Решение № 690 от 17.09.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Шумен, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20243630100957 по описа за 2024 година

Предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл.

220, ал. 3 от КТ.

Искова молба от М. В. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от КТ.

Ищцата сочи, че се намирала в трудово правоотношение с ответника, прекратено на 01.08.2023г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.

Работодателят, заплатил обезщетения по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ, в размер на 27401 лева и 4151,70 лева. С Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда(ДВ, бр. 75 от 2023 г., в сила от 1.09.2023 г.), с § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. било изменено Приложение № 3 определящо минимални р а з м е р и на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. С анекс от 10.08.2023г. бил изменен КТД, като се предвидил нов размер на основното възнаграждение, също считано от 01.01.2023г. Считайки, че и се дължи трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. – 01.08.2023г., в увеличен размер, съответно и обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, по-високи от платените , иска осъждане на 1 ответника, да заплати сумата от 3014,55 лева трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г. – 01.08.8.2023г.; 3961,65 лева обезщетение по чл. 222, ал.

3 от КТ; 328,71 лева обезщетение по чл. 224, ал. 2 от КТ; законната лихва върху всяка от сумите, от предявяване на иска/16.04.2024г./, до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни, иска отхвърлянето им и присъждане на разноски. Признава част от твърдените факти – съществуване на трудово правоотношение, за посочения период между страните, прекратено на посоченото основание, плащане на обезщетения, отказ да заплати исканите суми, по молба на ищцата. Твърди, че към датата на обнародване и влизане в сила на посочените нормативни актове и КТД, ищцата не се е намирала в трудово правоотношение с него и няма възможност да получи както по високо трудово възнаграждение така и по високи обезщетения за прекратяването му, след това. Липсвали и предвидени бюджетни средства за увеличаване заплати и обезщетения на бивши учители.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез представители, ищецът, оттегля иска, с правно основание чл. 128, т. 2, за сумата от 493,50 лева, в която част производството е прекратено, допуснато е изменение на исковете, с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ, чрез изменение на размерите им, като първият е намален, до сумата от 2521,05, а вторият увеличен, до сумата от 600,25 лева, а ответникът поддържа заявеното в отговора.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са основателни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово правоотношение, за посоченият в исковата молба период/04.07.2006г. – 01.08.2023г./, прекратено на 01.08.2023г., със заповед № 358 от с.д., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Ищцата изпълнявала длъжността старши учител и била член на Синдиката на българските учители, при ответното училище. Няма спор и, че работодателят заплатил обезщетения по чл. 222, ал.

2

3 и чл. 224, ал. 1 от КТ, в размер съответно на 27401 лева и 4151,70 лева. След прекратяване на трудовото правоотношение, на 01.09.2023г., в ДВ, бр. 75, била публикувана НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, според §2 на която се изменя Приложение № 3, определящо минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, в сила от 01.01.2023г., като то, за заеманата от ищцата длъжност – старши учител, ставало 1763 лева. На 10.08.2023г. бил подписан и анекс към КТД от 2022г. за системата на училищното и предучилищното образование, с който се изменял чл. 27 от КТД, също определящ минималните основни заплати, считано от 01.01.2023г.. ЗАКОН за държавния бюджет на Република България за 2023 г.(отм.), предвиждащ средствата за увеличение на минималните основни заплати на педагогическите специалисти, също е публикуван на 01.08.2023г. и е в сила от 01.01.2023г..

Ответникът отказал да удовлетвори искането на ищцата да бъде изплатено трудово възнаграждение в исковия период, в увеличен размер и съответните обезщетения, при прекратяване на трудовото правоотношение, съобразени с него.

Приетото заключение на ССЕ сочи, че разликата между полученото и трудовото възнаграждение отчитащо посоченото увеличение в минималния размер на основната заплата, за периода 01.01.2023г. – 01.08.2023г. е в размер на 2521,05 лева; разликата между полученото обезщетение, по чл. 222, ал. 3 от КТ и следващото се, при отчитане на увеличението на трудовото възнаграждение, е в размер на 3961,65 лева, а разликата между полученото обезщетение, по чл. 224, ал. 1 от КТ и следващото се, при отчитане увеличението на трудовото възнаграждение, е в размер на 600,25 лева.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

Доказване заплащането на трудово възнаграждение, е в тежест на работодателя. Той, не е представил доказателства за заплащане дължимото възнаграждение, в пълния размер определен от нормативен акт и КТД, за исковия период. Неоснователно е възражението му, че претендираното трудово възнаграждение, не се дължи на ищцата, поради това, че определящият, увеличения му размер акт, е обнародван след прекратяване на 3 трудовото правоотношение. Работодателят дължи плащане на уговореното трудово възнаграждение в установените срокове. В случая един от елементите му се определя с нормативен акт, на разпоредба, от който, е дадена обратна сила, в съответствие с чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗНА. След като ищцата действително е полагала труд, през период, за който увеличения размер в един от елементите на работната заплата се е дължал, въз основа на норма, с обратна сила, от началото му, няма причина за незаплащане трудово възнаграждение съобразено с него, независимо от момента на прекратяване на трудовото правоотношение. При обратно процедиране от работодателя, би се стигнало до неравно третиране на работници, действително полагали труд, през един и същи период, основан на възраст, което не следва да се допуска съгласно чл. 8, ал. 3 от КТ, или основателността на основното ответно възражение предполага учителят, който навършва възраст нужна за придобиване право на пенсия, преди обнародване на нормата с обратна сила, да не получи предвиденото с нея увеличение на елемент от работната заплата, а този който навършва възрастта, след него, да получи увеличеното възнаграждение.

Аналогично е положението и с обезщетенията по КТ и КТД, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, чиято основа се формира от брутната работна заплата. Поради това исковете, следва да се уважат в предявените размери, посочени и от ССЕ – 2521,05 лева трудово възнаграждение; 3961,65 лева обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и 600,25 лева обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, в едно със законната лихва, върху сумите от предявяване на иска/15.04.2024г./, до окончателното плащане.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 519,31 лева, представляваща – 100,84 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ; 50 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ; 158,47 лева по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ и 210 лева възнаграждение за вещо лице.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1696 лева разноски в производството, съобразно уважената част от исковете.

С оглед императивният характер на разпоредбата от чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта му, за 4 присъденото възнаграждение за работа.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, да заплати на М. В. Н., ЕГН :

**********, с адрес за призоваване – ***, сумата от 7082,95 лева, представляваща 2521,05 лева трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г.

– 01.08.2023г., на основание чл. 128, т. 2 от КТ, 3961,65 лева обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, при придобиване право на пенсия, след придобит трудов стаж от 10 години, при същия работодател, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и 600,25 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, в едно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 15.04.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 519,31 лева, представляваща държавна такса и разноски, по уважените искове.

ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, да заплати на М. В. Н., ЕГН :

**********, с адрес за призоваване – ***, сумата от 1696 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му за присъденото трудово възнаграждение – 2521,05 лева, за периода 01.01.2023г. – 01.08.2023г..

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5