Присъда № 31 от 15.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Мотиви към присъда № 31 от 15.06.2023 г., постановена по НОХД № 572/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора Окръжна прокуратура – Стара Загора е повдигнала обвинение срещу Х. П. М. - роден на 08.11.1966 г. в гр. Казанлък, с ЕГН **********, български гражданин, българин, със средно образование, разведен, неосъждан, за това, че на 11.11.2021 г. в гр. Казанлък, общ. Казанлък, обл. Стара Загора умишлено умъртвил В.Н.К. от гр. Казанлък - престъпление по чл. 115 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа повдигнатото обвинение, като намира същото за доказано в хода на съдебното следствие. Моли съда да признае подсъдимия за виновен като индивидуализира наказанието при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като му наложи наказание лишаване от свобода в рамките на средния размер.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. М., оспорва повдигнатото обвинение. Прави собствен анализ на събраните по делото доказателства, като счита, че същите не доказват по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Оспорва заключението на тройната СППЕ относно състоянието на вменяемост на подсъдимото лице по време на деянието, като допуска и извършването му в условията на самозащита или в състояние на афект. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият М., в лична защита, поддържа казаното от адвоката си. В предоставеното му право на последна дума заявява, че иска, това, което е казал служебният му защитник.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, като взе предвид становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Х. П. М. е роден на 08.11.1966 г. в гр. Казанлък, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Казанлък, общ.

Казанлък, обл. Стара Загора, ж.к. „Изток“ № 8, вх. Б, ет. 2, ап. 20, със средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. Х. П. М. и В.Н.К. се познавали от лятото на 2021 г. Те често посещавали магазин на ул. „Тъжа“ в гр. Казанлък, откъдето си купували малко количество алкохол и го пиели на пейка пред магазина, като разговаряли на различни теми. Веселин Костов бил тих, кротък човек, а подсъдимият Х. М. се проявявал като нервен и конфликтен.

На 11.11.2021 г. подсъдимият М. отишъл до магазина на ул. „Тъжа“, купил си патронче водка от 200 мл. и останал да го пие вътре. В това време в магазина дошъл В.Н.К.. Той си купил джин и с подсъдимия излезли навън пред магазина, за да пушат и да изпият питиетата си. Около 17.00 ч. двамата 1 тръгнали и заедно се насочили към апартамента на подсъдимия М., находящ се в гр. Казанлък, кв. „Изток“,бл. № 8, вх. Б, ет. 2, ап. 20, като по пътя минали през парк „Оазис“, намиращ се между ул. „Илинден“ и бул. „А. Батенберг“.

След като влезли в дома на подсъдимия, М. отишъл при майка си свидетелката Н. С., която живеела на първия етаж в същия вход, точно под неговото жилище, и поискал да се обади от нейния мобилен телефон на свидетелката П. Г.. След като майка му отказала, подсъдимият позвънил на вратата на свидетелката Д. К. и я помолил да ползва нейния телефон, за което тя се съгласила. Около 17.50 ч. М. се обадил на свидетелката Г., обяснил й, че има гост и поискал да вземе от нея ракия, за да се почерпят. След като приключил разговора и върнал мобилния телефон на свидетелката К., подсъдимият отишъл до дома на свидетелката Г. и взел от нея около 700 мл. ракия в две пластмасови бутилки с уговорката да ги плати по-късно. След това М. се върнал при Веселин Костов, който го чакал в дома му. Двамата седнали в хола в апартамента на подсъдимия, пиели от дадената от свидетелката Г. ракия и си говорели. След няколко часа подсъдимият М. се ядосал, ударил Костов в областта на главата и го съборил на пода до дивана в хола. Докато Костов лежал повален на земята, подсъдимият нанесъл още няколко удара в областта на главата му. След това подсъдимият М. започнал да влачи тялото на Веселин Костов по пода, изкарал го на терасата към хола, преметнал го през парапета и го хвърлил през терасата заедно с очилата му, които се били счупили по време на нанасяне на ударите и паднали от главата му. При прехвърлянето армираните стъкла, част от конструкцията на терасата, се счупили и паднали на земята под терасата.

След като изхвърлил тялото на Костов, подсъдимият сложил в пералнята дрехи и памучни хавлии и стартирал програма за пране. После излязъл от дома си, заключил апартамента, отишъл до тялото на Веселин Костов и го преместил отстрани на блока, като го хванал за краката и го влачил по земята. По време на местенето, блузата на Веселин Костов се набрала до подмишниците му, а по тялото му се образували кръвонасядания и охлузвания на гръдния кош и крайниците. Подсъдимият М. оставил тялото на Костов легнало на ляво-страничната си повърхност до източната стена на блока.

Действията на подсъдимия в апартамента предизвикали силни шумове, които били дочути от свидетелките Р. Петрова–М.а (жена на брата на подсъдимия) и Недка С., които в този момент се намирали в апартамента отдолу. Първоначално свидетелките дочули различни гласове в апартамента и разбрали, че там има и друг освен М.. След това свидетелката Петрова–М.а чула силно думкане, при което си помислила, че се чупят мебели в дома на подсъдимия. Последвали звук от влачене на предмети и падане на нещо през терасата, съпроводено със счупване на стъкла. Необичайните шумове изплашили свидетелката Петрова-М.а, която първо не позволила на свекърва си да излезе на терасата, а след това повикала такси и отишла при родителите си, без да погледне какво е изхвърлил подсъдимият.

2

На 12.11.2021 г. около 05.00 ч. свидетелят А. Х. се връщал от работа, когато намерил безжизненото тяло на Веселин Костов до източната стена на бл. № 8 в ж.к. „Изток“. Х. се обадил на тел.112. Дошъл екип на РУ-Казанлък, а след това и екип на ФСМП Казанлък, който констатирал смъртта на лицето.

Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на труп, при огледа и аутопсията на трупа на Веселин Костов са установени: Черепномозъчна травма /охлузвания и кръвонасядания на лицето и главата, кръвонасядане на меките черепни покривки, счупвания на черепния покрив и основа, счупване на носните кости, кръвоизливи под твърдата и в меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка/; Вдишана кръв в белите дробове; Оток на мозъка и белите дробове; Гръдна травма /счупване на ребра в ляво, контузия на левия бял дроб/; Охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош и крайниците; Причината за смъртта на В.Н.К. е черепномозъчна травма.

Тежестта на мозъчната травма изключва възможността за активни действия след получаването й. След получаване на травмата е налице преживяване от порядъка на минути, дори часове.

От заключението на допълнителната СМЕ по писмени данни се установява, че всички травматични увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети, като само охлузванията на гръдния кош по страничната повърхност на лява гръдна половина и задновъншната повърхност на лява раменна става са получени при влаченето на тялото на пострадалия след падането му от терасата, а всички останали травматични увреждания са получени в жилището при сбиване и падане върху мебели, други предмети и пода в стаята.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал както следва: обясненията на подсъдимия М.; показанията на свидетелите Н. Х. С. /вкл. и по чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК от ДП/, Р. Г. П. – М.а, П. И. Г., С. Я. И., А. Ц. В. /вкл. и по чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК от ДП/, А. Т. Х. /вкл. и по чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК от ДП/, С. Ж. Танев, Т. С. И., Б. Ц. И., показанията от ДП на свидетелите Д. И. К., Т. Х. П. и М. И. А.; заключенията на приетите: съдебномедицинска експертиза на труп № 220/2021 г. /л.116-122, т.1 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 40-А/2023 г. /л. 251-254/, дактилоскопна експертиза № 246 /л.41-45, т.2 от ДП/, техническа експертиза № 230 /л.49-60, т.2 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на живо лице № 224/2021 г. /л.123-124, т.1 от ДП/, комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р.

Д. и К. Л. /л. 2-16, т.2 от ДП/, тройна съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р П. Г., д-р Л. Т. и д-р Е. К. /л. 92-146, т.2 от ДП/, експертиза № 21/ДНК – 806 /л. 68-80, т.2 от ДП/, физико-химическа експертиза № 21/ФЗХ – 465 /л. 15-20, т. 2 от ДП/, токсико-химическа експертиза № 22/ТКХ – 113 /л. 35-36, т. 2 от ДП/, химическа експертиза № А3 247 /л. 38, т. 2 от ДП/; протоколи за оглед на местопроизшествие от 12.11.2021 г. /л.17-18, л. 25-28, л. 29-30 т.1 от ДП/, ведно с фотоалбуми към тях /л. 19-24, л. 29-30 и л.31-39, т.1 от ДП/; протокол за доброволно предаване /л. 16, т. 1 от ДП/, характеристична справка за Х. П. М., справката за съдимост на подсъдимия, приложените веществени доказателства и другите доказателства по делото.

След анализ на доказателствата по делото по отношение на фактите относими към предмета до доказване на делото, съдът намира, че същите обосновават категоричен извод за виновността на подсъдимия М. в извършването на инкриминираното деяние.

По делото липсва спор относно реализацията на съставомерния резултат – отнемането на живота на В.Н.К., конкретния механизъм на настъпване на смъртта, времето и мястото на разкриване на извършеното.

Времето и мястото на откриване на престъплението се установяват от показанията на свидетеля А. Х., който е намерил трупа на пострадалия, както и от заявеното от свидетеля С. Танев, който е пристигнал на подадения на тел. 112 сигнал. Заявеното от тях е непредубедено, последователно и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства, поради което съдът прие, че вярно отразява пряко възприетите от свидетелите факти. Обстоятелствата, свързани с намирането на трупа се установяват и от протокол за оглед на местопроизшествие от 12.11.2021 г., като в него подробно са описани положението на трупа и констатираните по него телесни увреждания, забелязани и от свидетеля Х. и полицейския служител.

Съдът кредитира като обективни, подробни, компетентно изготвени и в пълнота отговарящи на въпросите за самоличността на пострадалия, причините и механизма на настъпване на смъртта му заключенията на приетите дактилоскопна, съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертизи. От заключението на дактилоскопната експертиза се установява самоличността на пострадалия В.Н.К., а от заключението на приетата СМЕ на труп – причинените му травматични увреждания и кои от тях са довели до настъпване на съставомерния резултат.

От направеното от вещите лица уточнение се изяснява, че така получените травми не могат да се получат при еднократно падане от високо, но биха могли да се получат при падане и върху предмети от мебелировка на стая, както и по стълбище, но не и при еднократно действие. Чрез заключението на допълнителната СМЕ по писмени данни се установява механизма на причиняване на нараняванията, а при разпита си вещите лица не изключват възможността да има някакво влачене на тялото и в апартамента, при което да не са оставени травматични увреждания.

Не се констатираха противоречия в доказателствените материали и относно присъствието на подсъдимия и пострадалия в магазина на ул. „Тъжа“ и придвижването им до жилището на М., като освен заявеното от 4 свидетелката С. И. и заключението на приетата техническа експертиза, самият подсъдим потвърждава, че на процесната дата се е срещнал с Костов.

Независимо от напредналата си възраст и влошеното здравословно състояние, при първоначалния си разпит пред орган на досъдебното производство свидетелката И. дава ясно описание на двамата си редовни клиенти в магазина, техни индивидуализиращи белези и характерови особености.

Направеното от нея описание на носените от пострадалия очила съответства на даденото от майка му – свидетелката П., както и на намерените при огледа, а фактите, свързани със срещата на М. и Костов пред магазина, времето и употребения алкохол се потвърждават от обясненията на подсъдимия, поради което съдът се довери на казаното от нея в по-ранен момент.