Решение № 155 от 20.06.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 250/2025
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 20.06.2025
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Станимир Тодоров Ангелов, Диана Георгиева Дякова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т.3, пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 28, ал. 1 · Закон за храните
- чл. 30 · Закон за храните
- чл.282 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал.1 т.6 · Наказателен кодекс
- чл.159 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 234 ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.68 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. гр. Добрич, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Диана Г. Дякова
Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева в присъствието на прокурора В. Зл. В. като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500250 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 2429/06.02.2025 год. на Р. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.***, чрез упълномощения адвокат Н. М. от АК – гр. Д., срещу решение № 37/20.01.2025 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 841/2024 г., в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивницата срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, ул. „Витоша“ № 2, иск за горницата над сумата от 15 000 лв. до 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на неоснователното й обвинение по досъдебно производство /ДП/ - по прокурорска преписка № 10019/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, преобразувано впоследствие в ДП № 40/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Добрич, за извършено престъпление по чл. 282, ал.2, вр. с ал. 1 от НК, което е прекратено с влязло в сила на 02.01.2020 г.
Постановление на прокурор в ОП - Добрич.
1
С посоченото решение съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, ул. „Витоша“ № 2 да заплати на Р. С. Б., на осн. чл. 2, ал. 1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на неоснователното й обвинение ДП - пр.пр. № 10019/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, преобразувано впоследствие в ДП № 40/2018 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Добрич, за извършено престъпление по чл.
282, ал.2, вр. с ал. 1 от НК, което е прекратено с влязло в сила на 02.01.2020 г.
Постановление на прокурор в ОП гр. Добрич, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 610 лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срок – на 06.02.2025 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на въззивницата, чрез упълномощения адвокат, на 23.01.2025 г.
Според въззивницата в обжалваната му част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, като е постановено в нарушение критерия за справедливост, прогласен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът незаконосъобразно е приел, че Б. не е търпяла дискомфорт и стрес от съдебния процес, поради това, че наказателното производство е приключило в неговата досъдебна фаза. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата вреди, съдът не е отчел целия период, през който въззивницата е останала без работа – като този срок не е десет месеца, считано от 13.06.2018 г. до 08.04.2019 г., както е приел районния съд, а е от 31.07.2017 г. до 08.04.2019 г. ДРС не е съобразил това обстоятелство, което го мотивирало да не уважи исковата претенция в нейната цялост.
Насрещната страна не е представила отговор на въззивната жалба.
По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 2709/11.02.2025 г. и уточняваща жалба, наименувана „Допълнение към въззивна жалба“ с рег. № 4684/11.03.2025 г., по регистратурата на Районен съд - Добрич, подадени от ответника Прокуратурата на Република България срещу постановеното по делото решение с искане за неговата отмяна в частта, в която е уважен предявения иск за горницата над 5 000 лв. Посочената жалба е депозирана в 2 срок – на 11.02.2025 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на жалбоподателя на 03.02.2025 г.
Според жалбата на Прокуратурата на Република България в неговата обжалвана част е неправилно, поради нарушения на материалния закон и е необосновано. Решението на ДРС е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика на ВС и на ВКС, отнасяща се до принципа за справедливост на присъденото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. В случая ДРС като уважил предявения иск над размера от 5 000 лв. е допуснал нарушение – размерът на обезщетението не отговаря на действително претърпените и доказани от ищцата вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. До този резултат се е достигнало, тъй като съдът не е извършил цялостен, задълбочен и обективен анализ на събрания по делото доказателствен материал. При постановяване на обжалвания съдебен акт ДРС не е съблюдавал критериите, определени от закона и от практиката на ВКС, въз основа на които да определи справедливо обезщетение за претърпените от Б. вреди.
В тази връзка въззивникът настоява, че повдигнатото на ищцата обвинение не е в пряка причинна връзка с нейното уволнение, извършено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, като последният е действал в условията на оперативна самостоятелност, след провеждане на дисциплинарно производство, при което са установено конкретни нарушения. В този смисъл не е налице пряка причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение на уволнението на ищцата.
На следващо място районният съд не е съобразил обстоятелството, че спрямо ищцата по време на наказателното производство е взета най-леката мярка за неотклонение, което не е ограничило съществено нейните граждански права и свободи, включително и правото й на предвижване.
Обръща се внимание на факта, че наказателното производство е продължило в разумен срок, като спрямо Б. са извършени малко на брой процесуални действия. На ищцата са „спестени“ дискомфорта и стреса на съдебния процес, което като обстоятелство не е съобразено в достатъчна степен от съда. Не са установени и сериозни здравословни проблеми на Б., настъпили в резултат на образуваното досъдебно производство.
3
Добричкият районен съд в мотивите на своя акт не е обсъдил икономическия стандарт на живот в страната, който следва да намери отражение при определяне размера на търсеното обезщетение. Въззивникът изразява несъгласие с изложеното от съда допълнително основание за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, а именно широкото медийно отразяване на делото, водено срещу ищцата, като в тази връзка се сочи задължението на ответника да предоставя информация от публичен интерес, във връзка с образувани наказателни производства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Р. С. Б. по въззивната жалба на Прокуратурата на Република България, според който подадената жалба е неоснователна.
Подаденитe жалби подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.
Производството по гр. дело № 841/2024 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано въз основа на искова молба на Р. С. Б. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***, с която срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, ул. „Витоша“ № 2, е предявен иск за заплащане на сума общо в размер на
24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на неоснователното й обвинение по ДП - пр.пр.№10019/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, преобразувано впоследствие в ДП № 40/2018 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратурагр.Добрич, за извършено престъпление по чл. 282, ал.2, вр. с ал. 1 от НК, което е прекратено с влязло в сила на 02.01.2020 г. Постановление на прокурор в ОП 4
- гр. Добрич, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се сторените разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения по делото адвокат, през 2017 година в Софийска градска прокуратура е било образувано досъдебно производство прокурорска преписка № 10019/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция” при прокуратурата. На 31.07.2017 г. ищцата била привлечена като обвиняема за това, че на 13.07.2017 г. в град Добрич, в сградата на ***, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Д*** - Д., с цел да причини вреда на дружество „Меридиан 96” ЕООД, нарушила служебните си задължения, изразяващо се в издаване на Заповед № РД 11-282/13.07.2017 г. за спиране от експлоатация на обект на дружеството, представляващ пицария „*”, находяща се в село К., на ул. **, като в издадената заповед не бил посочен срок - посочена е само начална дата, издадена е, без да са били налице доказателства за оплаквания от храната, предлагана в обекта, направени от потребители, без да са били налични данни за вредни за здравето последици от консумираната в обекта храна, без да са били налични допуснати от търговеца нарушения, свързани с негодна за консумация храна.
Ищцата нарушила разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и чл. 30 от Закона за храните и на разпоредбите на „Процедура за приемане и отчитане на жалби и сигнали, постъпили в ***”, като от деянието настъпили значителни вредни последици имуществени, изразяващи се във финансови загуби и пропуснати ползи за дружеството в периода, в който обекта не е могъл да извършва дейност и неимуществени, изразяващи се в разстройване на нормалната търговска дейност на дружеството „Меридиан 96” ЕООД, както и уронване на авторитета на *** - Д. и създаване на недоверие у гражданите относно дейността на тази служба - престъпление по чл.282 ал.2 вр. с ал.1 от НК. Със същото постановление на ищцата била взета и мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, със срок за внасяне 10 дни, която тя внесла на 08.08.2017 г. по сметка на СГП. С последващо постановление от 31.07.2017 г. на прокурор от СГП на ищцата била наложена и друга мярка за процесуална принуда, а именно - забрана за напускане пределите на Република България, освен с разрешение на прокуратурата.
С постановление на СГП от 10.04.2018 г., на основание чл. 411а, ал.1, т.4 5 от НПК, делото било изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура, тъй като по него бил привлечен като обвиняем Ж.М., по това време народен представител, и поради това делото било подсъдно на Специализирания наказателен съд като първа инстанция. С постановление от 02.07.2018 г. на Специализираната прокуратура били отделени материалите, касателно повдигнатото обвинение срещу Р. Б. и изпратени в Окръжна прокуратура град Добрич по подсъдност. С постановление от 12.07.2018 г.
Окръжна прокуратура - Добрич е приела за наблюдение досъдебното производство, като разследването било възложено на следовател от Окръжен следствен отдел при ОП Добрич/ том 1, стр.3-4 от ДП/. В ОП Добрич била образувана пр.пр. № 413/2018 г., като производството продължило под № 40 по описа на ОСлО при Добричка окръжна прокуратура за 2018 година.
С постановление от 23.05.2019 г. на заместника на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - Добрич по молба на ищцата били отменени мерките за процесуална принуда - „парична гаранция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева и мярката по чл.68 ал.1 от НПК – „забрана за напускане на пределите на Р България”, поради изтичане на максимално предвидения в чл.