Решение № 714 от 07.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. Русе, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. ИВАНОВ при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20234520101451 по описа за 2023 година

Ищецът Н. К. Г. твърди, че на 05.01.2023г. с договор за покупко-продажба на МПС е купил от ответницата лек автомобил марка „БМВ 320 Д” с рама № WBAV91060VG48997 и рег.№ ********, цвят – тъмносив, за сумата от 3 000.00 лева, която е била платена преди подписване на договора. За продажбата на автомобила научил от публикация в интернет, с посочен телефонен номер за връзка ***********. Страните се срещнали, ищецът външно харесал автомобила, изпробвал го в рамките на около километър и решил да го купи. На посочената дата страните се явили пред нотариус и сключили договора за покупкопродажбата му. След сключване на сделката ответницата предала ключовете от автомобила на ищеца и той си тръгнал с него. След като минал около 15-16 километра колата запушила.

Н. Г. веднага закарал автомобила на сервиза по бул.” Гоце Делчев” № 30, но тъй като било края на работния ден, прегледа му бил извършен на следващия ден. При прегледа се установил дефект на двигателя, заради който той не подлежал на ремонтиране и следвало да бъде заменен с нов двигател. Ищецът счита, че този недостатък на автомобила е бил известен на ответницата, тъй като след сделката от предадените на Г. документи му станало известно, че автомобилът не е каран, защото пътният данък за предходната година е платен в деня на сделката. След като разбрал за проблема с двигателя, ищецът се обадил веднага на посочения в обявата телефон и в разговор с ответницата я уведомил за проблема и поискал тя да плати ремонта на двигателя, защото автомобилът не можел да се ползва с този двигател. Вместо да се споразумеят по отремонтирането на двигателя, продавачката подала жалба в полицията, в която се оплакала от поведението на ищеца. Тъй като монтираният в 1 автомобила двигател бил негоден следствие прегряване, а ищецът искал да задължи колата, той се принудил да закупи нов двигател – блок. За отремонтирането на автомобила Н. Г. похарчил общо 3 724.48 лева, от които 2 200.00 лева за закупуване на двигател блок – втора употреба и 1 524.48 лева за труд и материали във връзка с подмяната на двигателя. Ищецът счита, че се касае за скрит недостатък на продадената вещ, за който ответницата като продавач носи отговорност, поради което следва да му заплати всички разноски по отремонтирането на дефектния двигател, както и направените по настоящото дело разноски, които е отказала да поеме. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.

Я., да му заплати сумата от 3 724.48 лева, представляваща разноски във връзка с поправката на дефектния двигател – блок на закупения от нея на 05.01.2023г. лек автомобил марка „БМВ 320 Д” с рама № WBAV91060VG48997 и рег.№ ********, цвят – тъмносив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.195, ал.1, пр.3 във вр.с чл.193 от ЗЗД.

Ответницата Н. А. Я. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че в исковата си молба ищецът не е поискал разваляне на договора от 05.01.2023г. В същия липсва съгласие или клауза според която ответницата да отговаря за ремонти на процесния автомобил след продажбата му, а още повече и това да става за сметка на продавача. Стойността, за която е продаден автомобила е по-ниска спрямо пазарната стойност на автомобила към този момент. В договора за продажбата на МПС от 05.01.2023г. ищецът е заявил, че купува описаното МПС „в такова състояние в каквото се намира в момента на продажбата”. Т.е. според сключения договор двете страни са запознати със състоянието на автомобила. За да се стигне до сключване на сделката двете страни са постигнали съгласие относно техническото състояние, възрастта и цената на МПС. Преди сключване на договора и по време на огледа на автомобила, Н. Г. е имал възможност и време да се запознае с процесното МПС, както и по негови твърдения в исковата молба - „да го хареса”, за да премине към неговото закупуване. Невярно е твърдението на ищеца, че автомобилът според предадените документи не е бил управляван. Задължението възникващо с придобиване на движима вещ – в случая МПС, относно заплащане на данък към общината, в която пребивава собственикът на вещта е погасимо в рамките на текущата календарна година, а при пропуск на срока от негова страна и след това с дължима законна лихва. Фактът, че данъкът е заплатен в първата работна седмица от новата година не означава, че автомобилът не е бил в експлоатация /в движение/, както твърди ищецът. Това е единствено предположение от страна на последния, което той в хода на процеса няма как да докаже. Автомобилът, който е закупен от него е в режим „в движение” и той е бил наясно с това. Когато един автомобил не се управлява или се предвижда за по-дълъг период от време да не бъде управляван от собственика му или свързани с него лица той се „спира от движение” със заявление към КАТ. По този начин за собственика не възникват задължения спрямо неговото МПС. Преди сключване на договора 2 ищецът е имал възможност да огледа и тества автомобила, при което не се откриват дефекти или недостатъци. При закупуването на автомобила купувачът го е прегледал и не е съобщил за недостатъци. Въпросните дефекти описани в исковата молба на ищеца, които също не са доказани, констатирани с документ, са след сключване на договора и при вече експлоатация на автомобила от негова страна. Към момента на закупуване на автомобила, същият е бил изцяло изправен, без недостатъци, които да доведат до необходимост от твърдяния ремонт – смяната на двигател. Недостатъкът следва да съществува към момента на продажбата, а не да възникне след нея. Следователно неправилна употреба в срока, през който ищецът е владял вещта е възможна причина за настъпване на твърдяните повреди. Ако автомобилът е дефектирал по причина естествено износване на детайли по двигателя или поради случайно събитие, то продавачът не носи отговорност. Естесвеното износване на автомобила не е недостатък. След като ищецът го е приел с отчетеното износване и не е направил възражение за него, продавачът се счита за освободен от отговорност. Твърденията на ответника за направените разноски и смяната на двигателя в размер на 3 724.48 лева счита, че са неоснователни, тъй като всеки нов собственик на автомобил, без значение възрастта на автомобила и твърдения за добра поддръжка на предишен собственик, извършва така нареченото „обслужване”, състоящо се в смяна на консумативи по автомобила – части, включително и масла. Според представената заявка за сервизно обслужване, включваща: 1.

Извършени операции в сервиза на „Долис 2008” – гр.Русе и 2. Вложени части и материали, се описва и доказва, че е извършено обслужване на автомобила от страна на ищеца.

Единствено във фактура № 01000093/14.02.2023г. фигурира закупуването на двигател в размер на 2 200.00 лева с ДДС. От тук става ясно, че се претендира от ответницата да заплати освен нов двигател и обслужване на автомобила, което си е за сметка на купувача.

Друг факт е, че номера на рамата/шасито посочен в заявката за сервизно обслужване съвпада, но не и номера на двигателя посочен в нея и свидетелството за регистрация на МПС – част първа. Според последното идентификационния номер на двигателя е N47D20A89116786, рама № WBAVG91060VG48997. Според заявката предоставена от ищеца номерата са следните: Свидетелство за регистрация на МПС: идентификационен номер на двигателя N47D177HP, рама № WBAVG91060VG48997. След като номерата се разминават не може да се установи идентичност между въпросния двигател, който според свидетелството за регистрация принадлежи на този автомобил и двигателят посочен при прегледа в сервиза на търговското дружество.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.01.2023г. страните сключили договор за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищецът закупил от ответницата лек автомобил марка „БМВ 320 Д” с рама № WBAV91060VG48997 и рег.№ ********, цвят – тъмносив, за сумата от 3 000.00 лева, която е била платена преди подписване на договора. За продажбата на автомобила ищецът научил от публикация в интернет, с посочен телефонен номер за връзка ***********, като страните се срещнали, ищецът външно харесал автомобила, 3 изпробвал го в рамките на около километър и решил да го купи, след което сключили пред нотариус договора за продажба. От представените фактура № 0100000930/14.02.2023г. и касов бон от същата дата, двете издадени от „Автоперфект” ЕООД; заявка за сервизно обслужване от 06.01.2023г. и поръчка № 016200/11.01.2023г. – двете на „Долис 2008” – гр.Русе, се доказва, че ищецът за отремонтиране на процесният автомобил е похарчил общо сумата от 3 724.48 лева, от които 2 200.00 лева за закупуване на двигател блок – втора употреба и 1 52

4.48 лева за труд и материали във връзка с подмяната на двигателя. Съгласно представените договор за покупка на двигател и декларация към него е видно, че ищецът е закупил двигател N47D20A89116786. N47D177HP обаче е характеристиката на двигателя – модел двигател за този модел на БМВ, а не неговият номер и за това той така е бил записан в поръчката до сервиза, където е бил сменен.

В показанията си свидетелят И. И. Д., който живее на семейни начала с ответницата, твърди, че процесния автомобил бил закупен в началото на 2022г. – около м.май. Бил в добро техническо състояние до момента на продажбата. Автомобила бил управляван както от ответницата, така и от него и не са имали проблеми с него като цяло. При покупката на автомобила не са ходили в сервиз. Визуално само го огледали, пробвали го и той бил добре.

След закупуването му го регистрирали в КАТ, където минал на преглед – на канал, минали и технически преглед, сменили му маслото и филтрите и в рамките на 2022г. са го управлявали. Ответницата не е използвала много често автомобила – в рамките на града да свърши някаква работа или на разходка с детето, когато времето е хубаво. Свидетелят е проверявал редовно дали автомобила не губи масло и не е констатирал такова, като е доливал течност за чистачки. Температурния датчик на процесното МПС не е показвал, че температурата на автомобила е повишена. Когато решили да продават автомобила, с цел да закупят по-нов, с по-голям багажник, пуснали обява с телефонни номер на свидетеля.

Ищецът му се обадил преди обяд и Д. изкарал автомобила от гаража. Ищецът визуално го видял, прегледал го, отворил капака на двигателя, качил се в превозното средство и го карал в квартала. Н. Г. казал, че купувал автомобила за сина си, харасал го, като дори казал, че това е най-добрият автомобил, който бил гледал, тъй като гледал само такива от тази марка, модел и година на производство. Не е искал да закарат превозното средство в сервиз за оглед. Преди продажбата свидетелят заплатил данъка на автомобила. Съпругата му иначе заплащала същия в рамките на годината, преди да мине през технически преглед. Съпругата му отишла с процесния автомобил да вземе ищеца някъде около Халите и отишли при нотариус да извършат продажбата. Тя го возила, той го карал и са изминати много километри в града и ако е имало нещо технически неизправно по него е трябвало да покаже.

Според свидетелят автомобилът бил технически изправен, но не са използвали същия на дълъг път, а само в рамките на гр.Русе. След продажбата ищецът му се обадил и му казал, че бил светнал чека на таблото в превозното средство. Той му казал да провери какво става.

След 10-тина дни Н. Г. отново му се обадил и казал, че автомобилът е счупен, като след това заплашвал съпругата му и искал да му платят всичко за ремонта. За тезу му действия подали 4 жалба в прокуратурата.