Решение № 8537 от 10.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8537

Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20267180701296 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. във връзка с чл. 28, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Делото е образувано по жалба на И. Е. П., чрез адв.К. Х. срещу Решение УРИ № 317005-51 от 23.04.2026 г., на Директора на ОДМВР Пловдив, с което е отказано изтриване на лични данни, въведени в АИС ИРПС-Пловдив във връзка с :

- Извършител по ЗМ № 419/23.11.2010 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК

- условно наказание с присъда № 1149/25.11.2010 г. по съдебно дело № 7646/2010 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив..

Жалбоподателят навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед. Твърди, че неправилно не е снета полицейската регистрация, като не е съобразено Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на СЕС. Претендира отмяната на оспорената заповед и се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата – Д Директора на ОДМВР Пловдив не се явява, не се представлява. Чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално допустима, същата е подадена в срок от имаща право и интерес от обжалването страна.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще следва да се уважи същата и да се отмени оспорената заповед. Съображенията за това са следните:

Административното производство е започнало по искане с УРИ: 317000-4258/02.03.2026 г. по описа на ОДМВР - Пловдив, подадено от И. Е. П. с ЕГН: **********, чрез адвокат К. Х. от АК София, за заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР. Към същото били представени писмени доказателства – свидетелство за професионална квалификация 2 броя и 9 броя сертификати.

В резултат от извършената по административната преписка проверка, е изготвено становище по описа на ОДМВР — Пловдив от което се установява, че относимите към искането лични данни на И. Е. П. въведени в АИС „ИРПС — Пловдив“, фигурират във връзка с:

• „извършител“ по ЗМ № 419/23.11.2010 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив за престъпление по чл. 3436 ал. 1 от НК;

• „условно наказание“ с присъда № 1149/25.11.2010 г. по съдебно дело № 7646/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив.

При проверка в Картотека ГДНП се установило, че на лицето не е извършена полицейска регистрация. Към 17.03.2026 г. в информационните фондове на МВР не се съхраняват и обработват негови лични данни за извършена полицейска регистрация по смисъла на чл.68 от ЗМВР и Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336/24.10.2014 г., подлежащи на заличаване.

Установено било, че бързо производство № 419/2010 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, пр. пр. № 14304/2010 г. по описа на РП Пловдив, е било образувано срещу И. Е. П. с [ЕГН] за престъпление по чл. 3436 ал. 1 от НК. Образувано е НОХД № 7646/2010 г. по описа на PC Пловдив. C определение № 1149 от 25.11.2010 r. по НОХД № 7646/2010 г. по описа на PC Пловдив, XXI н.с. е одобрено споразумение, с което И. Е.£в П. с ЕГН: 91070534 4 е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 3436 an. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца с три години изпитателен срок и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 25.11.2010 г.

Също така при проверката се установило, че по отношение на това осъждане на 17.02.2014 г. е настъпила реабилитация по право.

При така установените данни било прието, че е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на извършване на тяхната оперативно- издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон. Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Изложени били аргументи за относимост към случая на Съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Също така било посочено, че е относимо към случая Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/22 г., Съдът на ЕС и конкретно съображение 54, 55 и 61, както и съображение 66 от същото.

Предвид на това било постановено процесното решение, с което било отказано изтриване на лични данни на И. Е. П. с [ЕГН], въведени в АИС „ИРПС — Пловдив“ във връзка с:

• „извършител по ЗМ № 419/23.11.2010 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив за престъпление по чл. 3436 ал. 1 от НК;

• „условно наказание“ с присъда № 1149/25.11.2010 г. по съдебно дело № 7646/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

В конкретния случай се констатира, че актът е издаден от оправомощено лице с оглед представените по делото оправомощителни заповеди.

Оспореното решение е издадено в писмена форма и са изложени в същото мотивите на органа за постановяване на този отказ.

Що се касае до това правилно ли е приложен материалния закон, съдът счита, че следва да се има предвид следното :

Съгласно чл.25, ал.3 от ЗМВР обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679 и на Закона за защита на личните данни.

Посочената в процесното решение Директива /ЕС/ 2016/680 има за предмет защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпление или изпълнението на наказанията, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване /чл. 1/. Съгласно чл. 2, ал. 1 Директивата се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите посочени в чл. 1, параграф 1. В чл. 6, б. "б" от Директивата изрично е уредено обработването на лични данни от лица, осъдени за престъпление. От друга страна Директивата не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Редът за обработване на лични данни се определя с Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер на министъра на вътрешните работи. В чл. 2, ал. 2 е посочено, че целта на обработката и съхранението на личните данни по Инструкцията е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред или целите съвпадат с целите по Директивата. В чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. са посочени обстоятелствата, при настъпването на които личните данни се заличават. Между тези обстоятелства не е предвидено заличаване, поради реабилитация или при условно осъждане на лицето преди настъпване смъртта на лицето. Предвидените срокове в чл. 3 са конкретни, след изтичането на които данните се заличават. Поради това не е налице неограничено във времето обработване на лични данни. Сроковете за съхранение на тези данни и периодичната им проверка се определят от администратора на лични данни, какъвто е министърът на вътрешните работи. Освен това с чл. 21, т. 4 от Инструкция № 8121з -1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР е предвидено задължение да се провери дали не е отпаднала необходимостта от обработване на данните, като се имат предвид и целите, за които се обработват процесните лични данни и приложимото право на ЕС. В случай, че целите съвпадат с тези по Директива /ЕС/ 2016/680 следва да се отчетат съответните обстоятелства и да са изложат мотиви за тях, а когато данните се обработват за други различни цели, което е допустимо съгласно /7 от преамбюла на Директива /ЕС/ 2016/680, следва да се посочат същите в крайния акт. Ако тези други цели попадат в обхвата на Регламент /ЕС/ 2016/679 и в хипотезата на чл. 42, ал. 3 от ЗЗЛД следва да се има предвид, че Регламентът е директно приложим и с предимство пред националното право. Съгласно чл. 17, ал. 1, б. "а" от Регламента субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин.

В настоящия случай жалбоподателят е изтърпял наложените му условни наказания "лишаване от свобода", реабилитиран е и няма данни за други противообществени прояви на лицето към момента на подаване на молбата. При тези факти органът е следвало да извърши преценка дали е отпаднала необходимостта от съхранение на личните данни на жалбоподателя в информационните фондове на МВР. Действително настъпилата реабилитация не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните в полицейския регистър, но е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред, и следователно е обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение /в този смисъл Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. / От посоченото решение на СЕС също следва, че необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел следва да бъде установявана във всеки конкретен случай, като се отчита рискът, който представлява осъденото лице, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив.