Решение № 14778 от 29.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14778 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110107381 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от ,,ВТ – 2007‘‘ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област София, Столична община, с. Мрамор, п.к. 1261, ул. ,,Момина сълза‘‘ № 9, представлявано от управителя Стоян Димитров Димитров срещу ,,М КС‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. ,,Черни връх‘‘ № 53, представлявано от управителя Асен Христов Атанасов. Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7115,42 лв., представляваща договорна неустойка за забава по Договор № 2920 от 15.03.2023 г. за периода от 15.08.2023 г. до 29.10.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.11.2023 г. по ч.гр.д. № 61987/2023 г. по описа на СРС, 53 с-в.

Ищецът твърди, че на 15.03.2023 г. между страните бил сключен договор № 2920 за покупко-продажба на нов автомобил марка BMW 740d xDrive Седан на стойност 256 895, 43 лева с ДДС, като по договора бил направил авансово плащане, в размера за който му е издадена фактура. Съгласно договореното между страните, продавачът имал задължение да осъществи доставка на процесния автомобил в срок до 01.08.2023 г. Посоча, че в раздел V, т. 6 от Общите условия, е уговорено, че ако по причина, за която Продавачът отговаря той не достави на купувача МПС в четиринадесет дневен срок след изтичане срока за доставка по Договора купувачът има право на неустойка за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ увеличен с 10 пункта на годишна основа. Сочи, че ответното дружество не изпълнило задълженията си по договора и не е доставил процесния автомобил, като забавата му надвишава 14 - те дни от посочената дата за доставка. Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираната сума в общ размер от 7115,42 лв.

С Протоколно определение от 15.05.2024 г. по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на иска под формата на неговото оттегляне, като предявената претенция се счита в размер от 4681,20 лева при първоначално предявена в размер от 7115,42 лв. Като производството пред настоящата съдебна инстанция по отношение на 1 горницата до 7115,42 лв. е прекратено на посоченото основание. В открито съдебно заседание от 15.05.2024 г. ответното дружество оспорва искането за изменение на исковата претенция чрез намаляване на нейния размер, но същото е допуснато с горецитираното определение, тъй като е направено в преклузивния за това срок по чл.

214 ГПК, а именно до първото открито съдебно заседание.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подавал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Същевременно заявява, че не оспорва, че между страните е бил сключен договор с предмет според твърденията в исковата молба. Оспорва размера на претендираната неустойка, тъй като ищецът претендира такава върху цялата покупна цена, а реално тя не е била заплатена от купувача. Оспорва периода, за който се претендира неустойка, а именно считано от 15.08.2023 г., т. е. 14 дни след договорената приблизителна дата за доставка 01.08.2024 г., тъй като съгласно цитираната от ищеца разпоредба от ОУ - раздел V, т. 6 от ОУ, твърдяната неустойка се дължи с изтичането на 40 дни от уговорената дата за доставка. Оспорва да е изпаднал в забава с доводите, че в Договора за продажба не е точно определена датата за доставката. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на ответника и твърдяната забава. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове

Съдът, след като прецени доводите и доказателствата на страните поотделно и в съвкупност по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По настоящото дело се установява, че не е спорно обстоятелство между страните наличието на валидно облигационно правоотношение, обвързващо ответното дружество с ищеца, а именно: Договор № 2920 от 15.03.2023 г. за покупко-продажба на нов автомобил марка BMW 740d xDrive Седан, на стойност 256 895, 43 лева с ДДС. По силата на така сключения договор за продажба на МПС продавачът се задължава да прехвърли собствеността върху МПС-то на купувача и да му предаде владението върху него, а на основание чл. 200 ЗЗД купувачът се задължава да приеме същото и да заплати продажната му цена. Същият факт е приет за безспорен от настоящия съдебен състав с Определение № 16604 от 17.04.2024 г.

На следващо място, настоящият съдебен състав счита за безспорно осъществено в обективната действителност, а и не се оспорва от страните обстоятелството, че в изпълнение на така сключения Договор за покупко-продажба е заплатен аванс от страна на ищеца в размер от 12 500 лева.

От представения по делото като писмено доказателство Договор № 2920 от 15.03.2023 г. за покупко-продажба на нов автомобил марка BMW 740d xDrive Седан се установява обстоятелството, че като приблизителна дата на доставка е посочена датата 01.08.2023 г., като в Договора по отношение на посочената дата се използва прилагателното приблизителна с оглед на обстоятелството, че се касае за изработване на фабрично нов автомобил, който е предмет на така сключения между страните Договор.

При преценка на доказателствения материал поотделно и в съвкупност, както и от изявленията на страните се установява обстоятелството, че лекият автомобил – предмет на Договора не е доставен на определената в същия приблизителна дата – 01.08.2023 г. нито в последващ момент. С оглед на посоченото обстоятелство ищецът твърди, че са налице предпоставките, уговорени в раздел V, т. 6 от Общите условия към Договора за покупко-продажба, че ако по причина, за която продавачът – ответник по настоящото производство отговаря в четиридесет дневен срок от датата на доставка не достави процесния лек автомобил, то е дължима договорна неустойка в предвиден в Договора размер.

2

Във връзка с така заявеното от ищеца твърдение същият е инициирал заповедно производство със заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника по реда на чл. 410 ГПК от 10.11.2023 г. относно претендираната преди изменението на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК сума. По така предявеното заявление по реда на чл. 410 ГПК е образувано пред настоящия съдебен състав ч. гр. д. № 20231110161987 по описа на СРС, 53 с-в, по което дело е издадена и заповед за изпълнение, приложена и по настоящото производство като писмено доказателство. От стана на ответното дружество е депозирано възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК срещу така издадената заповед за изпълнение. Поради това обстоятелство с Разпореждане № 158051, постановено по ч. гр. д. № 20231110161987 по описа на СРС, 53 с-в, са дадени указания на ищеца по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК да предяви висящия пред настоящата съдебна инстанция положителен установителен иск относно признаване за установено, че претендираните от него са дължими.

В рамките на настоящото производство е изложено твърдение от страна на ищцовото дружество, че вследствие на липсата на изпълнение както в уговорения между страните срок, така и след връчване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на длъжника, с писмено уведомление с вх. № 0011/04.01.2024 г. е развален процесният Договор, като в същото са изложените съображения за безполезност на насрещната престация вследствие на забавеното неизпълнение.

По делото като писмени доказателства от страна на ответника са приложени разпечатки от електронната система на ,,БМВ Груп‘‘ с данни за конкретната поръчка № 9235849 с клиент ищеца по настоящото дело, както и информационна легенда с кодове за статус на производствения процес през системата на ,,БМВ Груп‘‘. Част от представените по делото документи са на чужд език – английски език без представен заверен от страната превод по реда на чл. 185 ГПК. Посочените удостоверяват движението на производствения процес и обстоятелството, че към момента на връчване на писменото уведомление не е била завършена поръчката. След получаване на писменото уведомление за разваляне на договора посочената поръчка е изтрита от системата и съответно същата е получила статус с код 000.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ищеца е разпределено да докаже, че е бил в облигационни отношения с ответника; прекратяване на договора; наличието на действителна клауза за заплащане на неустойка в сключения с ответника договор, съответно настъпването на обстоятелствата, които обуславят нейната дължимост.

С доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ответника е разпределено да докаже плащане, съответно възраженията си.

За да е основателен искът по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД трябва да е налице следният фактически състав, пораждащ гражданската договорна отговорност на длъжника, а именно: 1) да е сключен действителен договор, пораждащ валидно и обвързващо страните облигационно отношение; 2) в договора да е включена действителна клауза за договорна неустойка; 3) да са настъпили юридическите факти (неточно изпълнение, неизпълнение или разваляне), при настъпването на които е уговорена неустойка.

По делото е безспорно установено, че между страните е учредено валидно облигационно отношение, породено от Договор № 2920 от 15.03.2023 г. за покупкопродажба на нов автомобил марка BMW 740d xDrive Седан, на стойност 256 895, 43 лева с ДДС, като същият е сключен в изискуемата от чл. 144 ЗДвП писмена форма с 3 оглед предмета на договора – МПС, което не е регистрирано в Република България. По силата на сключения договор е поето задължение за заплащане на неустойка при определени посочени изрично в Договора хипотези, като настощият съдебен състав счита, че така уговорената неустойка не накърнява добрите нрави поради долупосочените съображения. Следва да се има предвид, че така сключената сделка е относителна (субективна) търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ поради което за нея следва да са приложими и специалните правила на Търговския закон, уреждащи завишената грижа на добрия търговец при изпълнение на поетите по търговска сделка задължения (арг. от чл. 302 ТЗ). Налице е установена от закона оборима презумцпия, че сключената от търговци сделка е свързана с тяхното занятие по силата на чл. 286, ал. 3 ТЗ.

Неустойката като форма на договорната гражданска отговорност служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. В този смисъл, тя се разглежда и като предварително определен размер на обезщетението при неизпълнение, което обаче не е пречка за кредитора да претендира обезщетение и за по-големите вреди, но при условие, че ги докаже. Санкционна функция можем да открием само при кумулативната неустойка, за която е характерно, че се дължи независимо от обезщетението за вреди, т. е. наред с неустойката, кредиторът има право да претендира от длъжника и обезщетение за причинените вреди. В този случай, доколкото неизпълнилият длъжник е принуден за едно и също свое поведение да заплати както неустойката, така и размера на дължимото обезщетение, можем да говорим за наказателна (санкционна) неустойка и да приемем, че тя има санкционна функция - Първанова, Б. За санкционната функция на неустойката и някои проблеми свързани с приложението на института., сп.

Търговско право, бр. 4, 2012 г.

По въпроса за действителността на клаузата за неустойка: Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Санкционната функция на неустойката е предмет на най-много спорове в доктрината. Спорът относно тази функция на неустойката е породен преди всичко от грешното тълкуване на понятието "санкционна функция" в теорията и практиката през последните десетилетия.