Определение № 643 от 18.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. Ловеч, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно дело № 20254300200599 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от лишения от свобода К. С. Х., в която излага, че излежава присъда в размер на петнадесет години лишаване от свобода и остатъкът му е две години и седем месеца. Изтъква, че от три години и шест месеца не е наказван. Има четиринадесет награди и седем наказания. Има ***.

Учи в девети клас и досега не е отказвал работа нито училище. Работил е извън Затвора „Белене“. На 13.11.2025 г. е предложен за смяна на режима от „строг“ на „общ“. Не създава проблеми в група, както и в училище. Включен е в групова работа, също и в новогодишните мероприятия. Моли да бъде освободен условно предсрочно.

Упълномощеният от Началника на Затвора – Ловеч инспектор ИРД Г. Д. счита, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на Началника на Затвора, същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

В съдебно заседание л ишеният от свобода К. С. Х., редовно призован, явява се лично и с упълномощения си защитник адв. Д. Г. от ***. Заявява, че поддържа казаното от неговия защитник и моли да бъде уважена молбата му.

Защитникът адв. Г. излага доводи, че в конкретния случай налице са и двете кумулативни предпоставки, визирани в закона, които налагат уважаване молбата на подзащитния му, излага аргументи в тази връзка.

1

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Определение от 21.03.2016 г. по ЧНД № 104/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе на К. С. Х. е наложено наказание в размер на 15 (петнадесет) години лишаване от свобода. Към днешна дата Х. е изтърпял фактически 10 (десет) години, 9 (девет) месеца и 27 (двадесет и седем) дни; от работа 1 (една) година, 8 (осем) месеца и 8 (осем) дни или всичко 12 (дванадесет) години, 6 (шест) месеца и 5 (пет) дни, и има остатък към 18.12.2025 г. – 2 (две) години, 5 (пет) месеца и 25 (двадесет и пет) дни.

Съдът, като съобрази постъпилата молба на лишения от свобода, становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на К. С. Х. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Действително е установено, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на Х. обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности – 55 точки. Проблемни зони са:

-Настоящо правонарушение – омаловажава извършеното;

-Криминално минало – многократно осъждан;

Рискът от сериозни вреди е отчетен като среден по отношение на обществото и останалите лишени от свобода в затвора. Към самия Х. и към служители е нисък. Рискът от сериозни вреди има материално-имуществен и сексуално-насилствен характер. Ескалира при недостиг на средства, при неблагоприятно референтно обкръжение. В затвора са отчетени опасения от уязвимост и във връзка с нарушения на задълженията. За служителите и останалите лишени от свобода рискът от сериозни вреди е нисък. Рискови фактори: при липса на доходи е възможно да прибегне към необмислени и рискови действия.

2

Актуалната оценка на риска от рецидив е 56 точки и е изготвена на 09.07.2025 година. Това, че в цифрово изражение рискът от рецидив не е намалял, показва липса на желание за поправяне и превъзпитание.

Проблемните зони остават същите.

Рискът от сериозни вреди е отчетен като среден, със сексуалнонасилствен характер. Засяга известен възрастен и чужда собственост.

Ескалира след употреба на алкохол, на фона на безработица и материална неосигуреност. Лишеният от свобода Х. се представя с реалистична самооценка относно интелектуалните и трудовите си способности.

Последващите оценки на риска от рецидив продължават да попадат в средните граници – 64 т., 63 т., 58 т., 50 т., 56 точки.

С времето противоправното поведение на лишения от свобода Х. ескалира и престъпленията стават по-сериозни. Рискът става по-голям на фона на материална неосигуреност, родово повлияване и склонността му към агресивно поведение. Податлив е на отрицателно влияние от други лишени от свобода, тъй като действа първосигнално.

Лишеният от свобода Х. не показва положителна промяна в мисленето и поведението. Не се съобразява с режимните изисквания и не е мотивиран за промяна в криминалното му поведение.

След замяна на режима от „строг“ на „общ“ със Заповед № Л1066/25.11.2025 г. са поставени цели в препланиране на присъдата, които не са изпълнени – нагласи – изграждане на критичност по отношение на постъпките си и умения за мислене – търсене на алтернативи за разрешаване на проблемите. Тези задачи на този етап не са изпълнени. Повишаване на степента на мотивация за позитивна промяна. Намиране на алтернативно решение на проблема, анализ и преценка на последствията. Поставяне на реалистични цели. Способност за адекватно решаване на проблеми.

Затвърждаване на уменията за самоконтрол. За постигане на всички тези цели се водят беседи, индивидуални разговори. За изпълнението на всички тези цели се изисква време, а периодът след замяна на режима е много кратък, за да се изпълнят набелязаните задачи.

Лишеният от свобода Х. е участвал в специализирана групова работа на тема „Овладяване на гнева“. Специализираните програми помагат за работата върху дефицитите и слабите страни в личността на осъдените чрез изграждане на социално приемливи модели на поведение и промяна в начина му на 3 мислене. Заложените цели в плана на присъдата – осъзнаване на нагласите и повишаване на самоконтрола не се изпълняват ефективно.

Осъденият Х. не е изявявал желание да работи по доброволния труд по хигиенизиране на общите помещения в групата и мястото за престой на открито. Желае да постига резултати, но без да полага усилия за това. Този отказ от работа по доброволния труд показва, че Х. е непостоянен в намеренията и действията си и действа първосигнално.

Към настоящия момент наказанията му са изтекли. Това, че към момента не е допуснал дисциплинарни наказания, не е резултат от поправяне и превъзпитание, а по-скоро е продиктувано от стремежа да не си навреди. За дългия си престой в затвора е награждаван 14 пъти, само в Затвора – Белене.

След замяна на режима не е награждаван.

На лишения от свобода Х. е изготвен индивидуален план на присъдата.

Поставените задачи са осъденият да се опита да осмисли какво в конкретното деяние го прави ненормално и неприемливо и защо, както и да осмисли вредата от деянията и дълготрайните последствия. За постигане на целите се водят беседи, индивидуални и при възможност групови работи. Мотивиране за продължаване на образованието през 2025/2026 година. Следва да продължи работа по плана за постигане на устойчиви промени, тъй като заложените цели не са изпълнени.

Осъденият Х. е склонен да се представя в социално желателен план.

Няма лидерски амбиции. Разкрива се дотолкова, доколкото това няма да наруши комфорта и интереса му. Относно извършените закононарушения приема виновно поведение, но изцяло липсва емпатия към извършеното и поради тази причина не смята, че трябва да промени нагласите си и начина на живот.

В мотивираното предложение Началникът на Затвора – Ловеч изразява становище, че при осъдения Х. на този етап резултати по поставените в плана на присъдата цели все още не са постигнати. Поведението в рестриктивна среда не е съобразено с режимните изисквания. Не е дал доказателства, че е започнал да се поправя и превъзпитава. Няма значима промяна в нагласите и мисленето – липса на формиране на положителни нагласи и вероятността от извършване на ново престъпление след освобождаването му е много голяма.

Решенията и действията му са лекомислени и спонтанно повлияни от обстоятелствата. Ресурсът за положителна промяна е оскъден. В комплексната 4 оценка на установените обстоятелства не се обуславя извод за поправяне на осъдения.

Прогнозата за развитие на личността в условията на свобода на този етап все още е неблагоприятна. В състояние е да прецени условията на средата, но това Х. съобразява с непосредствените си интереси. Налице са прикрити негативни нагласи към правораздавателните и пенитенциарните органи. Това показва липса на разбирането, че в обществото има закони и те не са пожелателни.

Предвид вида на конкретните престъпления и изключително високата обществена опасност – грабеж със средна телесна повреда, изнасилване, блудство, нарушаване неприкосновеността на жилище, хомосексуални действия, принуда, лишеният от свобода има възможност при наложеното наказание да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки на обществото. Редно е да се постигне в достатъчно задоволителна степен превъзпитателното въздействие спрямо лишения от свобода. Към настоящия момент не е завършен поправителния процес при осъдения Х. и работата с него следва да продължи.

Предвид гореизложените факти, мотивираното становище на Началника на Затвора – Ловеч е, че не са налице предпоставките за поправяне на основание чл. 439а, ал. 1 от НПК и на основание чл. 70 от НК изразява отрицателно становище по отношение условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода К. С. Х..

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Х., следва същият да е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като К. С. Х. фактически е изтърпял 10 години, 9 месеца и 27 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата 18.12.2025 г. е 2 (две) години, 5 (пет) месеца и 25 (двадесет и пет) дни.

Фактически изтърпяването на 2/3 от наложеното наказание не е единственият и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. В тази връзка, 5 съдът съобразява обстоятелството, че поставените в плана на присъдата цели все още не са постигнати. Не е налице значима промяна в нагласите и мисленето на осъдения, тъй като липсва формиране на положителни нагласи.