е направила свекърва й с тези пари.Преди това, предходните 10 години свекърва й живяла при ищцата в РТурция. Ответниците я взели през м. юни 2019г.. Тя била адекватна и в добро здраве, излизала покрай тях, разхождала се сама, без В. да й помага и да я придържа. Парите от З. получила през м.06.2019г.

Според показанията на свидетелите Н. Н. и Р. П., съседи на ответниците, С. взел майка си от Турция през м.06.2019г.. З. била болна, на легло, и двамата не са я виждали да се разхожда пред дома им и по улицата; един, единствен път св. Н. през това лятото видял баба З., когато друга тяхна съседка, живееща непосредствено ответниците я извеждала от двора си, водела я хваната под ръка, и я предала в ръцете на В.; съседката му обяснила , че бабата не е добре с акъла. Никой не е виждал и не е разговарял с бабата. Св.П. разказва, че четири месеца след завръщането си в страната З. е починала,като не я е виждал през този период, защото била болна. Знаел това от други хора от селото.

От приетата по делото съдебна медицинска експертиза не се установява наличие на медицински данни – документи и информация относно здравословното физически и психическо състояние на З. А..

2

Съгласно приетата по делото съдебна техническа и оценителна експертиза, средната пазарна стойност на 1 дка. земеделска земя в землището на село *** към 07.08.2019 г.(датата на сключване на процесния договор за продажба) е в размер на 1 262лв.; средната пазарна цена на имотите ид. част от които са обект на продажба за съответната ¼ ид.част е в размер на:

20350лв. за ¼ ид. част от имот с идентификатор *** по КККР; и 8545лв. за ¼ ид. част от имот с идентификатор *** по КККР, или общо 28925лв.

Съгласно представеното Удостоверение за данъчна оценка стойността на двата процесни имоти, е в размер на 3598.20лв. за имот с идентификатор *** и 9555.40лв. за имот с идентификатор ***, от които общо за ¼ ид. част на З. е била 3 388.40 лева.

Въз основа на установените факти,съдът направи следните правни изводи:Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по своето същество съдът намира същата за неоснователна.

Относно наведените доводи за неправилност на съдебното решение, поради липсата на противоречие с „добрите нрави“, установена от съда:

Понятието "добри нрави" не е легално дефинирано е закона, поради което тълкуването му е извършено в съдебната практика . Съгласно Решение N 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г., I т. о., ТК, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Съгласно Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Съгласно определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 224/20X1 г„ П т. о., ТК, "добрите нрави" по см. на чл. 26. ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай съдът преценява въз основа на доводите на страните и събраните доказателства дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо "добрите нрави"и прави съответен извод за наличието на такъв порок на договарянето.

Според съдебната практика на ВКС при преценката за противоречие с добрите нрави съдът не се ограничава само до формалното съдържание на договора, а изследва целта на страните, техния интерес и съпътстващите сключването на сделката обстоятелства. Тази практика е обективирана в Решение № 277 от 26.01.2015г. по гр. д. 1962/2014г., ВКС, III г.о., Решение № 119 от 22.03.2011г. по гр. д. 485/2010г., ВКС, I г. о., Решение № 119 от 22.03.2011г. по гр. д.

3

485/2010г., ВКС, I г. о., като целта на сделката следва да е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Затова преценката дали нееквиваленстността е значителна следва да се извърши именно при съобразяване на преследваната от страните цел. При липса на такава преценка не може да се направи преценка дали е налице нееквивалентност.

В този смисъл е и Решение № 1291 от 03.02.2009г. по дело № 5477/2007г. на ВКС, V г. о., в което е посочено, че когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайния резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Трябва да се прецени сделката и съпътстващите я обстоятелства комплексно.

В конкретния случай ответниците са придобили чрез покупко-продажба, през време на брака си процесните ниви за сумата от 7000лв., която сума се явява над сумата 3388.40лв. по данъчна оценка и под сумата 28925лв., пазарна цена. Установено е по делото,че сделката е извършена на по-висока от данъчната оценка на имуществото и приблизително четирикратно по-ниска от средната им пазарна цена.

Районният съд е приел,че е налице нееквивалентност на двете престации по договора, която в съвкупност с останалите установени по делото факти,че ответниците са се възползвали от преклонната възраст и здравословното състояние на З. А., с цел да набавят за себе си облага,което води до нарушаване на добрите нрави.

Съгласно установената съдебно практика, за да бъде сделката нищожна, не е достатъчно само насрещните престации да са нееквивалентни. Има различни степени на нееквивалентност, като не всяка от тях води до абсолютна и изначална нищожност.

Допустима е известна нееквивалентност на насрещните престации, с оглед конкретния интерес на страните по сделката, при която сделката е валидна. Като критерий за преценка за нищожност на сделката, поради противоречие с добрите нрави, с оглед еквивалентността на насрещните престации, задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК въвежда изключително голямата разлика в престациите,/Решение №50/21.07.2017г. ВКС по гр.д.

№4880/2014г., Решение № 615 от15.10.2010г. на ВКС по гр.д.№1208/2009г., Решение №119/22.03.2011г. по гр.д.№485/2010г., каквато в случая не се установява, тъй като разликата е само 4 пъти. Действащото право не съдържа забрани за извършване на сделки на стойност, равна или близка до данъчната оценка, то сам по себе си този факт на свободно договаряне не налага непременно извод несправедливо облагодетелстване на едната страна и оттам за незачитане на добрите нрави при сключването и.

Нарушаването на принципите на принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване обаче се установява при кумулативната преценка и на останалите установени факти. Безспорно установено е по делото,че наследодателката З. е живяла дълги години в РТурция при своята дъщеря-ищцата. Този факт се подкрепя и от заключението по 4 назначената СМЕ, според което в НЗОК няма данни за лицето З. А.. Следователно същата е живеела постоянно в РТурция, при ищцата. Ответниците са я взели в България през м.юни 2019г. Към него момент З. е била на 91 години и във влошено здравословно състояние по показанията на свидетелите, до степен да не излиза сама от дома си. Въпреки това само два месеца след пристигането й в България тя е решила да продаде своята ид.част от земите на снаха си, а след още два месеца е починала. Въпреки,че не е излизала от дома си, продажната сума от 7000лв., която ответницита твърди, че й е предала не е намерена,нито е налице разписка за предадената сума. Всички тези факти налагат извода,че целта на сделката е била да се заобиколят правата на другия евентуален наследник по закон и цялото наследство да остане в ответника, което не е свързано с удовлетворянето на допустим от закона интерес. Предвид на това ,съдът намира,че като е установил противоречие на сделката с „добрите нрави“,съдът е постановил правилен съдебен акт.