Решение № 19284 от 14.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31506/2025
- Вид
- Решение № 19284
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 135410 от 29.08.2025 · НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 147483 от 24.09.2025 · НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 175066 от 13.11.2025 · НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
- Определение № 17304 от 08.05.2026 · НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 19284 гр. София, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110131506 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ищеца . срещу ответника Б. П. П. обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 424,74 евро (830,71 лева), представляваща неплатена цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. ., за периода от м.05.2020г. до м.04.2021 г., сумата от 1,50 евро (2,94 лева), представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за м.04.2021г., сумата от 121,84 евро (238,29 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 23.02.2024г. и сумата от 0,47 евро (0,92 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.06.2021г. до 23.02.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 12959/2024г. на СРС, 145 състав.
Ищецът . твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот за исковия период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответницата не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата .. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като задълженията не били платени в срок, с оглед на което ответницата е изпаднала в забава и дължала обезщетения за забава. Твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 12959/2024г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Претендира се законна лихва върху главните вземания от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2024 г. до окончателното им изплащане, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Б. П. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва част от вземанията като погасени по давност. Признава, че за исковия период 1 е била клиент на топлинна енергия за процесния имот, както и че до имота е доставено претендираното количество топлинна енергия.
Третото лице-помагач на страната на ищеца . не взема становище по същество на делото.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата следва да докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че за процесния период от м.05.2020г. до м.04.2021г. ответницата е била клиент на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. ., по силата на облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия с ищеца, че за процесния период от м.05.2020г. до м.04.2021г. ищецът е доставил до имота на ответника топлинна енергия на стойност от 424,74 евро (830,71 лева), както и че за м.04.2021г. е извършена услугата дялово разпределение, като цената й за този месец се равнява на сумата от 1,50 евро (2,94 лева).
С оглед изричното признание на ответника, съдът приема, че искът за цена на топлинна енергия е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде разгледано своевременно направеното от ответника възражение за погасяване на част от задълженията по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се съобрази изложеното, следва, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2024г., когато е прекъснат давностният срок, погасени по давност се явяват месечните задължения за периода от м.05.2020г. до м.12.2020г. включително, като последното от тези задължения за м.12.2020г. е станало изискуемо на 15.02.2021г., поради което следва, че вземането за 2 м.12.2020г. се е погасило по давност на 15.02.2024г., т.е. преди подаване на заявлението.
От съдържанието на приетото по делото съобщение към фактура за дължимата сума за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. обаче се установява, че дължимите суми по фактури за този отоплителен сезон се равняват на 659,02 лв., като от тях са платени преди издаване на общата фактура суми по фактури в общ размер на 581,98 лв. С оглед извършеното плащане, съдът намира, че за вземане в размер на посочената сума е без значение изтичането на погасителната давност, тъй като ищецът ги е изпълнил доброволно, т.е. ги е признал, което по същество представлява отказ от изтеклата преди това погасителна давност (арг. от чл. 118 ЗЗД). От неплатената част от вземането за отоплителния сезон в размер на 796,38 лв.
(неплатена сума по прогнозни стойности от 77,04 лв. и изравнителен резултат – сума за доплащане в размер на 719,34 лв.), за погасена по давност следва да се приеме сумата от 530,92 лв., съответстваща на месеците в погасителна давност (796,38 / 12м х 8м = 530,92 лв.). Посочената сума следва да се извади от признатата от ответницата стойност на доставената, неплатена топлинна енергия за периода в размер на 830,71 лв., като се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца цена на топлинна енергия за периода от м.01.2021г. до м.04.2021г. в размер на 299,79 лв. или 153,28 евро. За този размер и период следва да се уважи искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърли за разликата над сумата от 153,28 евро (299,79 лв.) до пълния предявен размер от 424,74 евро (830,71 лева) и за периода от м.05.2020г. до м.12.2020г.
По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в ., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в ., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно количество, както и че ответниците не са заплатили месечните суми в предвидения в чл. 33, ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните задължения обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая 45дневния срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон 2020г. – 2021г. е настъпил на 15.06.2021г. В този срок обаче не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до изпадането на длъжника в забава не може да се приложи.
Съответно за изпадането на ответника в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С оглед изложеното предявеният иск за 3 установяване на вземането за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Разпечатката съдържа 26 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df51de17-5bae-4b87-8476-b57e366592c5