Решение № 1081 от 13.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. Плевен, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Илона Цв. Делева като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430103355 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез адв. С. К.

К., личен № 1100037850, съдебен адрес: гр. ***, тел. *********, против А.

Н. Ц., ЕГН**********, постоянен адрес: гр. ***, с правно основание: чл. 415 от ГПК. Цена на иска: 1 562.14 лв. – главница, 364.55 лв. - договорна лихва за периода 21.07.2023 г. - 21.07.2024 г. Законна лихва - върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ответника А. Н. Ц. и Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД е сключен Договор за стоков кредит.

Посочва се размерът на ГЛП и ГПР. Кредитополучателят не е плащал месечните си вноски, съгласно договореното, поради което е налице неизпълнение на поетото задължение за връщане на заемната сума. По силата на цесия кредиторът е прехвърлил на ищеца всички права по

Договора за стоков кредит, ведно с посочените лихви, привилегии и обезпечения. Длъжникът е уведомен с писмено съобщение, изпратено от пълномощник на цедента, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е *** ЕООД. Във връзка с последното, *** 1

ЕООД е встъпило в правата на кредитор по Договор за стоков кредит № 5312562 от 10.11.2022 г. Заедно със съобщаването на цесията на длъжника е предоставен срок за доброволно изпълнение. Поради непредприемане от страна на длъжника на действия по доброволно изпълнение на задължението в предоставения срок и с оглед на факта, че претендираното задължение е окончателно падежирало, към настоящия момент е станало изцяло изискуемо, което поражда правния интерес на ищеца от съдебно претендиране на горепосочените парични вземания.

В срока по чл. 131 от ГПК не ответната страна. е депозиран писмен отговор от

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника.

С разпореждане, постановено по ч.гр. дело е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение против длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия, като уведомление за производството е връчено чрез залепване по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което, съдията - докладчик по цитираното дело е указал, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявен иск за установяване на съществуването на вземането.

Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за предявяване на иска,което се доказва и от приложеното ч. гр. дело, по което и в срока по чл.

414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение против издадената Заповед по чл. 410 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже претендираното вземане по основание и размер, както и че е изправната страна по договора. Той трябва да докаже, че е провел успешно заповедното производство и е предявил установителния иск в срок.

Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422 от ГПК от 2 издадената заповед за изпълнение, то при предявена претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедното производство право. Предвид преюдициалния характер на заповедното производство в исковото такова, съдът следва да установи дали ищецът има вземане по основание и размер, съвпадащи със заявеното в заповедното.

За установяване на валидно правоотношение между страните, следва да бъде доказан правопораждащият факт – сключването на договор, като в случая този факт е безспорно доказан. Между кредитополучателя А. Н. Ц., ЕГН ********** и кредитодателя „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е сключен Договор за стоков кредит № 5312562/10.11.2022 г., по силата на който кредиторът е одобрил и предоставил на длъжника стоков кредит в размер на 2818.17 лева, от които: 2 549 лева - цена на стоката и 269.17 лева застрахователна премия, а кредитополучателят се е задължил да възстанови получените в кредит суми чрез 24 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 149 лева, включващи задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия. Първата погасителна вноска е дължима на 21.12.2022г., а последната е с падежна дата 21.11.2024г. Годишният лихвен процент е в размер на 24,00 %, а Годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита е в размер на 26,82 %

Вземането произтича от неизпълнено парично задължение по договор за стоков кредит №5312562/10.11.2022 г., сключен между „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника. Кредитополучателят не е плащал месечните си вноски, съгласно договореното, поради което е налице неизпълнение на поетото задължение за връщане на заемната сума.

Задължението е обявено за предсрочно изискуемо. Исковият процес по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е фаза на заповедното производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за изпълнение, с приложенията към което заявителят – ищец следва да установи не само ликвидност, но и изискуемост на вземането си. Недоказаното настъпване на предсрочна изискуемост за част от кредита не препятства уважаването на иска за изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни вземания. Не е необходимо в исковата молба и в заявлението вноските да бъдат посочени самостоятелно, отделно от сумата, за която се 3 претендира предсрочна изискуемост, за да бъде уважен искът, в съответствие с основанието, на което е била издадена заповедта за изпълнение.

Предсрочната изискуемост няма отношение към основанието на претенцията.

Настъпването й не променя момента на изискуемост на вече падежираните преди обявяването й на длъжника вноски.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.02.2024 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлил всички права по Договор за стоков кредит № 5312562 от 10.11.2022 г, ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения, посочени в Договора за кредит на *** ЕООД. Прехвърлянето на вземане /цесията/ е договор, с който кредиторът на едно вземане /цедент/ го прехвърля на трето лице /цесионер/. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.

Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Уведомяването за цесия е писмено съобщение, с което длъжникът се информира, че дългът му е прехвърлен на нов кредитор. Съгласно чл. 99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), то е задължително, за да бъде прехвърлянето валидно спрямо длъжника и той да знае на кого да плати.

Законът изисква уведомлението да бъде извършено от стария кредитор (цедента). Документ, подписан само от новия кредитор (цесионера), не се счита за редовен по смисъла на чл. 99 от ЗЗД. Няма строго изискване за нотариална форма, но за да може извършването му да се докаже в съда, практиката налага изпращане чрез препоръчана поща с обратна разписка или нотариална покана.

Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния кредитор - цедента и че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено 4 съобщаването й извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор.

Моментът, от който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията против длъжника, съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД е моментът, от който цесията поражда действие спрямо длъжника - датата на уведомлението до длъжника, извършено от цедента. Ако към исковата молба по иск на цесионера против длъжника, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията. Прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК. /В този смисъл е съдебната практика на ВКС- решение № 123/24.06.2009 г. по т.дело № 12/ 2009 г. на ІІ т.о. и решение № 3/16.04.2014 г. по т.дело № 1711/2013 г. на І т.о./.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на 14.06.2024 г, длъжникът е уведомен с писмено съобщение, изпратено от пълномощник на цедента, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е *** ЕООД. Във връзка с последното, *** ЕООД е встъпило в правата на кредитор по Договор за стоков кредит № 5312562 от 10.11.2022 г. На длъжника, със съобщаването на цесията е предоставен срок за доброволно изпълнение, като до датата на предявяване на исковата молба, задълженията не са изплатени.

Искът е предявен от и против процесуално легитимирани към момента на депозирането му и приключване на устните състезания по делото страни.

На основание изложеното, установителният иск следва да бъде уважен, като се признае съществуване на вземане на ищеца към ответника.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати разноските в производството. на ищеца

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Признава за установено, на основание чл. 415 от ГПк, вр. чл. 422 от 5

ГПк, че А. Н. Ц., ЕГН **********, дължи на *** ЕООД следните суми: 1 562.14 лв. - дължима и непогасена главница по Договор за стоков кредит № 5312562 от 10.11.2022 г. /изцяло падежирали вноски/; 364.55 лв. - договорна лихва за периода 21.07.2023 г. - 21.07.2024 г. по Договор за стоков кредит № 5312562 от 10.11.2022 г. /изцяло падежирали вноски/, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в размер на 278.53 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, А. Н. Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пълномощник адв. С. К. К., личен №1100037850, съдебен адрес: гр. ***, тел. *********, направените разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, А. Н. Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС - Плевен разноските в исковото производство в размер на 19, 70 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6