Решение № 3215 от 23.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6471/2026
- Вид
- Решение № 3215
- Подписан
- 23.08.2026
- В сила
- 23.08.2026
- Състав
- АЛБЕНА БОРИСОВА ДОЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18а, ал. 9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 405 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3215 гр. София, 23.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20261110206471 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „“,,***''“ ЕООД чрез представляващия го Анна Неврокопска срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2600083/01.04.2026г., издадено от Директор „Инспекция по труда“ – София , с което за нарушение и на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 800,00 евро.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че нито съставените протоколи за проверка, нито атакуваното наказателно постановление са били връчени редовно на дружеството. Намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, тъй като посочените в АУАН свидетели не са присъствали при установяване на нарушението, а в същия липсва и посочване кои предписания са били изпълнени и кои не. Претендира, че са издадени общо 12 НП за неизпълнение на едно предписание. Моли за съдебен акт в тази насока
В съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно призовано се представлява от адв.
Н., който поддържа жалбата и прави искане за отмяна на атакувания санкционен акт. Излага доводи, че въз основа на съставен, но невръчен протокол на дружеството е бил издаден ИЛ и е налице образувано заповедно производство по отношение на лицето П.Р., с когото дружеството има и постигната спогодба. На самостоятелно основание сочи, че е налице нарушение на закона, тъй като за едно нарушение, а именно неизпълнение на предписание № 1 са издадени общо 12 броя наказателни постановления. Подробни съображения излага с писмени бележки Претендира разноски по списък.
1
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. К., която оспорва жалбата. Пледират наказателното постановление да бъде потвърдено. Посочват, че безспорно е доказана описаната в НП фактическа обстановка, както и че протоколът с даденото и неизпълнено предписание е бил връчен на упълномощено от дружеството лице.
Излага доводи, че с неизпълнение на предписанието по отношения на всяко едно от посочените в него лица дружеството е осъществило състав на нарушение. Посочва, че контролните органи не са били уведомени за образувано и водено гражданско дело от страна на П.Р.. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В периода от 13.08.2025г. до 10.10.2025г. била извършена проверка от св. Е. Г., Н.В. и А.Б. главни инспектори при ДИТ-София по спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството – жалбоподател.
По време на извършената проверка, резултатите от която били обективирана в протокол № ПР 2533076/10.10.2025г., били констатирани редица нарушения, като на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ на дружеството били дадените задължителни предписание, с конкретно определени срокове, измежду които и посоченото в т.1, че в качеството си на работодател „,,***''“ ЕООД в срок до 06.11.2025г. да изплати договореното и начислено трудово възнаграждение за м. август на служителите А.К.К. – гл. счетоводител, В.М.К. – пазач, И.Л.К.- пазач, П.С.Р. -ръководител транспорт, Р.Н.С. – пазач, Х.Б.Д. – счетоводител, Х.Й.Х. – гл. инженер, М.Р.П. – машинен оператор, С.А.Ч. – машинен оператор, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ.
Предписанието било връчено на упълномощен представител на дружеството на 10.10.2025г.
Същото не било обжалвано в законово определения срок и влязло в законна сила.
На 10.10.2025г., 07.11.2025г., 28.11.2025г. и 22.01.2026г. в ДИТ – София била извършена последваща проверка по изпълнението на така дадените задължителни предписания в хода на която било констатирано, че даденото задължително предписание под №1 в протокол № 2533076/10.10.2025г. по отношение на лицето П.С.Р. не е изпълнено в указания срок.
Резултатите от последващата проверка били обективирани в протокол № ПР 2547276/22.01.2026г.
За съставения протокол дружеството било уведомено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК.
На база на направените в хода на проверката констатации св. Е. Г. – на длъжност главен инспектор в ДИТ – София намерила, че дружеството е извършило нарушение на 2 разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, за което в присъствието на упълномощен представител на дружеството – адв. Н. и свидетели съставила срещу „,,***''“ ЕООД АУАН № 222600083/04.02.2026г. В така съставения АУАН била посочена дата на извършване на нарушението – 07.11.2025г.
Препис от АУАН бил връчен на упълномощеното лице и бил подписан без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление (НП) № 22-2600083/01.04.2026г., издадено от Директор „Инспекция по труда“ – София , с което за нарушение и на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 800,00 евро.
Същевременно по молба на П.С.Р. било образувано ЧГД 464/2026г. по описа на РС Плевен и бил издаден изпълнителен лист въз основа на който срещу дружеството – въззивник било образувано изпълнително дело.
На 21.04.2026г. до дружеството била изпратена покана за доброволно изпълнение.
На 26.06.2026г. между Р. и дружеството била постигната спогодба.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелката Е. Г., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетелката са вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
3
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Съгласно разпоредбата на чл. 416. (1) Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените по делото заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. И в АУАН и в НП е налице ясно описание на обстоятелствата по нарушението, като е неотносимо възражението, че липсва посочване кои предписание са били изпълнение и кои не, доколкото по отношение не неизпълнените такива е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.
АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството и същият е бил връчен надлежно, както и върху него са положени подписи от свидетелите присъствали при съставянето му.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3 - месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1 - годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
4
По приложението на материалния закон.
Дружеството - въззивник е санкционирано за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ „ Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. „ В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че в указания от контролните органи срок жалбоподателят „,,***''“ ЕООД не е изпълнил задължително предписание № 1 на ДИТ – София дадено в протокол № ПР 2533076/10.10.2025г., в качеството си на работодател да изплати договореното и начислено трудово възнаграждение за м. август на П.С.Р., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ. Това обстоятелство се потвърждава и от представените от самото дружество пред съда писмени доказателства от които е видно, че заради неизпълнение на това си задължение дружеството е било ответник по образувано гражданско дело, бил е издаден изпълнителен лист срещу тях и е било образувано изпълнително дело, като едва на 26.06.2026г. е била постигната спогодба между тях и Р..
Срокът на даденото предписание изтекъл на 06.11.2025г. Правилно е определена датата на извършване на нарушението, а именно 07.11.2025г.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че дружеството не е изпълнило задължението си към държавата по чл. 415, ал. 1 КТ - да изпълнява предписанията на контролните органи.
Следва да се добави, че приложената ПАМ е подлежала на обжалване по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 405 от КТ в 14 дневен срок, считано от 10.10.2025 г., процесуално право от което не се е възползвал работодателят. Въззивният съд в производството по проверка на законосъобразността на издадения наказателен акт /чл. 59 и сл. от ЗАНН/ не е компетентен да се произнася относно правилността на даденото задължително предписание, обективирано в протокол изх. № ПР 2533076/10.10.2025г. и в частност дали същото е издадено в съответствие с материалния закон. Контрол за законосъобразност на посочената ПАМ се осъществява по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 405 от КТ. Както към момента на приключване на съдебното следствие (07.07.2026г.), не е постановен съдебен акт, с който процесната ПАМ, обективирана под № 1 в протокол за извършена проверка да е отменена законоустановения процесуален ред.