Решение № 158 от 04.03.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Шумен, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20243630102737 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, от М. С. И., чрез пълномощника адв. М. от АК София, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.

София, в която е предявен отрицателен, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване пълна нищожност, поради противоречие на закона, на Договор № 4263400/20.09.2021 г., по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищцата, заем от 600 лв..

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 20.09.2021 г. сключила с ответника Договор № 4263400 за паричен заем в размер на 600 лева, за погасяване на месечни вноски, като в чл. 4 било уговорено потребителят да предостави едно от трите обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители; 2. Банкова гаранция; 3. Одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. На същата дата, между дружеството ответник и ищцата било сключено с одобреното от заемодателя дружество-гарант Договор за предоставяне на поръчителство № 4263400, по силата на който „Файнешъл България” ЕООД, поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата, за което тя се 1 задължила да плати на гарантиращото дружество сума в размер на 361,76 лева, която била разсрочена за плащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. По този ред към месечната вноска на ищцата е добавено възнаграждението на гаранта, което не било включено в годишния процент на разходите по кредита, с което от кредитора била заобиколена нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка. С тези мотиви счита, че заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за паричен заем № 4263400/20.09.2021 г. е нищожен. Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът намира иска за неоснователен. Признава, че е предоставил на ищцата кредит в размер на 600 лв., като общата дължима сума била в размер на 675,24 лв., в това число лихва от 75,24 лв.. твърди, че поради предсрочното погасяване на главния дълг лихвеното задължение било редуциране, поради което били платени общо 658,29 лв., която сума намира, че е получена на валидно правно основание.

Възразява Договорът да бъде обявен за нищожен, като счита, че нищожността на отделни договорни клаузи, дори да бъдат уважени аргументите относно тяхната недействителност, не следва да влече нищожност на целия договор, доколкото неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание, а годишния процент на разходите по кредита в размер на 40.50 % бил изчислен към момента на сключване на договора и не надхвърля размерът предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Претендира разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът, с изрична молба, поддържа предявения иск.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че на 20.09.2021 г. са сключили Договор № 4263400, с който ответникът предоставил на ищцата паричен заем в размер на 600 лв., както и, че длъжникът е платил предсрочно общо сумата 658.29 лв., с което 2 кредиторът счита дългът за погасен.

От приетия по делото Договор № 4263400/20.09.2021 г. /л. 5а/, се установява, че ищцата се е задължила да върне предоставения от ответника паричен заем при фиксирана годишна лихва от 35%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.10% и ГПК – 40.50 %, на 17 бр. двуседмични погасителни вноски, съгласно погасителен план /л. 12/, при което общата дължима сума възлиза на 675.24 лв., от които за погасяване на главница - 600 лева и лихва – 75.24 лева.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

С клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем, ищцата се е съгласила срок от три дни следна да предостави едно от трите обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители; 2. Банкова гаранция или 3. Одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата, когато е сключен договорът за кредит между ищцата и „Файнешъл България” ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4263400/20.09.2021 г. /л. 8а/, с който дружество-гарант поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата, за което тя се задължила да плати на гарантиращото дружество сума в размер на 361,76 лева, която била разсрочена за плащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Спорът между страните е дали поетото задължение за плащане на възнаграждение по Договора № 4263400/20.09.2021 г. за предоставяне на поръчителство в размер на 361,76 лева, кредиторът е следвало да включи в размера на годишния процент на разходите, което би довело до превишаване на предвидения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК общ размер от пет пъти размера на законната лихва в левове и валута определена с постановление на Министерския съвет на Република България и като краен резултат - пълна нищожност на Договор № 4263400/20.09.2021 г. за паричен заем, поради противоречие на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

От една страна съгласно доклад на Европейската комисия от 08.05.2012 г., съдържащ насоки за приложението на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредит във връзка с разноските и ГПР, договорено плащане за 3 допълнителна услуга се включва в ГПР, при две кумулативни условия: 1/ако е задължителна и 2/ако е свързана с кредита. Ако едно от условията не е налице, то тогава разходите за допълнителна услуга не се включват в ГПР. Според насоките на ЕК една допълнителна услуга може да се счита за незадължителна, ако клиентът може да избере да не използва услугата, когато условията на кредита (лихва, падежни дати, периодичност на плащанията) са едни и същи, както при избор на допълнителната услуга, така и ако същата не е избрана.

От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят плаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит и суми за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени по негово искане, като: разходи различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходи за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. С разпоредбата на чл. 10а ЗПК, е уредена възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като се изисква видът, размерът и действието да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит - ал. 4 на същата разпоредба.

Следователно българският законодателя е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на ГПР по кредита. В този смисъл в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора /по аргумент от § 1, т. 1 ДР на ЗПК/, а когато възнаграждение за допълнителна услуга се дължи отделно и независимо от цената на самия кредит, не 4 представлява разход по смисъла на чл. 19 и § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР.

В процесния случай допълнителната услуга договорена в чл. 4 е възможност, но не задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което не попадат под дефиницията на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, тъй като лисва задължителност, предвид, че е предвиден тридневен срок за изпълнение след усвояване на заема, при което договореното възнаграждение в полза на дружество-гарант „Файнешъл България” ЕООД в размер на 361,76 лева, не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР.

Дори да се приеме, че договорена в чл. 4 клауза е с порок, би било налице хипотеза на частичната недействителност, тъй като би се установило, че се засяга само част от съдържанието на сделката. В този случай съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е възможно да се запазят частично правните последици на сделката, а недействителните части да се отстранят.

Отстраняването на недействителните части /това което остава/, за да има практическо значение, трябва да представлява последица на допустима от закона сделка или по-ограничени правни последици на същата, или последици на друга действителна сделка.

По изложените съображения настоящият състав на ШРС намира, че предявеният от М. С. И., чрез пълномощника адв. М. от АК София, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София, отрицателен, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване пълна нищожност, поради противоречие на закона, на Договор № 4263400/20.09.2021 г., потребителски кредит от 600 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора право на разноски има ответникът, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за правната помощ, която в чл. 25, ал. 1 предвижда 5 възнаграждение по дела с определен материален интерес от 100 до 360 лева.

Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ответното дружество, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за отговор на исковата молба, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявения от М. С. И. с ЕГН: ********** и постоянен адрес гр. Шумен, ***, против „Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК 91576434, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване пълна нищожност, поради противоречие на закона, на Договор № 4263400/20.09.2021 г., по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищцата, заем от 600 лв., като неоснователен.

Осъжда М. С. И. с ЕГН: ********** и постоянен адрес гр. Шумен, ***, да плати на „Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК 91576434, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.