Решение № 1820 от 01.08.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5190/2023
- Вид
- Решение № 1820
- Подписан
- 01.08.2025
- В сила
- 26.08.2025
- Състав
- Димитър Пенчев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12, ал.2 · Закон за наследството
- чл.69 · Закон за наследството
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл. 201 или 203 · Закон за устройство на територията
- чл.203 · Закон за устройство на територията
- чл.203, ал.1 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 1820 гр. Бургас, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър П. С. при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело № 20232120105190 по описа за 2023 година
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 506/11.03.2024г. по гр.д. № 5190/2023 г. по описа на РС - Бургас, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между Р. Ж. Й. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. ***, и К. Ж. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., кв. ***, на следния недвижим имот: сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Б., общ. Б., обл. Б., одобрени със Заповед РД - 18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 15.05.2023г., с адрес на сградата: гр. Б., кв. „Д. Е.“, ул. ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 97 кв.м, на два етажа, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, на осн. чл.34 от ЗС, във вр. с чл.69 от ЗН, при следните права в съсобствеността: 1/2 идеални части за Р. Ж.
Й., ЕГН **********; 1/2 идеална част за К. Ж. П., ЕГН **********.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, ответникът К. Ж. П. е формулирал възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК досежно процесния недвижим имот. Претенцията е заявена при условия, че се установи, че имотът е неподеляем. Впоследствие в съдебно заседание на 04.02.2025 г. претенцията не се поддържа, като процесуалния представител на ответника не възразява имотът да се изнесе на публична продан.
С протоколно определение от 30.05.2024 г. е приета претенцията на 1 съделителя К. Ж. П. срещу Р. Ж. Й., както следва: за извършени от съделителя подобрения и необходими разноски в процесния недвижим имот, подробно индивидуализирани в молба, представена в съдебно заседание от 30.05.2024 г.
/л.54 от делото/ в общ размер на 22 166, 50 лева. С разпореждане от 10.06.2024 г. описаната претенция по сметките е оставена без движение, като нередовностите са отстранени с молба с вх. №25750/20.06.2024 г. по описа на Районен съд – Бургас /л.77 и сл. от делото/.
С протоколно определение от 16.07.2025 г. е допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на размера на предявената претенция, от първоначално предявения на 8875 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ се установява, че допуснатият до делба имот – жилищна двужетажна сграда е поделяем, тъй като се състои от две отделни жилища, разположени на първи и втори етаж. Пазарната стойност на сграда с идентификатор *** по КК на гр. Б. възлиза на 161 800 лв., а стойността на всеки дял е 80 900 лв. Вещото лице посочва, че възможният вариант за делба е един: налични два самостоятелни обекти в жилищната сграда, разположени на първи и втори етаж, които съответстват на квотите. Представена е и допълнителна експертиза, към която е приложена и скица – проект за заснемане.
Прието е становище от Експертния съвет по устройство на територията при Община Б., с което се изразява становище, че сграда с идентификатор *** по КК на гр. Б., изградена в ***, кв. 33, кв. „Д. Е.“, гр. Б., представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Б., е поделяема, като от нея могат да се обособят два самостоятелни обекта, с общ вход и съществуваща стълбищна клетка, като за целта е необходимо да бъде изготвен и одобрен проект по реда на Глава осма, раздел II от ЗУТ и издаденото разрешение за строеж за преустройство по реда на чл.203 от ЗУТ, с цел привеждане на сградата в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и Наредба №7/2003 г. за ПНУОВТУЗ и обособяване на два самостоятелни обекта.
По делото са разпитани свидетели.
Св. С. К., кум на съделителя К. П., заявява следното: Свидетелят е близък с К. П., приятели са. Познават се от 1991 – 1992 г., знае къде живее той.
Откакто го познава, той живее в Д. Е., в къщата, за която се води делото.
Ремонтите почнали преди да се роди втората му дъщеря, преди около 21-22 години. Преди да се роди втората му дъщеря се правили ремонти, защото вторият етаж бил на тухла, само кабели и ВиК. Имало и дървена дограма.
Ремонтът се състоял в мазилка, шпакловка, смяна на дограма, боядисване, била правена кухня и баня. Обзавеждането също той го правил. Към момента си живеел там. На долния етаж били родителите му. Подова настилка нямало.
Етажът бил само на плоча. Имало наети майстори за този ремонт. Те правили мазилката, шпакловката. Свидетелят също ходил да му помага. Разходите 2 били поети от К.. Майка му не участвала със средства. Баща му преди да почине, бил болен, като бил казал, че долният етаж е за Д., а горният за Ж., като последната му е внучка. Тя била на 22 години. Малко преди това почнали ремонтите. Майката на К. починала преди около две години, тя живеела в същия имот. Те живеели с баща му долу. К. също е живял долу. Свидетелят е виждал плащания между К. и майсторите, като не си спомня коя година е било това.
Св. Д. Й., дъщеря на ищцата, твърди следното: Баба й починала през 2023 г., а дядо й преди 20 години. Живяла в имота за периода от 2017 – 2023 г.
Живяла е с баба й и майка й на първия етаж. Баба й изцяло си поддържала къщата, докато била жива. Баба й платила локалното парно, това свидетелката знаела. Входни врати нямало. Железен парапет също нямал. Баба й живеела там винаги, от построяването на самата къща и винаги са я стопанисвали с дядо й. Били решили вторият етаж да остане за вуйчо й /тоест К. П./, а първият да остане за майка й. На втория етаж ремонт си правил К. П., защото трябвало да се нанесе да живее там. Свидетелката не се качвала на втория етаж. Той бил на тухли, после с дядо й започнали да правят ремонта, за да може да се нанесе там да живее с втората си съпруга. Дядо й участвал в ремонта, помогнал.
Свидетелката се качвала горе след това. На първо време си сложили най – необходимото. Дядо й помогнал с постояването на етажа, което било около 1992 – 1993 г. Когато К. се оженил за втората си съпруга, родила им се дъщеря, като ремонтите започнали преди раждането. След 2000 г. било това, но не е сигурна точно кога.
По делото е изготвена и СТЕ със задача да установи стойността на направените полезни разноски и подобрения в имота, както и увеличената стойност на имота. От заключението по същата се установява, че изпълнените СМР в процесната сграда имат характеристиката на текущ ремонт, чрез които се поддържат в изправност сградите и постройките. Част от изпълнените СМР в сградата представляват отделни довършителни работи, които преди това не са били изпълнявани на втория етаж. За вложените материали не били представени декларации за съответствие, сертификати за качество и др., удостоверяващи техните характеристики, не били представени платежни документи, фактури и др., като по сградата били констатирани строителни недостатъци като за тях било необходимо извършването на допълнителни разходи за отстраняването им. Предвид това, не можело да се направи извод, че в сградата имало поставени материали и инсталации с по – добри технически качества спрямо съществуващите преди това, както и че изпълнените СМР водели до увеличаване пазарната стойност на сградата.
Представено е и прието допълнително заключение по СТЕ, съгласно което стойността на изпълнените СМР съобразно периодите на извършване е в размер на 17 750 лв., а стойността на изпълнените СМР към м.05.2025 г. възлиза на 10 315 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
3
По способа за извършване на делбата:
До делба е допуснат следния недвижим имот: сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., общ. Б., обл.
Б., одобрени със Заповед РД - 18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 15.05.2023г., с адрес на сградата: гр. Б., кв. „Д.
Е.“, ул. ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 97 кв.м, на два етажа, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, за която сграда вещото лице дава становище, че е поделяема.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
С цел определяне на способа, от значение е обстоятелството на първо място дали допуснатите до делба недвижими имоти са поделяеми. По отношение на процесната сграда съдът намира, че следва да съобрази на първо място становището на вещото лице, така и на ЕСУТ към Община Б., съгласно които сградата е реално поделяема. Дадено е предписания да се пристъпи към изготвяне на инвестиционен проект, който да бъде одобрен по реда на глава осем и чл.203, ал.1 от ЗУТ. Съгласно трайната задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (в това число Решение № 20 от 6.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4692/2014г., I г. о., ГК, Решение № 311 от 18.12.2012г. на ВКС по гр. д. № 268/2012г., I г. о., ГК и др.) в производството по чл. 341 и сл. ГПК съдът не може да извърши делбата без да получи окончателно произнасяне от общинската (районната) администрация дали съответният урегулиран поземлен имот /съответно сграда/ е поделяем, като процедурата по чл. 201 или 203 от ЗУТ в случай на становище от главния архитект за поделяемост на имота или сградата следва да приключи с акт на компетентния административен орган - кмета на съответната община, за изменение на плана за регулация или с отказ за одобряване на предложеното изменение съответно с одобрения на инвестиционен проект или с отказ за одобряването му. В тази връзка за съда съществува задължение във втората фаза на делбата да следи за последователното извършване на действията, свързани с поделяемостта на имота, и да дава указания на съделителите за тяхната поредност.
По тези съображения, съдът с протоколно определение от 16.12.2024 г. е дал указания на страните да изготвят инвестиционен проект, съобразно 4 изискванията на ЗУТ, предписанията на общинския експертен съвет, дадени с Протокол на експертния съвет по устройство на територията при Община Б., както и съобразно представеното заключение по приетата съдебно – техническа експертиза от 08.11.2024 г. Указано е на страните да предствавят доказателства в срок до следващо съдебно заседание за предприемане на посочените действия. Страните са предупредени, че в случай на липса на предприемане на посочените по – горе стъпки, съобразно практиката на ВКС, съдът ще счита имота за неподеляем и ще реши делото съобразно представените към момента доказателства.
В последващо съдебно заседание от 04.02.2025 г. страните са заявили, че не са предприели каквито и да било действия или стъпки по изработването на инвестиционен проект и внасянето му за разглеждане в общинска администрация, като не възразяват процесният имот да се изнесе на публична продан. В последното открито съдебно заседание от 16.07.2025 г. страните отново молят съдът да изнесе имотът на публична продан.
Въпреки указанията, дадени от съда, както и отлагането на делото с цел на страните да се даде възможност за реалното поделяне на имота, по делото не са постъпили доказателства за извършване на действия след решението на ЕСУТ към Община Б. Страните също заявяват, че не желаят изготвяне на инвестиционен проект, като правят искане за изнасяне на имота на публична продан. Всичко това мотивира съда да приеме, че въпреки дадените на съделителите възможности, те не са предприели и не желаят да извършат всички необходими и зависещи от тях действия за приключване или дори иницииране на процедурата. Същевременно в цитираното вече Решение № 20 от 6.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4692/2014г., I г. о., ГК е прието, че ако съдът е дал конкретни указания за необходимостта от извършване на следващото по ред действие от процеса по одобряване на инвестиционния проект, за съделителите съществува задължение да представят доказателства, че такива действия са били извършени, а в противен случай съдът може да приеме наличие на процесуално бездействие, имащо за последица извод за недоказаност на възможността за реално поделяне на имота. Настоящият случай е точно такъв, като съдът е дал конкретни указания на съделителите, а така също и достатъчно време, за да ги изпълнят. Въпреки това не са представени доказателства, че указанията са изпълнени, като дори напротив – заявено е изрично, че се иска изнасяне на имота на публична продан, поради което по делото остава недоказана възможността за реално поделяне на процесната сграда.
Разпечатката съдържа 39 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df512377-08ba-4052-bc7c-1df3ce377495