Решение № 50 от 02.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. К., 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500364 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано по подадена от М. А. Ф. от с.А., общ.К., чрез адв.И. Т., въззивна жалба вх. N 2894/30.10.2025г. при РС-М., срещу решение N 236 от 01.10.2025 г. по гр. д. N 542/2022 г. по описа на Районен съд М., с което предявените от него като ищец осъдителни искове по чл.108 и чл.109 от ЗС срещу ответника Ф. Х. К. от гр.Д. съответно за признаване на собственост и предаване на владението на реална част с площ 683 кв.м. от поземлен имот с идентификатор N ***, с номер по предходен план пл.сн. N 229, кв.12 по ПУП на гр.Д., разположена в южната част на парцела, заключена между кадастралната граница на поземлен имот с пл.сн. N 229, кв.12 по ПУП на гр.Д. и поземлен имот с пл.сн. N 228, кв.12 по ПУП на гр.Д. и изпълнената на място ограда, както и за преустановяване на неоснователните действия, които смущават правото на собственост на ищеца върху тази реална част, като премести съществуващата ограда, разположена в поземлен имот с пл.сн. N 229, кв.12 по ПУП на гр.Д. по кадастралната граница с поземлен имот с пл.сн. N 228, кв.12 по ПУП на гр.Д., са отхвърлени като неоснователни и недоказани, като с решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 3 200 лв..

При извършената проверка по повод на подадената въззивна жалба, въззивният съд констатира следното:

Производството по гр. д. N 542/2022 г. по описа на Районен съд - М. е образувано по подадена от М. А. Ф. от с.А., общ.К., чрез адвокат без доказателства за 1 надлежна представителна власт, искова молба вх. N 2334/10.11.2022г. против Ф. Х. К. от гр.Д. за установяване по отношение на ответника, че ищецът, притежаващ 1/6 идеална част и останалите наследници на А. М. Ф. са собственици на реална част с площ от 683 кв. м. от поземлен имот с идентификатор N ***, с номер по предходен план - пл.сн. N 229, кв.12 по ПУП на гр.Д., разположена в южната част на парцела, заключена между кадастралната граница на поземлен имот с пл.сн. N 229, кв.12 по ПУП на гр.Д. и поземлен имот с пл.сн. N 228, кв.12 по ПУП на гр.Д. и изпълнената на място ограда, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху тази реална част и да преустанови неоснователните действия, които смущават правото на собственост на ищеца върху тази реална част, като премести съществуващата ограда, разположена в поземлен имот с пл.сн. N 229, кв.12 по ПУП на гр.Д. по кадастралната граница с поземлен имот с пл.сн. N 228, кв.12 по ПУП на гр.Д..

Исковете са основани на твърденията на ищеца, че е наследник на А. М. Ф., на който с Решение N 10A41 от 07.10.1998 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи/възстановими/ стари реални граници се признава правото на собственост на нива от 2.000 дка, находяща се в строителните граници на гр.Д. в м.Ев Алтъ, от която реално е възстановена площ от 1 592 кв.м. при условията на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, като имотът първоначално е записан като имот с пл.сн. N 229, кв.12 по ПУП на гр.Д. с площ от 1564 кв.м. и на наследници на А. М. Ф., а впоследствие по КККР на гр.Д. като поземлен имот с идентификатор N *** с площ от 1 691 кв.м., след което същият е заличен от КККР и е нанесен като поземлен имот с идентификатор N *** с площ от 1 008 кв.м., в т.ч. погрешно записан на община Д., по издадени от която обаче удостоверение и скица за имота няма съставен акт за общинска собственост и по ПУП на гр.Д. имотът е имот с пл.сн. N 229, кв.12, с площ от 1 564 кв. м., собственост на наследници на А. М. Ф.. След изменението от 09.08.2013г. в кадастралната карта на гр.Д. имотът е отразен като имот с площ от 1 008 кв.м. и останалите 683 кв.м. били включени в поземлен имот с идентификатор N ***, с номер по предходен план - пл.сн. N 228, кв.12 по ПУП на гр.Д., целият с площ от 2 273 кв.м., който е собственост на ответника Ф. Х. К., но който преди изменението на кадастралната карта от 09.08.2013г. бил с площ 1 658 кв.м., както и собственост на ответника по давност за 4/5 идеални части и по дарение за 1/5 идеална част от имота съгласно нотариални актове от 2014г. и от 2013г., следващи във времето първичните документи за собственост на ищеца и то при упражнявано от ищеца от 1995г. владение на притежаваната 1/6 идеална част от имота, като от издадено на 16.11.2021г. удостоверение на главен архитект на община Д. се установявало, че ответникът изградила масивна ограда в имота на ищеца, с които действия смущава правото му на собственост.

Така, в обстоятелствената част на исковата молба се претендира право на собственост на 1/6 идеална част от реална част от поземлен имот, за която ищецът 2 твърди, че е част от негов реституиран по реда на ЗСПЗЗ сънаследствен недвижим имот, но същата е включена в поземлен имот, който в кадастралната карта е записан на ответника, без в петитума на исковата молба да е посочено дали тази реална част е част от собствен на ищеца имот и на какво основание, в т.ч. кой е този имот, при което търсената защита е заявена по недопустим начин – за установяване на право на собственост на реална част от имот, за който сам ищецът твърди, че е на ответника.

При така допуснатото несъответствие между обстоятелствената част и искане на исковата молба, от настоящия съд е прието, че на основание чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК следва да се укаже на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба чрез допълване на петитума на исковата молба и посочване процесната реална част, включена в имот на ответника, дали е част от собствен на ищеца имот и на какво конкретно основание, в т. ч. кой е този имот. Освен това ищецът претендира защита на свое благо, на собствено основание - 1/6 идеална част от поземлен имот по наследство.

Наследяването, от което това благо се претендира, не е общо; то е за всеки от наследниците и до припадащия му се дял, но в частта по включената в иска по чл.108 от ЗС установителна защита ищецът претендира такава и за останалите наследници, с което предявява от свое име чужди права пред съд, поради което съгласно чл.26, ал.1 от ГПК следва да посочи в кой от предвидените в закона случаи упражнява същите.

При подаване на исковата молба не е посочена цената нито на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, нито на негаторния иск по чл.109 от ЗС, нито е представен документ за внесена по делото държавна такса за всеки един от предявените искове, нито е представено пълномощно, дадено от ищеца на подалия я адвокат. В изпълнение на указанията на първоинстанционния съд подалият исковата молба адвокат е представил данъчна оценка за имота на ответника в размер на 8 503.30 лв., от който претендира, че е собственик на 1/6 идеална част от процесната реална част; доказателства за заплатена по сметка на съда държавна такса от 50 лв. и вписана искова молба. Пълномощно за представителна власт на упълномощените от ищеца адвокатите е представено в първото съдебно заседание по делото на 24.01.2023г., а в последното съдебно заседание по делото на 09.09.2025г. е представен и договор за правна защита и съдействие. В тази връзка първоинстанционният съд не е констатирал нередовностите на исковата молба освен по чл.127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК и чл.26, ал.1 от ГПК, но и по чл.127, ал.1, т.3, вр. чл.128, т.2, предл.1-во от ГПК относно непосочената цена на иска по чл.109 от ЗС и дължимата държавна такса по този иск. Търсената от съда защита с този иск е за заместими действия – преместване на ограда, поставена без основание в спорната реална част, която ищецът претендира, че е негова и на останалите му сънаследници.

В ТР 4/2015 на ОСГК на ВКС по т.д. 4 /2015г. е прието, че когато чрез негаторен иск по отношение на ответника се предявяват притезателни права, които произтичат от несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или друго бреме 3 върху имота на ищеца и се претендира ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия /да бездейства/ или да извърши определени незаместими или заместими действия, искът има за предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. В случаите, когато делото има за предмет задължение за бездействие или за незаместимо действие, искът няма парична оценка, поради което размерът на дължимата държавна такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда. Когато делото има за предмет задължение за заместимо действие, цената на иска представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяването на действието, върху който размер се определя дължимата държавна такса. В случая предмет на иска по чл.109 от ЗС е задължение за заместимо действие и ищецът дължи да посочи цената на иска чрез посочване на паричната стойност на разходите за материали и труд, необходими за преместване на процесната ограда, в т.ч. при необходимост и чрез използване на експертни познания, и съответно дължи заплащане на държавна такса по иска в размер на 4 % от така посочената цена на иска, но не по-малко от 50 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Посочените нередовности на исковата молба са обусловили правомощие на въззивния съд да остави без движение исковата молба и да даде едноседмичен срок на ищеца, считано от съобщението, в който да ги отстрани, с предупреждение, че в противен случай решението на първоинстанционния съд ще бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

С оглед така дължимия размер на държавната такса за предявените искове по чл.108 и чл.109 от ЗС, обжалваемия интерес и предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ТДТГПК, съгласно която за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, за обжалване пред въззивната инстанция по подадената въззивна жалба се следва държавна такса 25 лв. по иска по чл.108 от ЗС, за каквато единствено с въззивната жалба са представени доказателства за внасянето й по сметка на ОС-К., както и половината от държавната такса, дължима по иска по чл.109 от ЗС за първоинстанционното производство, след посочване на цената на този иск, при което по делото не е внесена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение по иска по чл.109 от ЗС. Освен това с въззивната жалба е представено пълномощно, дадено от въззивника на адв.И. Т. да го представлява пред настоящата въззивна инстация, което е подадено от адвоката с КЕП и чрез ЕПЕП, но пълномощното не е подписано по този начин от самия въззивник и не е удостоверено от администриращия първоинстанционен съд подаването на пълномощното по реда на чл.102з, ал.1 от ГПК. Така констатираните недостатъци на въззивната жалба са обусловили правомощие на въззивния съд да остави без движение подадената 4 въззивната жалба и да даде едноседмичен срок на въззивника, считано от съобщението, в който да ги отстрани, като представи оригинал на пълномощно, дадено от него на адв.И. Т. да го представлява пред настоящата въззивна инстация или заверен препис от същото на хартиен носител, както и да представи доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд-К. държавна такса за въззивно обжалване в размер на 50 на сто/половината/ от таксата, дължима за първоинстанционното производство по иска по чл.109 от ЗС, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията производството по делото по подадената от него въззивна жалба ще бъде прекратено.

Посочените по-горе указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и въззивната жалба са дадени с определение N 57/11.02.2026 г..

В дадения срок ищецът не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба– горепосоченото определение е връчено на адв.И. Т., посочен като адрес за връчване във въззивната жалба, на 09.12.2025г./ с пълномощно за всички инстанции –лист 74 от първоинстанционното производство/, след което е изпратено и на адреса на ищеца, откъдето е върнато в цялост с отбелязване, че не е живее на посочения по делото адрес.