Определение № 1082 от 30.06.2026, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 268/2026
- Вид
- Определение № 1082
- Подписан
- 30.06.2026
- Състав
- Димитринка Стаматова
Цитирани разпоредби
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1082
Ямбол, 30.06.2026 г.
Административният съд - Ямбол - I състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА като разгледа докладваното от съдията Димитринка Стаматова административно дело № 268/2026 г. на Административен съд - Ямбол, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Г. Г. В. от гр. Ямбол против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1603117 от 13.06.2026 г. на младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол при ОДМВР - Ямбол, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца; отнето е СУМПС [номер].
В жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал. 4 от АПК. Посочва се, че жалбоподателят работи като електротехник и единствените му доходи са от тази дейност, а работата му изисква всекидневно управление на МПС, за да достигне до всеки обект, на който е нает, както и за да носи инструментите, с които работи. Отнемането на СУМПС означава лишаване на жалбоподателя от възможността да управлява МПС, което би довело до невъзможност да полага труд, а това би го поставило в невъзможност да издържа себе си и семейството си. С това се обосновава настъпването на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на приложената ПАМ, чието спиране се иска.
Административната преписка по издаване на процесната заповед е постъпила в съда с Писмо вх. № 1719 от 29.06.2026 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ - Ямбол при ОД на МВР-Ямбол.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.06.2026 г. е съставен АУАН серия GA 3836062 против Г. Г. В. за това, че на 13.06.2026 г., около 13:26 ч. в област Ямбол, община „Тунджа“ на път II-53, км 166, посока на движение към с. Победа, управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер [рег. номер], собственост на Р. Я. Т., след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Д. Д. тест 5000 с инвентарен номер ARSD-0011 и тестова касета с номера REF 8323634 и LOT ARUK-0481, като уреда отчита положителна проба номер 361 за употреба на *; пробата е извършена в 13:26 часа; на водача е издаден талон за изследване с номер 270646. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози; отнето е СУМПС [номер]. Съставеният АУАН е надлежно връчен на В. на 13.06.2026 г., а въз основа на него на 13.06.2026 г. е издадена и процесната заповед, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца; отнето е СУМПС [номер].
Доколкото в случая искането за спиране на предварителното изпълнение е направено едновременно с жалбата срещу ЗППАМ и от активно легитимирано лице – адресат на заповедта, от която е неблагоприятно засегнато, то се явява процесуално допустимо.
По същество съдът го преценя и като основателно предвид следното:
Според чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Тази редакция сочи на презюмирани от законодателя предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК, при които се допуска предварителното изпълнение на актовете по чл. 171 от ЗДвП.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, предвиждаща, че предварителното изпълнение на акта може да се спре, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При това положение в тежест на жалбоподателя е да докаже, че от предварителното изпълнение на акта за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди; изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. С други думи, за да бъде уважено искането за спиране на предварителното изпълнение, законът изисква установяването на вероятност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя.
Заповедта за ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП (временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца) е с допуснато по силата на закона предварително изпълнение, т.е. приложената ПАМ се изпълнява незабавно. Законодателят е презюмирал изключителната важност на обществения интерес – осигуряване на безопасността на движението, опазване живота и здравето на гражданите и предотвратяване на възможността лице, за което е отчетено с техническо средство, че управлява ППС под въздействието на наркотични вещества (*и), да продължи тази потенциално опасна дейност. За да бъде спряно това изпълнение по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, както се посочи вече, в тежест на жалбоподателя е да докаже по безспорен начин, че изпълнението на акта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, чийто интензитет надделява над защитения от закона обществен интерес, т.е. вредата трябва да е противопоставима на този защитен обществен интерес.
В конкретния случай жалбоподателят обосновава искането си с настъпването на значителни и трудно поправими вреди от имуществен характер - твърди, че осъществяваната от него дейност като електротехник изисква ежедневно управление на МПС, с което да обхожда и обслужва обектите, на които е повикан, а лишаването му от възможност да управлява автомобила си би го лишило от реализиране на необходимия за личната му издръжка и тази на семейството му доход. От доказателствата по делото недвусмислено се установява, че след отчитане на положителната проба за *и при извършената контролна проверка на лицето е издаден талон за изследване съобразно изискванията на относимата нормативна уредба, като е взета необходимата проба, но и към настоящия момент липсва резултат от химико-токсикологичното изследване, т.е. мярката е приложена преди да е налице окончателно установяване на нарушението съобразно визираните в Наредба № 1/2017 г. изисквания – въз основа на резултата от химико-токсикологичното изследване. Установява се също, че образуваното срещу Г. В. въз основа на АУАН серия GA 3836062 от 13.06.2026 г. АНП е прекратено поради наличие на признаци на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Изпълнението на заповедта преди окончателното решение на съда ще лиши жалбоподателя от възможността да упражнява своята дейност като електротехник – единствен източник на доходи, което ще доведе до пълната им липса и невъзможност за покриване на основани жизнени нужди. Оспорващият упражнява професията „електротехник“ – дейност, която по своя характер е мобилна и е свързана с посещения на обекти на различни локации, често извън населеното място или в район без достъп до организиран градски транспорт. Също така спецификата на работата изисква ежедневно пренасяне на тежко, обемно и скъпоструващо професионално оборудване (машини, измервателни уреди, кабели, инструменти), което прави използването на масов транспорт физически невъзможно. Лишаването от правоуправление в този случай не е просто битово неудобство, а фактическа забрана за упражняване на труд. Вредите са трудно поправими, тъй като загубените доходи за месеците на съдебно производство не могат да бъдат възстановени от държавата в пълен обем, а натрупаните задължения и пропуснатите договори с клиенти ще възпрепятстват икономическото съществуване на лицето.
Обобщено съдът приема, че наложената мярка и нейното предварително изпълнение надхвърлят преследваната от закона цел (ограничаване на шофьор, за когото е доказано, че застрашава сигурността) и засягат правата на жалбоподателя в степен, която е несъразмерна с нуждите на обществената безопасност на този етап. След като в случая липсва окончателен лабораторен резултата от кръвната проба на оспорващия, който би могъл да е и отрицателен, налагането на толкова тежка санкция (строго ограничаване на свободното придвижване и правото на труд) се явява прекомерна тежест. Отнемането на свидетелството за управление на МПС в конкретния случай не се свежда единствено до обичайно неудобство, а създава реална опасност от сериозно затрудняване на упражняването на професионалната дейност и от настъпване на неблагоприятни имуществени последици, свързани с невъзможност за реализиране на доходи. Тези последици надхвърлят типичните неблагоприятни ефекти от прилагането на мярката и могат да бъдат определени като значителни вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, доколкото засягат възможността на жалбоподателя да осъществява трудовата си дейност и да реализира доходи, за да полага необходимата грижа за себе си и за семейството си.
Предвид изложеното до тук, съдът счита, че са налице законовите предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ до окончателното решаване на спора по същество.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1603117 от 13.06.2026 г. на младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол при ОДМВР - Ямбол, с която на Г. Г. В. от гр. Ямбол е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца до приключване на съдебното производство по обжалване на заповедта.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�