Решение № 260359 от 27.09.2021, Районен съд - Лом

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом, 27.09.2021 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №

154 описа за 2019 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Д.А., срещу П.Ц.Г., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.

410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на

02.04.2017 год. между третото лице БДСК ЕАД и ответника е сключен договор за стоков кредит, по силата на който ответникът е получил стоков кредит в размер на 3151 лв. за закупуване на избрани от него стоки в магазини на ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД/ЗОРА ММС ООД, който е следвало да върне на 30 месечни вноски.

Ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си по договора за заем. Преустановил е плащанията на 01.05.2017 год. Предсрочна изискуемост е обявена от първоначалния кредитор на 10.11.2017 год.

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 год. подписаното Приложение № 1.1 от 10.11.2017 год., първоначалният кредитор, третото лице БДСК ЕАД е прехвърлил вземанията си към ответника на настоящия ищец.

За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1538/2018 на ЛРС, която била връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

За това ищецът иска: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника по Договор за стоков кредит № 256326/02.04.2017 год.:

- 3151,20. главница,

- 645,55 лв. – договорна лихва за периода от 01.05.2017 год. до 10.11.2017 год. – датата на настъпване на падежа на последната вноска;

- 99,72 лв. – лихва за забава

/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 01.05.2017 год. – датата на настъпване на забавата, до датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 23.02.2018 год.,

Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (07.03.2018 год.) до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково производство.

Писмен отговор в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически твърдения.

Приложено е ч.гр.д. № 1538/2018 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 980 от 01.08.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 09.11.2018 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 28.11.2018г.

Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.

Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски.

Не представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 31.01.2019 год., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени от него на 08.05.2019 год. чрез майката В. Й., със задължение да предаде и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 25.08.2020 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 28.02.2021 год. при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, на страната, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.

1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.

Предвид уважаването на главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази в общ размер на 626,05 лв., от които 348,12 лв. по исковото и 277,93 лв. по заповедното производство.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Ц.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София, по силата на Договор за стоков кредит № 256326/02.04.2017 год., сключен с БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК ********, следните суми, за които има издадена Заповед № 980 от

01.08.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 1538/2018 год. на ЛРС:

- 3151,20 лв. (три хиляди сто петдесет и един лаве, 20 ст.) главница,

- 645,55 лв. (шестстотин четиридесет и пет лева, 55 ст.) – договорна лихва за периода от 01.05.2017 год. до 10.11.2017 год. – датата на настъпване на падежа на последната вноска;

- 99,72 лв. (деветдесет и девет лева, 72 ст.) – лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 01.05.2017 год. – датата на настъпване на забавата, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.02.2018 год., Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (07.03.2018 год.) до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА П.Ц.Г., ЕГН **********,***, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА

КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София, сторените разноски в исковото и в заповедното производство, в общ размер на 626,05 лв. /шестстотин двадесет и шест лв., 05 ст./

Решението не подлежи на обжалване.

Районен съдия: