Решение № 22 от 25.02.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Нови пазар, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Административно наказателно дело № 20243620200503 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН .

Производството е образувано по подадена жалба от Д. Я. Г., ЕГН:

********** срещу Наказателно постановление (НП) № 8833 от 11.09.2024 г., издаденo от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) за извършено административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП , вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б.

„а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“,чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения от материалноправен и процесуалноправен характер. Липсва материална компетентност в АНО при издаване на НП. Не е налице съставомерност на деянието с оглед субекта му, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Направените в акта констатации не отговарят на фактическата обстановка и наред с това е нарушено и правото на защита на жалбоподателя.

Не са спазени законоустановените изисквания ППС и везната да бъдат поставени на хоризонтална пътна настилка с оглед установяване на действителното тегло на поосовото натоварване. Самите проверка и измерване са извършени в населено място, където контролният орган е лишен от териториална компетентност. Съществени нарушения са допуснати с оглед липсата на конкретно място, в което е извършено нарушението, както и на 1 обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди се и неяснота относно извършеното деяние, както и неговия вид и формата на вина, при която е извършено. Квалификацията му е неправилна, тъй като водачът на ППС не отговаря на легалната дефиниция за превозвач, поради което е приложена норма, която обуславя единствено отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Оспорени са и годността, и начинът на измерване с техническото средство. Изложени са и съображения за незаконосъобразност на определеното наказание, доколкото е лишено от мотиви за налагане на конкретното наказание. Доколкото нарушението е извършено за първи път, се твърди, че глобата е в завишен размер и не отговаря на целта на закона и степента на обществената опасност на нарушението, не е съобразена с подбудите за извършване на нарушението като лице, полагащо наемен труд и изпълняващо разпорежданията на работодателя си. Направено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В случай, че съдът прецени, че не са налице предпоставките за това, е направено искане за намаляване на размера на наложеното наказание до минимално предвидения в закона.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично и не е бил представляван.

В писмени бележки до съда въззивникът излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното постановление.

Наказаният водач на ППС не попада сред лицата, които подлежат на санкция съгласно чл.15, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ – собственици на ППС или извършващи превози лица. Жалбоподателят няма задължение да се снабдява с разрешително за извънгабаритни превозни средства, тъй като не притежава качеството превозвач съгласно легалната дефиниция в пар. 1, т.5 от ДР от Закона за автомобилните превози, поради което не е наказателноотговорно лице. Излагат се и твърдения за маловажност на случая.

Не оспорва обстоятелствата, така както са описани в процесното НП като фактическа обстановка. Липсата на констатация относно проверяваното ППС дали е с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване и на посочване на общата маса на ППС, дали е 40 или над 40 тона, води до непълнота на обжалвания акт. По същество иска отмяна, евентуално редукция на наказанието до минимален размер.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, е представлявана от юрисконсулт. На етап съдебни прения процесуалният представител е направил отново искане за потвърждаване на обжалвания акт. Подчертано е, че претоварването в случая е б и л о налице, поради което нарушението е тежко и наложената глоба е съобразена с това. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Инвокирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. Я. Г. изпълнявал длъжността „шофъор“ на тежкотоварен автомобил собственост на „***“ ООД.

На 09.08.2024 г. около 11:20 часа жалбоподателят извършвал превоз – същият управлявал съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси, с марка „***“, модел ***, с рег. № *** и полуремарке с три оси, с рег. № В 3584 ЕН. С превозното средство жалбоподателят извършвал превоз на пшеница без 2 разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътища (Разрешително), съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРП за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. На път III – 7003, км 25 + 600, на отбивна площадка в село Войвода в посока град Каолиново – град Шумен, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля Е. Л. С., заемащ длъжност на главен инспектор към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, и Н.М.А..

В хода на проверката било направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна с модел PW - 10 № *** и техническо средство ролетка № 1304/18/5 м., при което било констатирано, че при измерено натоварване на задвижващата (2 ра) единична ос на ППС е 15,300 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос от 11,5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 3,800 т. При измерено разстояние между осите 1,36 м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 32,450 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването било с 8,450 т. над допустимото, видно от протокол за измерване № 0000062 от 09.08.2024 г. Било установено още, че водачът извършва по този начин превоз на пшеница, без да разполага с разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габарити и и/или тежки ППС.

Видно от документацията от л. 8 до л. 17 и от л. 39 до л. 49, приложена в преписката по делото при първоначалното първоинстанционно разглеждане и приобщена по надлежния ред от настоящия съд, уредите за измерване са били преминали необходимите първоначални и последващи проверки, притежавали са необходимите сертификат и декларация за съответствие.

Контролните органи приели, че измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Същите приели, че доколкото разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. предвиждат движението на тежки ППС да е забранено и да се осъществява само с разрешение за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя, а такова липсвало в случая, било допуснато нарушение.

Свидетелят С., оправомощен със заповед № РД – 11 - 247/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, съставил и връчил лично и непосредствено на жалбоподателя АУАН № ***/09.08.2024 г.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН няма данни жалбоподателят да е депозирал писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН и при идентични изводи от фактическа и правна страна, като тези в АУАН, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 8833 от 11.09.2024 г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, 3 оправомощен със заповед № РД – 11 - 246/31.03.2022 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В синхрон с тях са събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. Л. С., поради което съдът счита, че не е налице съмнение за тенденциозност в разказа му. От показанията на свидетеля успешно се установяват периодът, обхватът и материята на извършената спрямо жалбоподателя проверка, констатациите от нея и процедурата по съставяне на АУАН-а. Съдът кредитира същите като логични, последователни и подробни. С оглед липсата на противоречия в събраната доказателствена маса и доколкото спорът по делото е по правото, а не относно фактите, и най-вече - по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗП, предвид представените заповеди, и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а”, пр. 2 от ЗП дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки пътни превозни средства, като разрешението се издава по реда, указан в Раздел IV от Наредба № 11/03.07.2001 г. Съгласно легалната дефиниция на пар. 1, т. 8 от ДР на ЗП “специално ползване на пътищата” е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от 4 други лица. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 11/2001 г. определя, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Според законодателя, когато разстоянието между осите на ППС е над 1,3 м., допустимото максимално натоварване на оста е 24 тона.