Акт от 30.05.2022, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№

357

30.05.2022 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина

Въжарска

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №176 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на М.В.И. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №15 от 26.01.2022 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив,

(1) в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата й с вх.№РД16-143/14.01.2022 г. в частта относно обжалването на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С210026-029-0047534/30.12.2021 г. и е прекратено производството в тази част, и

(2) в частта му, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С210026-022-0093908/10.12.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.

По отношение на прекратителната част на оспореното Решение се излагат аргументи, че Директорът на ТД на НАП – Пловдив неправилно приел, че жалбоподателката е редовно уведомена за Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С210026-029-0047534/30.12.2021 г. на 30.12.2021 г., без да е извършен първо опит актът да се връчи на адреса й за кореспонденция.

Цитират се разпоредбите на чл.29, ал.1, ал.3 и ал.4 и чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК и се сочи, че било очевидно императивното изискване съобщенията да се връчват на адреса за кореспонденция, а правилата за връчване на съобщения чрез писмо с обратна разписка, телефакс или по електронен способ, били предвидени като възможност, към която следвало да се пристъпва само ако връчването на съобщението по чл.29, ал.1 от ДОПК не е осъществено. В конкретния случай изобщо не бил посочен електронният адрес, на който се твърдяло да е изпратено по електронен път процесното Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, както и не било представено обратно електронно съобщение по чл.30, ал.6 от ДОПК, удостоверяващо получаването му от страна на М.В.И.. Не било направено и удостоверяване на съдържанието на това електронно съобщение, чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. Процесното Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение не следвало да се счита за редовно връчено, с оглед на което Директорът на ТД на НАП – гр.Пловдив неправилно бил приел, че жалбоподателката е редовно уведомена за разпореждането.

По изложените съображения се моли Решението да бъде отменено в тази му част и преписката да бъде върната на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив за решаване по същество на жалбата с вх.№РД16-143/14.01.2022 г. в частта й относно обжалването на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С210026-029-0047534/30.12.2021 г.

По отношение оспорването на Решението на Директора на ТД на НАП – Пловдив в частта му, с която е потвърдено ПНОМ, се излагат следните съображения:

С ПНОМ бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, както и вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление, или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, находящи се в „Търговска банка Д“ АД в размер на 11 850,63 лв., обезпечаващи задължения към 10.12.2021 г., от които главница 5 603,52 лв., нелихвоносна част 70,00 лв. и лихва 6 177,11 лв.

Актът бил неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалните и процесуалните разпоредби на данъчния закон.

Жалбоподателката била регистриран земеделски производител и по запорираните сметки в „Търговска банка Д“ АД постъпвали само суми от Държавен фонд „Земеделие“. Тези средства били такива, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, които били и целеви, средства за субсидиране на дейности в земеделието на конкретния земеделски производител, и били обект на специален режим на несеквестируемост.

В жалбата се цитират чл.99, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет за 2021 г., като се твърди, че решаващият орган неправилно приел, че субсидиите, изплащани на земеделските производители, като форма на доход, подлежат на данъчно облагане и могат да служат за обезпечение, т.е. представляват секвестируемо имущество.

Цитира се и разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗПЗП и се твърди, че горепосочените норми на Закона за държавния бюджет за 2021 г. намирали приложение по отношение на държавните субсидии, които се отпускали на земеделските производители и тези средства не можели да се използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични такива.

Излагат се съображения, че целта на финансирането била именно подпомагане на земеделските производители, като преведените в тази връзка и на това основание суми от Държавен фонд „Земеделие“ съставлявали целево финансиране, чиято функция не можела да се променя по волята на публичния изпълнител. Средствата, отпускани от фондовете на ЕС също били публични финансови средства съгласно чл.17а от ЗПЗП. Съобразно Регламент (ЕС) №1360/2013 г., бенефициери на тези плащания – в пълния им размер, били регистрирани земеделски производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика, а не покриване на други задължения на бенефициерите, включително публични такива. Субсидиите съставлявали публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер – земеделският производител. С оглед този специален императивно установен режим, те съставлявали несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, което означавало, че към тях не можело да бъде насочено принудително изпълнение. Посочените правни норми въвеждали допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл.213 от ДОПК. Посочените средства били целеви и предназначени за подпомагане на земеделските производители съгласно чл.4, ал.3 и чл.20 от Конституцията на Република България, и след като тези средства се предоставяли в публичен интерес, то същите не можели да бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение.

На следващо място се твърди, че обезпечителната мярка трябвало да съответства на вземането на държавата и при определянето й следвало да се взема предвид както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следвала прекомерно да го обременява. В тази връзка не била спазена тази цел на закона, след като принудително изпълнение било насочено върху банкова сметка, ***едства.

Претендира се отмяна и на тази част от обжалваното Решение и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки.

Ответникът, Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител по делото, и в депозирано от пълномощник писмено становище, излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена. Навежда и довода, че правилно жалбата срещу разпореждането за изпълнение на запорно съобщение е била оставена без разглеждане като недопустима, тъй като в случая се установявала липса на годен предмет за обжалване. Процесното разпореждане било издадено на основание чл.228 от ДОПК и по своята същност не представлявано индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 – 4 от АПК. То не било и самостоятелно изпълнително действие със самостоятелни правни последици, а било част от производството по издаването или изпълнението на индивидуален административен акт, поради което било изключено от административния контрол за законосъобразност и жалбата срещу него била процесуално недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване.

Твърди се също, че в чл.213 от ДОПК била налице специална и изчерпателна регламентация относно несеквестируеми средства/доходи на длъжника, която не включвала средствата от субсидии. При тълкуването на чл.99, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., се достигало до извод, че забраната да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични държавни вземания, била относима единствено спрямо целево предоставените от държавния бюджет средства на нефинансови предприятия, които са за финансиране на възложени им от държавата дейности и услуги, които земеделските производители не извършвали. В този смисъл, законодателят бил ограничил кръга от бюджетни средства, които не могат да служат за обезпечения, като изрично посочил, че такива са само тези, които се изплащат за възложени от държавата дейности и услуги. Предвидените за земеделските производители помощи, предоставяни от Държавен фонд „Земеделие“, не съставлявали средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги, те не се обхващали от приложното поле на чл.99 от ЗДБ на РБ и същите можели да бъдат предмет на обезпечаване и принудително изпълнение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С

Постановление за налагане на обезпечителни мерки, Изх.№С210026-022-0093908/10.12.2021 г., издадено от Я. Д., на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, на основание чл.200 и чл.202, ал.1, във връзка с чл.195, ал.1 – 3 от ДОПК, на М.В.И. ***, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ „Търговска банка Д“ АД в размер на 11 850,63 лв.

В Постановлението е посочено, че същото се издава, след като публичният изпълнител е взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №26130001028/2013 г. по описа на същата дирекция, в размер на 11 850,63 лв., в това число лихва 6 177,11 лв., главница 5 673,52 лв.

Приложена е

Справка от НАП за общите задължения на М.В.И., актуални към 21.01.2022 г., в размер общо възлизащ на 11 911,52 лв.

Приложена е и разпечатка от електронна система, в която е отразено, че ПНОМ с изходящ номер С210026-022-0093908 с дата 10.12.2021 г., издадено от служител Я. Д., е изпратено от служител на дата 21.12.2021 г. с линк, но няма отразена дата на връчване по електронен път и данни за изтегляне на документа, който е със статус „за връчване“.

До „Търговска банка Д“, гр.София, е изготвено Запорно съобщение на основание чл.202, ал.1/ал.7 от ДОПК, с Изх.№С210026-003-0072359/10.12.2021 г. за наложения запор на М.В.И.. В приложената разпечатка от електронна система е отразено, че същото е връчено по електронен път на 13.12.2021 г. на IP адрес 89.25.14.226.

До „Търговска банка Д“, гр.София, е адресирано и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, с Изх.№С210026-029-0047534/30.12.2021 г., издадено от Я. Д., на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, с което на основание чл.228, ал.1 от ДОПК се разпорежда незабавно след получаването му да прехвърлят наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпващите по сметките на длъжника М.В.И. суми в размер на 11 881,75 лв., по сметката на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково.

Видно от представеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път, на 30.12.2021 г. 11:08:23 по електронен път чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес *****@*****.** с IP адрес 89.25.14.226 е връчен документ Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, с номер С210026-029-0047534/30.12.2021 г.

С жалба, регистрирана под вх.№РД16-143 от 14.01.2022 г., М.В.И. е оспорила пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.197, ал.1 от ДОПК, Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, адресирано до „Търговска банка Д“ АД, за принудително изпълнение върху суми, постъпващи по сметката й от Държавен фонд „Земеделие“ и издаденото от Я. Д., публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив, Постановление за налагане на обезпечителни мерки, Изх.№С210026-022-0093908/10.12.2021 г.