Решение № 44 от 26.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Велико Търново, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500420 по описа за 2023 година С решение № 299 от 14.07.2023г. по гр.д. № 907/ 2022г. по описа на ОС-Плевен е осъдена на осн.чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на Д. В. Д. от гр.Червен бряг сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения за престъпления по чл.343в ал.2 от НК, чл.343в ал.3 от НК и чл.345 ал.2 от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 1 от 25.01.2022г. по НОХД № 139/2021г. по описа на РСЧервен бряг, потвърдена с решение № 190/17.10.2022г., постановено по НОХД № 482/2022г. на Окръжен съд-Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2022г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът на Д. Д. против Прокуратурата на Република България по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за претендирано обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10000лв. до 30000лв. като неоснователен и недоказан. С решението е осъдена на осн.чл. 2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на Д. В. Д. от гр.Червен бряг сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в 1 резултат на повдигнати обвинения за престъпления по чл.343в ал.2 от НК, чл.343в ал.3 от НК и чл.345 ал.2 от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 1 от 25.01.2022г. по НОХД № 139/2021г. по описа на РСЧервен бряг, потвърдена с решение № 190/17.10.2022г., постановено по НОХД № 482/2022г. на Окръжен съд-Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2022г. до окончателното й изплащане.

Присъдени са разноски.

Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, в която се сочи, че решението е неправилно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 10000лв., като не е отчел продължителността на наказателното производство. Счита, че по делото не са доказани търпени вреди над обичайните, някакви дълготрайни последици от воденото производство върху психическото и физическото здраве на ищеца, обосноваващи обезщетение в този размер. Счита, че ищецът не е доказал по безспорен и несъмнен начин ограничаване на социалните контакти, негативно отношение от близки, познати, съседи, приятели, тревога и др., в която насока били само свидетелските показания на неговата дъщеря и негови приятели.

Свидетелите сочели, че причина за промяната в поведението на Д. не било воденото срещу него производство, а по-скоро проблемите му със свидетелството за правоуправление на МПС. Не били ангажирани от ищеца свидетели, които да са безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото. Липсвали доказателства за причинно-следствена връзка между обвинението и обстоятелството, че ищецът е променил начина си на живот.

Не били налице доказателства за настъпили трайни и значителни увреждания на здравето или психиката на ищеца, които да са в причинна връзка с воденото срещу него производство. Неправилен бил изводът на съда, че са доказани твърденията на ищеца за настъпили негативни последици за него, които да са в причинна връзка с воденото наказателно производство, тъй като същият не е ангажирал безспорни доказателства за това. Счита, че размерът на обезщетението е силно завишен, несъответен на взетата мярка за неотклонение, тежестта на обвиненията, които не са тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК, несъответен на принципа на справедливост и на икономическия стандарт в страната към сочения период от време.

2

Неправилен бил и изводът на съда за доказаност и на претенцията за имуществени вреди, тъй като договорите за правна помощ не доказвали реално извършено плащане. Счита, че сумата 6000лв. била прекомерна предвид тежестта на обвиненията и обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощените защитници, още повече, че на обезщетение следва да подлежат разноските за един адвокат, независимо колко защитници е ползвал ищецът в процеса.Моли въззивният съд да отмени решението на ОС-Плевен изцяло или отчасти, като редуцира размера на обезщетението за неимуществени вреди до по-нисък от определения от 10000лв., както и на този за имуществени вреди.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Д. Д.. Заема се становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи с искане същата да бъде оставена без уважение, а решението на ОС-Плевен да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му адв. С. поддържа жалбата, претендира разноски.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество:

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на 3 установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове в посочените размери.

Направените оплаквания от страна на жалбоподателя съдът намира за неоснователни.

Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 10000лв., като не е отчел продължителността на наказателното производство, е неоснователно. От повдигане на обвинението срещу Др.Д.-на 12.10.2018г., до влизане в сила на постановената оправдателна присъда-на 17.10.2022г, е изминал продължителен период от четири години, което обстоятелство правилно е отчетено по неговата значимост от първоинстанционния съд. През този продължителен период от време ищецът е търпял негативни за емоционалното и психическото му здраве последицибезпокойство, напрежение, подтиснатост, неудобство, обида от несправедливото обвинение, вследствие на които е станал раздразнителен, избухлив и конфликтен, което пък довело до влошаване на отношенията му в семейството, с приятелите и познатите му. Отчетено е и обстоятелството, че същият е неосъждан, бивш служител от системата на МВР, ползвал се е с добро име сред познатите си, поради което интензитетът на чувството за нарушаване и незачитане на правата и достойнството му е завишен и предвид на това е изпитвал по-силни емоционални страдания, стрес и притеснения в резултат на незаконно повдигнатите му обвинения. Първоинстанционият съд е отчел обстоятелството, че макар и ищецът да се е оплаквал от здравословни проблеми по време на воденото срещу него наказателно производство, няма данни същите да са се влошили вследствие на повдигнатите обвинения.

Окръжният съд е отчел и обстоятелството, че липсват данни ищецът да е търпял негативно отношение от съгражданите си или други лица, да е бил дискредитиран чрез влошаване на доброто му име и социалната среда в обществото или обвиненията да са били обект на разгласяване в средствата за масова информация. Предвид на това е неоснователно и оплакването, че 4 ищецът не е доказал по безспорен и несъмнен начин ограничаване на социалните контакти, негативно отношение от близки, познати, съседи, приятели. Същевременно е отчетено обстоятелството, че предвид малкото населено място, в което живее Д.-гр.Червен бряг, впоследствие-с.Бреница, и с оглед на това, че е бивш служител на МВР, е станало известно на по-широк кръг хора и на бившите му колеги повдигнатото му обвинение за три престъпления, което обстоятелство е засилвало негативните преживявания на ищеца, свързани с уронване на авторитета му. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че обвинението е за три престъпления, които макар и да не са тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК, за две от тях се предвижда наказание „лишаване от свобода“.

Неоснователно е и оплакването, че не били ангажирани от ищеца свидетели, които да са безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото, предвид на което първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода за основателност на исковата претенция. Характерът на твърдяните неимуществени вреди-душевни и емоционални страдания, е такъв, предполагащ установяването им главно с гласни доказателства-показания на свидетели, като очевидно е, че тези толкова лични преживявания във връзка с незаконно повдигнато обвинение, се възприемат най-вече в най-пълна степен от най-близките хора до пострадалия. Предвид на това, св.Д.-П., дъщеря на ищеца, е логично да има преки впечатления от неговите преживявания във връзка с повдигнатото му обвинение. Съдът не може да не кредитира показанията на тази свидетелка приемайки, че не е безпристрастна, само защото е дъщеря на ищцата. Показанията й са преценени съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, и са кредитирани като обективни, тъй като свидетелката възпроизвежда своите преки и непосредствени впечатления от състоянието на баща си, същите кореспондират с тези на другите двама свидетели по делото, които са безпристрастни, а освен това не се опровергават или разколебават от другите събрани по делото доказателства.

С оглед изложеното, неоснователно е и оплакването, че е неправилен изводът на съда, че са доказани твърденията на ищеца за настъпили негативни последици за него, които да са в причинна връзка с воденото наказателно производство, тъй като ищецът не е ангажирал безспорни доказателства за това.

5

Оплакването, че размерът на обезщетението е силно завишен, несъответен на взетата мярка за неотклонение, тежестта на обвиненията, които не са тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК, несъответен на принципа на справедливост и на икономическия стандарт в страната към сочения период от време, е неоснователно. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид всички установени по делото факти и обстоятелства, имащи значение за определянето му, преценил е в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е направил правилни правни изводи, вкл. и за размера на обезщетението. В настоящия случай ищецът е претърпял негативни емоции, свързани и в резултат на провежданото срещу него производство, с повдигнато обвинение за три престъпления, като е взета предвид и продължителността на производството.

Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че определеният размер съответства изцяло на принципа за справедливо обезщетяване, визиран в чл.52 ЗЗД и е правилно и справедливо определен съобразно критериите, установени в трайната съдебна практика, които следва да бъдат прецененипродължителност на наказателното производство, неговият характер, видът и тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка за неотклонение-в случая „подписка“, както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение, продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания.