Решение № 100 от 27.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за възобновяване № 20242000600187 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане осъденото лице Б. Д. Д., чрез упълномощения му защитник адв. Д. Г. от АК-Бургас, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 448/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас и оправдаване на подсъдимия за деянието по чл.339 от НК или връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно - намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода с приложение на чл.66, ал.1 от НК.

В искането се релевират всички касационни основания – по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК /нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание/ за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В подкрепа на наведеното отменително основание по т. 1 на чл.

348, ал. 1 от НК, са развити съображения за неправилна оценка от решаващия съд на релевантните по делото данни относно съставомерността на деянието по чл.339, ал.1 от НК. В тази насока се излагат аргументи за нарушена процедура по предаване на законно притежавано оръжие на компетентните 1 органи, което се твърди, че не може да се вмени във вина на осъдения Д.. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, искателят изтъква непълнота в мотивите на постановеното от въззивния съд решение, на която основа обосновава нарушение на чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Твърди се, че некачествената процесуална дейност на въззивната съдебна инстанция при събиране, проверка и оценка на доказателствата е попречила да бъде установена обективната истина по делото. Сочи се, че въззивната инстанция не е извършила самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, което съставлява нарушение на чл. 314 от НПК. Твърди се, че осъждането по чл.149, ал.1 от НК почива единствено на показанията на свид. Ц.Ц., които не отговарят на повдигнатите обвинения. Доказателствата, на които се е основал съдът, се поддържа, че не само са недостатъчни, но и противоречиви, като същите не способстват установяването на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Явната несправедливост на наказанието е аргументирана с неправилна оценка от съда на броя и тежестта на смекчаващите отговорността на Д. обстоятелства, които се твърди, че обосновават приложението на чл.55 от НК. В подкрепа на това оплакване се изтъква, че осъденият е лице с ниска степен на обществена опасност, неосъждан, с добри характеристични данни, в напреднала възраст, полагащ грижи за разведената си дъщеря и за осемгодишния си син. С горните съображения е направено искане за възобновяване на производството по ВНОХД № 448/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас и оправдаване на подсъдимия за деянието по чл.339 от НК или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, алтернативно - намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода при приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред АС-Бургас искателят – осъдено лице Б. Д., се явява лично и с упълномощения си защитник адвокат Д. Г. от АК – Бургас, който поддържа искането за възобновяване на наказателното дело ведно с подробно изложените в него доводи за допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалния и на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. В аргументацията си относно явната несправедливост на наложеното наказание допълва, че по делото отсъстват данни, свидетелстващи за настъпили вредни последици от деянието, които да са дали отражение върху физическото и психическо здраве на 2 пострадалата.

Осъденият Д. се присъединява към доводите, изтъкнати от защитника му в подкрепа на искането за възобновяване на наказателното дело. Заявява, че е водил самотен живот и се е подвел по обещания на пострадалата и нейната майка за любов и грижи, а те от своя страна са се възползвали финансово от него, докато той е имал връзка с момичето. Подчертава, че никога не е крил за отношенията си с пострадалата, нито за притежанието на боеприпасите.

Счита, че наложената присъда е тежка с оглед напредналата му възраст и влошеното му здравословно състояние. Изразява съжаление за извършените деяния.

Представителят на АП-Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение. Счита, че както първата, така и въззивната инстанция са изпълнили задължението си да обсъдят и анализират в цялост доказателствената наличност по делото, на чиято основа са достигнали до обосновани фактически и правни изводи относно съставомерността на деянията, извършени от осъдения Д.. Сочи, че установените от доказателствената съвкупност правнозначими факти, са в подкрепа на самопризнанието на осъденото лице, направено по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Наказанието, определено на осъдения, намира за съответстващо на критериите за справедливост. Не споделя позицията на защитата относно наличието на предпоставки за приложение на чл.55 от НК. Счита, че предвид завишената обществена опасност на осъдения, обоснована от многобройността на деянията и тяхното упорито и безкритично извършване, няма законово и морално основание за смекчаване на неговата отговорност.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Разгледано по същество, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е неоснователно. Съображенията за това са 3 следните:

С присъда № 4 от 18.01.2024 г., постановена по НОХД № 211/2023 г., РС Несебър е признал Б. Д. Д. за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление на различни неустановени дати от края на месец юни до началото на месец септември, но преди 15 септември на 2013 г. в гр. Обзор, общ. Несебър, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц.Ц.Ц., ЕГН ********** от с.

Ч., обл. София-град, поради което и на основание чл.149, ал. 1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца.

Със същата присъда Б. Д. е признат за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление на различни неустановени дати от месец август до началото месец септември, но преди 15 септември на 2014 г., в гр. Обзор, общ. Несебър, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц.Ц.Ц., ЕГН ********** от с.

Ч., Обл. София-град, поради което и на основание чл.149, ал. 1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК същият е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца.

Б. Д. е признат за виновен и в това, че в условията на продължавано престъпление на различни неустановени дати в периода от месец август на 2016 г. до 10.09.2016 г., в гр. Обзор, общ. Несебър, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц.Ц.Ц., ЕГН ********** от с. Ч., Обл. София-град, поради което и на основание чл.149, ал. 1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца.

С присъдата РС-Несебър е признал Б. Д. за невиновен в това, че на неустановена дата за периода от 29.12.2016 г. до 04.01.2017 г. в гр. Обзор, общ.

Несебър, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц.Ц.Ц., ЕГН ********** от с. Ч., Обл.

София-град като я целувал по устата, поради което и го оправдал по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.149, ал.1 от НК.

С присъдата Б. Д. е признат за виновен и в това, че на 25.05.2018 г. в гр.

Обзор, общ. Несебър, ул. „Ч., в стая, разположена на първи етаж, държал за себе си порнографски материал, а именно 1472 (хиляда четиристотин 4 седемдесет и два) броя файлове - снимки и видеоклипове, изобразяващи открито сексуално поведение, изразяващо се в похотливо показване на половите органи, мастурбация, кунилингус, еуякулация, за създаването на които е използвано лице, което изглежда като ненавършило 18 години, подробно описани в присъдата, поради което и на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл.58а, ал.1 от НК същият е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, както и „Глоба“ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева.

С присъдата Б. Д. е признат за виновен и в това, че на 25.05.2018 г., в гр.

Обзор, общ. Несебър, в стая, разположена на първи етаж на къща на ул. „Ч., в метална каса държал боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗОБВВПИ – както следва: 50 (петдесет) броя малокалибрени патрони с периферно възпламеняване калибър „22LR-5.6 мм, марка “S&B”; 25 (двадесет и пет) броя патрони калибър „9x18/Макаров/, марка “S&B”; 6 (шест) бр. патрони калибър „9x18/Макаров/, марка “S&B”, 1 (един) бр. патрон калибър 9x19 Люгер марка “S&B”; 1 (един) бр. патрон калибър 9x18 Макаров марка “CCL”, 1 (един) бр. патрон калибър 9x18 Макаров, производство на бившия СССР; 7 (седем) броя патрони калибър 9x18 Макаров, производство на Тулски патронен завод Русия; 35 (тридесет и пет) броя патрони калибър 9x18 Макаров марка “CCL”, 15 (петнадесет) броя патрони калибър 9x18 Макаров марка “S&B”; 1 (един) брой ловен патрон с надпис „Глиган“ калибър 12x70 със заводски снаряден куршум тип „Бренеке“, без да има за това надлежно разрешително, изискуемо, съгласно чл. 50, ал. 3, вр. чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК /некоректно изписано като чл. 159, ал.1 от НК/ и чл.58а, ал.1 от НК същият е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на Б. Д. е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от наложените му за отделните престъпления, а именно – 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца “Лишаване от свобода”, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5 /пет/ години.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното на Б. Д. общо наказание „Лишаване от свобода“ е присъединено изцяло и наказанието “Глоба” в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева.

5

На основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК е прекратено наказателното производство срещу подсъдимия Б. Д. за извършено престъпление по чл.159, ал.1 от НК.

С присъдата РС-Несебър се е произнесъл и относно веществените доказателства, приобщени по делото.

В тежест на Б. Д. с присъдата са възложени и разноските по делото.

Първоинстанционният съдебен акт е атакуван от прокурора в неговата санкционна част, като по повод на подадения протест пред Бургаския окръжен съд е образувано ВНОХД № 448/2024г., по което съдът се е произнесъл с решение № 150 от 10.06.2024 г. С въззивното решение присъдата на Районен съд - Несебър е отменена в частта, с която Б. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 159, ал. 6 от НК, като на основание чл.

289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК наказателното производство срещу Д. е било прекратено за това престъпление.

Присъдата е отменена и в частта, с която към наложеното на подсъдимия Б. Д., едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено изцяло наказанието „Глоба“ в размер на 8 000.00 /осем хиляди/ лева.