Определение № 2474 от 26.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2474 гр. София, 26.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502160 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на М. Д. М., чрез адвокат Т. Б. срещу определение № 5791 от 24.03.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 20241100501767/2024г., VI-E състав на СГС. В жалбата се посочва, че счита постановеното Определение № 5791 от 24.03.2025г., постановено по вчгд № 20241100501767/2024г., VI-E състав на Софийски градски съд за неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано противоречи на практиката на съда на ЕС и ВКС, поради което, моли да бъде отменено.

Излагат се пространни твърдения относно правната уредба на заплащането на правната помощ, окозването на безплатна адвокатска помощ по чл. 38 от ЗА, практиката на СЕС и на ВКС.

Не са посочени конкретни пороци на обжалвания акт. Като петитум на частната жалба е формулирано следното: „считам че в полза на адв Т. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на колегата си адв. М. М.. инвалидизиран и материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер под минималния по наредбата“.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна И.

М., в който се твърди, че изложеното в жалбата е ирелевантно тъй като не касае мотивите за отказ да се присъдят разноски. Твърди се, че не са представени доказателства за направени разноски, нито е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Твърди се, че няма основание на жалбоподателя да се оказва безплатна адвокатска помощ. Твърди се, че постановеното определение от СГС неслага край на спора, поради което и не може да се претендира присъждането на разноски.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, 1 срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по въззивно частно гражданско дело № 1761/24 по описа на СГС е било образувано по частната жалба на И. И. М. срещу определение № 36471 от 13.10.2023 г. на Софийски районен съд, 174-ти състав, постановено по гр. дело № 14414/2023 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

С определение № 2380/19.02.2024г. посочената частна жалба е била оставена без разглеждане. Определението е било обжалвано и е било потвърдено по в.ч.гр.д. № 1348/24 п описа на САС, като последното е влязло в сила.

С отговора на частната жалба на И. М., М. М. е претендирал и направените в производството по частната жалба разноски. Представил е и пълномощно, с което упълномощава адвокат Т. Б. да го представлява по въззивно частно гражданско дело № 1761/24 по описа на СГС. В същото пълномощно е инкорпорирано изявление, че е договорено възнаграждение: безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА.

В определение № 2380/19.02.2024г., СГС е приел, че искането на ответната страна по жалбата М. М. за присъждане на разноски за настоящето производство не следва да се уважава, тъй като не са представени доказателства да са направени такива разноски.

С молба от 13.05.2024г. М. М., уточнена, в изпълнение на дадени от съда с разпореждане № 11761/14.05.2024 г. указания, с молба с вх. № 6598/10.06.2024 г., е поискал допълване на определението на съда за разноските, като му се присъдят направените такива за безплатна адвокатска защита.

С обжалваното определение № 5791 / 24.03.2025, съдът е приел, че молбата е допустима и подадена в срок. Приел е също така, че молбата е неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, с крайния акт по делото съдът се произнася и по заявеното искане за разноски. Съгласно непротиворечивата съдебна практика / определение № 60283/09.11.2021 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д. № 3354/2021 г./, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната 2 инстанция, включително и по частните производства, когато те слагат край на делото по материалноправния спор или, макар и да не са такива, след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, в които не се дава разрешение по същество на спора, разноските по развилите се частни производства се вземат предвид и се възлагат между страните, с оглед на това в чия полза е решението по материалния спор. Постановеният от СГС краен акт не давал разрешение по съществото на спора, поради което отговорността за разноските в това производство, следвало да се реализира при постановяване на крайното решение, с което се разглежда спора по същество или с определението, с което се слага край на делото.

Настоящата инстанция споделя изложените мотиви поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Следва да се отбележи, че във въззивната касационна жалба не са изложени конкретни мотиви, касещи неправилност на обжалвания акт, а жалбоподателят единствено е посочил, че счита определението за неправилно.

С оглед изложеното и тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5791 от 24.03.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 20241100501767/2024г., VI-E състав на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3