Решение № 260058 от 06.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №260058 гр.Пловдив,

06.10.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

СИМЕОН ЗАХАРИЕВ при секретаря Милена

Левашка, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 223 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Ш.А.С. ***, съдебен адрес:***, адвокат

Л.Л. от САК, твърди, че на 01.02.2018 г. в Д.е бил затиснат от сметосъбиращ автомобил Хюндай, управляван от А.Я.Т.. Твърди също, че следствие на посоченото ПТП са му причинени: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на гръбначния кош и корема, счупване на 3,4 и 5 ребра вдясно, счупване на дясната лопатка, наличие на въздух и кръв в дясната половина на гръдната кухина; контузия на бял дроб; счупване на горното и долното рамо на пубисните кости двустранно, счупване на седалищните кости двустранно. Твърди също, че посочените увреждания са наложили болнично и оперативно лечение, проведено в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив АД, както и УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – София, извършване на кръвопреливане, обезболяващи терапии и лечение с антибиотици. Излага твърдение също, че са му причинени интензивни болки и страдания като ищецът не е възстановен напълно и до момента. Същият имал затруднени движения, преживял и психическа травма от нарушения му начин на живот, зависимост от близките, които следва да се грижат за него, изпитва душевен дискомфорт и неудовлетвореност, както и страх и уплаха от случилото се. Ищецът твърди, че по отношение на ответния автомобил е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, към която е отправено искане за изплащане на обезщетение и което искане е отказано.

Предвид изложените обстоятелства, моли да се осъди ответника да му заплати, както следва сумата 130 000 лева, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва от 04.01.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответното ЗАД „ОЗК –

Застраховане“ АД, оспорва основателността на предявените искове, наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и описаните от ищеца вреди, оспорва вината на водача на автомобила, твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Исковете са оспорени и по размер като прекомерни и завишени, както и предвид твърдяното съпричиняване.

Оспорва се началния момент на претендираната лихва.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че с одобрено от съда споразумение от 30.11.2018 г., по НОХД 7472/2018 г. на РС – Пловдив, А.Я.К. от град К., Община Р., ******, ******, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.III-то, б.а, пр. II вр. с ал.1 б.“б“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на 01.02.2018 в с.Д., обл. П., при управление на МПС марка „Хюндай ХД 72“ с рег.

№ ****, е нарушил правила за движение по пътищата, при което по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а конкретно на ищеца Ш.А.С.

– пет средни телесни повреди, както следва: счупване на дясна лопатка, счупване на горно и долно рамо на пубисните кости двустранно, както и счупване на седалищните кости двустранна по отделно и съвкупност, счупване на 3, 4 и 6 ребра в дясно, наложило оперативна интервенция. За посоченото на виновния водач е наложено наказание по НК.

Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от водача А.Я.К. и неговата вина.

Цитираното НОХД е приложено по настоящото дело.

Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с досъдебно производство, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, събрани в настоящето производство, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

А.Я.К., управлявал сметопочистващ автомобил „Хюндай ХД 72“ по платното за движение на улица Б.в с. Д.с посока от изток на запад – при изкачване. Пътната настилка била мокра, асфалтова и частично покрита със сняг и лед. Като пътници на степенките в задната част на автомобила са пътували ищеца /на лявата степенка/ и Б.Б.Б./на дясната степенка/. Поради загуба на сцепление между гумите на автомобила и пътната настилка, автомобилът под въздействието на гравитационната сила, тръгнал на заден ход, слоед което ищецът скочил и излезнал от коридора на автомобила. При движението на автомобила на заден ход, настъпил удар с притискане на пешеходеца от автомобила към прозоречен капак на жилищна сграда. Ударът настъпил при движение от задна към предна част от зоната на лявата страна на кабината на автомобила и отпред назад и отляво надясно за пешеходеца към сградата. В този момент скоростта на автомобила не е била повече от 5-6 км./ч.

Посочените изводи, не са оспорени от страните, като съдът намира изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я кредитира изцяло.

Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него. Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани.

Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на ищеца са били причинени:

Контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на гръбначния кош и корема, счупване на 3,4 и 5 ребра вдясно, счупване на дясната лопатка, наличие на въздух и кръв в дясната половина на гръдната кухина; контузия на бял дроб; счупване на горното и долното рамо на пубисните кости двустранно, счупване на седалищните кости двустранно.

Съгласно представената по делото медицинска документация, както и неоспорените изводи на експертизата, ищецът е бил настанен първоначално в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив ЕАД, впоследствие и в УМБАЛСМ „Пирогов“ – град София, където на ищеца са извършени оперативни интервенции – оперативно наместване и метална фиксация на счупените седалищни срамни кости двустранно, след което лечението е продължило при домашни условия. Според заключението на експертизата, лечението на травмите на ищеца е продължило 6-7 месеца като оперативното лечение е било задължително. Според експерта, непосредствено след инцидента Ш.С. е изпитвал значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихнали в хода на оздравителния процес, до пълното им изчезване след неговото приключване.

Според експерта, всички описани травми на ищеца са били причинени от процесното ПТП.

В о.з. на 07.10.2019 г. е изслушана като свидетел Н.С., съпруга на ищеца. Независимо от семейната връзка на свидетелката с ищеца, както и вероятната й заинтересованост от изхода на делото, съдът кредитира показанията й като ги преценя и при съпоставка с останалите събрани по делото доказателства. Същите почиват на преки и непосредствени възприятия от случилото се и не противоречат с останалите събрани по делото доказателства. Предвид близката си връзка с ищеца, както и обстоятелството, че същия няма друго семейство към момента на настъпване на произшествието, съдът намира за житейски обоснован и нормален факта, че именно тя е била най-близко до пострадалия през целия период на неговото възстановяване.

Свидетелката сочи, че как е протекло болничното лечение на съпруга й., като сочи, че след връщането му от София, същият е бил неподвижен и докаран с носилка. Едва на петия месец, след изписването му, ищецът започнал да се изправя и да се движи с патерици. Свидетелката сочи също, че е променен начина на живот, както на ищеца, така и на семейството, като само тя е полагала грижи за него, същият не е могъл да се облужва санитарно сам.

Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.

При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.

Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК - Застраховане“ със застрахователна полица № ******. Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Съдът намира за недоказано възражениието за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на ищеца, направено от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.

Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало

/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.

Ответното дружество твърди конкретно, че пострадалият „е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна, е довело до настъпилите увреждания.

Тези твърдения категорично се опровергават от установената по-горе фактическа обстановка и механизъм на настъпване на процесното ПТП. Последното е породено не от поведението на ищеца, а от липсата на сцепление между гумите на автомобила и заледения участък от пътя, както и от последвалото неуправляемо придвижване на същия до момента, когато пострадалият е бил затиснат до стената от масата на автомобила. Съгласно неоспореното от страните заключение, при настъпване на ПТП, пострадалият е бил в задната част на автомобила, без никаква възможност да възприема случващото се пред него, не е участвал по никакъв начин в управлението на автомобила, поради което не е могъл и да промени негова скорост или посока на движение. Не на последно място, експертизата не може да изключи възможността, произшествието да е настъпило именно при опит на пострадалия да избегне да бъде затиснат и да се придвижи към източната част на сградата.

Ето защо, според съда, не се установява, какъвто и да е конкретен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, поради което направеното възражение за съпричиняване е недоказано. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.