Решение № 1062 от 10.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1062 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330102237 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата 606, 95 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 27.05.2016 г. до 08.10.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „*********“ № ** по партида с абонатен № **************, и сумата 121, 03 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.07.2016 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10317/03.12.2024 г., издадена по частно гр. дело № 20873/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът С. И. С. от гр. П., чрез особения си представител адв. М. П., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10317/03.12.2024 г., издадена по частно гр. дело № 20873/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ІІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 606, 95 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 27.05.2016 г. до 08.10.2024 г. за обект, находящ се в с. гр. П., ул. „**********“ № **** по партида с абонатен № *****************, и сумата 121, 03 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.07.2016 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева - държавна такса, и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта по отношение на ответника, въз основа на което е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.

Ищецът твърди, че задълженията на ответника за консумиране на питейна и отведена канална вода са били начислени за имот, находящ се в гр. П., ул. „***********“ № *** , но от ищеца не са представени каквито и да е доказателства, от които да е видно, че действително ответникът, е собственик или поне – ползвател, на имота на този адрес, макар и адресът да е регистриран настоящ и постоянен адрес на ответника. Нещо повече – видно от постъпилото на

******* г. писмо от

***************************************************************, за този имот не са подавани декларации по чл.14 от ЗМДТ нито от ищеца, нито от друго лице, поради което съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е собственик или ползвател на имота, където е била доставяна питейната и отвеждана каналната вода от ищеца през процесния период, а оттук – и че не се установява ответникът да има качеството на потребител на ВиК услугите, които ищецът твърди, че е предоставял през процесния период.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да има качествотото на потребител на предоставяни от ищеца през горепосочения период услуги, съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

2

На особения представител на ответника адв. М. П. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 204, 52 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от ************ Ю. Р. К., против С. И. С., ЕГН: **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „**************“ № ***, представляван от особения представител адвокат М. Т. П., със служебен адрес: гр.

П., ул. „**************“ № **, ет.**, офис **, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 606, 95 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 27.05.2016 г. до 08.10.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул.

„*************“ № *** по партида с абонатен № *************, и сумата 121, 03 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.07.2016 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10317/03.12.2024 г., издадена по частно гр. дело № 20873/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ІІІ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – ІІІ гр. състав частно гр. дело № 20873/2024 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат М. Т. П., с посочения служебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 204, 52 евро.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3