Решение № 16318 от 11.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16318 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ.М. при участието на секретаря Т. Ц като разгледа докладваното от ЦВ.М. Гражданско дело № 20221110149545 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „......върди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата К. Г. Д. - А., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......, като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответницата не е сторила, поради което претендира сумите, както следва: 1 383,06 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 168,28 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.07.2020 г. до 20.05.2022 г.; 38,98 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., 9,30 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.06.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 30981/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2022 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. Г. Д. - А. не е подала отговор на исковата молба. Със становище от 26.04.2023 г., докладвано в открито съдебно заседание на 1

11.05.2023 г., излага доводи за неоснователност исковете. Оспорва да е доказано наличието на облигационно правоотношение, както и поръчването на твърдяното количество топлинна енергия. Оспорва поставянето си в забава. Оспорва претенцията за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като тя не се извършва от ищеца. С възражението по чл. 414 ГПК прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за нея е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответницата К. Г. Д. - А. се легитимира като съсобственик на процесния недвижим имот, респ. тя следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. За да достигне до този извод съдът съобрази най-вече данните, удостоверени в представената в заверен препис заповед № РД41-171/16.01.1984 г. на ИК на СНС (л. 65 от делото), от която се установява, че на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) ответницата К. Г. Д. - А. (тогава Х.) е придобила собствеността върху процесния апартамент № 30, находящ се в ..... – получен като обезщетение срещу отчужден от нея друг имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижим имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 от ЗТСУ (отм.). Когато се дължи разлика между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот, тя се заплаща по ред и начин, определени с ППЗТСУ (отм.), а ако разликата не бъде внесена органът по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) отменя първоначалната заповед за обезщетяване и обезщетява правоимащия с отстъпване на имот с по-малка стойност – арг. ал. 2 и ал. 3 на чл. 103 от ЗТСУ (отм.). В случая, по делото не се твърди, а и не се доказва процесната заповед № РД-41171/16.01.1984 г. да е била обжалвана от заинтересованите лица по реда на чл. 138 и сл.

ЗТСУ (отм.), респ. същата да е била отменена поради неплащане на разликата между 2 стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила и е породила своето действие. Ето защо, съдът приема, че на основание заповед № РД-41-171/16.01.1984 г. ответницата е станала собственик на процесния имот, като констатираното несъответствие във фамилното име на лицето се преодолява от представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.

№ 810/30.05.2023 г., издадено от Столична община, р-н „Триадица“ (л. 84 от делото), според което К. Г. Д. - А., К. Г. Д. и К. Г. Х. са имена на едно и също лице, а именно: ответницата по настоящото дело. По делото не се твърди, а и не се установява осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния имот, поради което следва да се направи извод, че включително и в рамките на исковия период – от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. К. Д. - А. се легитимира като негов собственик, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката за нея е възникнало качеството на потребител на топлинна енергия. Нещо повече, полагайки подписа си от името на клиент с аб. № 128651 върху представения протокол за извършен отчет от 11.06.2020 г. (л. 74 от делото), чието авторство тя не е оспорила в хода на процеса, ответницата също е потвърдила това свое качество, което е в подкрепа на вече възприетия по-горе извод. Само за пълнота следва да се отбележи, че индиция за това, че К. Д. - А. е обитавала жилището през процесния период представлява и фактът, че според служебно изготвената справка (л. 46 от делото) същата е регистрирана по постоянен и настоящ адрес именно на адреса на процесния апартамент № 30, а също така и фактът, че това е посоченият от самата нея адрес по делото, на който тя надлежно получава книжата си по него.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ответницата К. Г. Д. - А. се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била собственик на процесния апартамент № 30 съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост, списък към него и договор № 3

3284/03.09.2002 г. (л. 25-28 от делото), справки за използвана топлинна енергия и протокол за извършен отчет от 11.06.2020 г. (л. 74 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: г....., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач „......

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: г....., е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.