Определение № 10526 от 20.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10526 гр. София, 20.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110159989 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника ************ с искане за изменение на постановеното по гр.д. № 59989/2022 г. по описа на Софийски районен съд Решение № 2606/21.02.2023 г. в частта му за разноските, като на ответника бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, които съдът е отказал да присъди.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на искането.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че предвид спецификите на заповедното производство, което е едностранно по своя характер, и защитата на длъжника се изчерпва с подаването на възражение по утвърдени образец, за което законът не изисква да е мотивирано, в хипотезата на развило се исково производство по реда на чл. 422 ГПК, на ответникътдлъжник не следва да се присъждат разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, наред с такова в исковото производство. Възражение по чл.414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. Следователно възражението е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право – в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3074/2018 г. на ВКС, ТК.

1

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника ************ с искане за изменение на постановеното по гр.д. № 59989/2022 г. по описа на Софийски районен съд Решение № 2606/21.02.2023 г. в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2