Решение № 270 от 23.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Велико Търново , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Станислав Стефански

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500975 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №102/07.08.2020г., постановено по Гр.д.№54/2020г. по описа на РС – Павликени

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф., рег.№.., чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С., п.к...., ж.к.

М. Бизнес П. С., сграда 14, че Н. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.З.“ №, вх..ет.. ап.13, дължи на ищеца сумите, както следва: 993,18лв. – главница по договор за кредит PLUS – 15561778/12.12.2017г., 295,28лв. – възнаградителна лихва за периода 20.03.2018г. – 23.01.2019г., 56,83лв. – мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 26.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение №505/27.11.2019г. по Ч.гр.д.

№850/2019г. по описа на РС – П., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата до 2169,43лв., претенцията за договорна лихва за разликата до 407,43лв. и претенцията за мораторна лихва за разликата до 124,03лв., като неоснователни и недоказани, ОСЪЖДА Н. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.З.“ №.., вх..., ет.., ап.13, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф., рег.№.., чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С., п.к..., ж.к. М. ., Бизнес П.С. сграда .., сумата от 1

1176,25лв. – главница по договор за кредит PLUS – 15561778/12.12.2017г., 112,15лв. – възнаградителна лихва за периода 23.01.2020г. – 20.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 23.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението,

ОСЪЖДА Н. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.З.“ №.. , вх..., ет... ап.13, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф.., рег.№.., чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.С. п.к..., ж.к. М. Бизнес П.С. сграда .. сумата от 98,81 лв.

– представляваща направените в заповедното производство разноски, както и сумата от 332,76лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

С Решение №260086/27.11.2020г., постановено по Гр.д.№54/2020г. по описа на РС – П. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на Решение №102/07.08.2020г., постановено по Гр.д.№54/2020г. по описа на П. районен съд, като присъдените разноски по делото на последния ред от стр.7 на решението се четат „232,76лв.“, вместо „332,76лв.“.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение №102/07.08.2020г. по Гр.д.№54/2020г. по описа на РС – П.е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника по делото Н. Г. Д., чрез пълномощника му адв.К.Н. от ВТАК, с която моли решението да бъде обезсилено като недопустимо в цялост, навеждайки като основание за неговата недопустимост допуснато от първоинстанционният съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта, с която се е произнесъл по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, доколкото частичното уважаване на главния установителен иск е процесуална пречка за произнасяне по евентуалния осъдителен иск. Излага, че евентуалния осъдителен иск е предявен под условие, че главният иск не бъде уважен и с оглед изхода на спора по установителния иск, първоинстанционният съд не дължи произнасяне по евентуалния иск и е следвало да го остави без разглеждане.

Релевира оплаквания и за неправилност на обжалваното решение в частите, в които частично са уважени главните установителни и евентуалните осъдителни искове с искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по съображения, подробно изложени в жалбата, идентични с наведените в писмения отговор на ИМ, подаден в срока по чл.131 ал.1 ГПК. Посочва, че предсрочната изискуемост на вземането е абсолютна предпоставка за уважаване на предявения иск, като, видно от събраните по делото доказателства, такава не е налице и дори само на това основание искът следва да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по делото „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф., рег.№542097902, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК , чрез пълномощника му ЮК М., с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде 2 отхвърлена, като неоснователна, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за ЮК възнаграждение за въззивното производство.

В СЗ въззивникът Н. Г. Д., чрез пълномощника си адв.К.Н. от ВТАК, поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в същата, и моли да бъде уважена. Претендира разноски за две инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф., рег.№.., чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б. ЕИК , редовно призована, не изпраща представител.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно.

Обжалваното първоинстанционно решение в цялост е допустимо, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове, предмет на делото, които са процесуално допустими, поради което не са налице основания по чл.270 ал.3 изр.1 ГПК за неговото обезсилване в цялост.

Предмет на разглеждане пред първоинстанционният съд са били предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК главни установителни иск с правно основание чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неиздължена главница в размер на 2169,43лв. по сключен между страните ДПК №PLUS – 15561778/12.12.2017г., иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за възнаградителна лихва в размер на 407,43лв. за периода от 20.03.2019г. до 20.12.2020г., иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 124,03лв. за периода от 20.04.2019г. до 11.11.2019г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -26.11.2019г. до окончателното изплащане, като основанието, на което са предявени главните установителни искове, е настъпила на основание чл.5 от процесния ДПК предсрочна изискуемост на кредита в целия му размер, считано от 20.04.2019г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /26.11.2019г./ и съединени с главните в условията на евентуалност, в случай, че установителните искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, осъдителни искове за същите искови суми, претендирани и по установителните искове, основание на които евентуални осъдителни искове е предсрочна 3 изискуемост на кредита, настъпила в хода на процеса с връчване на ответника на препис от ИМ, имаща характер на волеизявление на ищеца за обявяване на кредита за изискуем. С частичното отхвърляне от първостепенният съд на главните установителни искове за непогасена главница по ДПК и за възнаградителна лихва, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, който извод кореспондира на събраните по делото доказателства, противно на оплакванията във въззивната жалба, е сбъднато вътрешно – процесуалното условие за произнасяне и по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за отхвърлените вземания за главница и възнаградителна лихва за периода от 23.01.2020г. до 20.12.2020г., поради което първоинстанционното решение в частта, с която съдът е разгледал и се е произнесъл по евентуално съединените осъдителни искове за главница и възнаградителна лихва за вноските по кредита след 23.01.2020г. до крайния падеж – 20.12.2020г., не е недопустимо. Частичното уважаване на главните установителни искове е процесуална пречка за произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове само за паричните вземания, за които главните установителни искове за уважени, но не и за отхвърлената част от предявените с главните установителни искове вземания за главница и възнаградителна лихва.

Допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение в цялост обуславя възможността въззивният съд да се произнесе по неговата правилност в обжалваната част, с която са уважени частично главните установителни искове за главница, възнаградителна и мораторна лихва, и с която са уважени евентуалните осъдителни исове за главница и възнаградителна лихва, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания на неправилност на решението в тези му части.

С ИМ ищецът „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф., рег.№., чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК ..., със седалище гр.С. е изложил твърдения, че с Договор за потребителски заем № .... ищцовото дружество е отпуснало на ответника Н. Г. Д. паричен кредит в размер на 3200лв., която сума е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от д/ра и усвояването на сумата ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Твърди, че ответникът е поел задължение да погаси заема на 36 месечни вноски, всяка по 117,13лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно ГПР -23,33% и ГЛП – 18,59%, посочени в параметрите на договора. Сочи, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.03.2019г., като към тази дата са погасени 14 месечни вноски и на основание чл.5 от процесния ДПК вземането по него с допуснатото просрочие от кредитополучателя на две или повече месечни вноски, е станало предсрочно изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, т.е, считано от 20.04.2019г.

Изложени са твърдения, че за исковите суми, предмет на главните установителни искове, въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 ГПК е образувано Ч.гр.д.№850/2019г. по описа на РС – П., по което против – ответника – длъжник е издадена заповед по 4 чл.410ГПК за исковите суми, против която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ал.2 ГПК, което обуславя правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК на настоящите главни установителни искове и съединени с тях в условията на евентуалност осъдителни искове.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът Н. Г. Д. е оспорил изцяло по основание и по размер предявените главни установителни искове и съединените с тях в условията на евентуалност осъдителни искове като неоснователни и недоказани.Релевирал е възражение за недействителност на процесния ДПК на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, както и че неподписване от кредитополучателя на Приложение №2 към ДПК води до неспазване изискванията на чл.11 ал.1 т.27 от ЗПК и влече след себе си липса на съвпадащи между страните волеизявления по съществените елементи от състава на ДПК. Твърди липса на доказателства за факта на усвояване на сумата по кредита, както и които да установяват изплатените от ответника вноски, както и остатъка, претендиран с ИМ. Твърди липса на изрична уговорка за заплащане на възнаградителна лихва, както и че в процесния ДПК не е посочена методиката за изчисление на определеният лихвен процент и на ГПР. Позовавайки се на качеството си на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, релевира възражение за наличието на неравноправни клаузи в процесния ДПК. Оспорва ищцовото твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита по процесния ДПК на основание чл.5 от същия, считано от 20.04.2019г., с довод за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, поради липса на уведомяване от кредитора на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва по основание и размер и предявените евентуални осъдителни искове с довод, че с ИМ ищецът споделя предположенията си, че осъдителният иск има характер на волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, но не отправя изрично такова от името на кредитодателя.