Определение № 2344 от 17.10.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2339/2023
- Вид
- Определение № 2344
- Подписан
- 17.10.2023
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107,ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.162,ал.2,т.1,т.3 и т.9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.162,ал.2,т.1,т.3 и т.9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.162,ал.2,т.1,т.3 и т.9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.9б · Закон за местните данъци и такси
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2344 гр. Пловдив, 09.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502339 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Образувано по подадена частна жалба от Б. Д. Б.,ЕГН-********** против определение № 6288/02.06.23г.,постановено по гр.д.№ 18025/22г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с което е върната искова молба вх. № 101001/12.12.2022г.по описа на Районен съд Пловдив,депозирана от Б. Д. Б. срещу Община Пловдив,ЕИК-000471504,с която се предявява претенция да бъде признато за установено в отношенията между страните,че не се дължат на ответника суми,подробно описани в Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № *****г.,издаден от Община Пловдив,представляващи данъчни задължения за лек автомобил марка „Мерцедес“,рег.№ *****,дължими за периода 01.01.2013г –31.12.2018г. в общ размер на 1482 лв.и лихва за периода 01.07.2013г. до 06.11.2018г.в размер на 403,78лв.,както и Акт за установяване на задължение по декларация № 854/07.11.2018г.,издаден от Община Пловдив, представляващи данъчни задължения за лек автомобил марка „Мерцедес“,рег. № ********,дължими за периода 01.01.2013г. – 31.12.2018г. в общ размер на 1311 лв.и лихва за периода 01.07.2013г.до 07.11.2018г.в размер на 357,54лв.и е прекратено производството по делото на основание осн.чл.130 от ГПК като недопустимо.
В частната жалба се навеждат съображения за неправилност на постановеното определение и се иска отмяната му по изложени в същата съображения.
ПдОС,след като обсъди доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:
1
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба вх.№
101001/12.12.2022г.,депозирана от Б. Д. Б. срещу Община Пловдив,с която се предявява претенция да бъде признато за установено в отношенията между страните,че не се дължат на ответника сумите,подробно описани в АУЗД № *****г.,представляващи данъчни задължения за лек автомобил марка „Мерцедес“,рег.№ *****,дължими за периода 01.01.2013г. – 31.12.2018г. в общ размер на 1482 лева и лихва за периода 01.07.2013г. до 06.11.2018г.в размер на 403,78лв.,както и АУЗД № 854/07.11.2018г.,представляващи данъчни задължения за лек автомобил марка „Мерцедес“, рег.№ ********,дължими за периода 01.01.2013г. – 31.12.2018г.в общ размер на 1311 лв.и лихва за периода 01.07.2013г. до 07.11.2018г. в размер на 357 ,54лв.Твърди се в исковата молба,че за задълженията по двата процесни акта са образувани две изпълнителни производства – изп.д.№ 246/2021г. по описа на ЧСИ ****** за вземанията по АУЗД № *****г .и изп.д.№ 195/2021г.по описа на ЧСИ ****** за вземанията по АУЗД № 854/07.11.2018г. Изл ожени са съображения,че вземанията по двата процесни акта не се дължат, поради настъпване на факти след издаване на двата процесни акта,а именно- определение № 463 от 22.06.2021 год. по к.гр.дело № 2247/2021г. по описа на ВКС,4-то г .о.,в което според ищеца касационният съд е констатирал,че погасителната давност за периодични вземания е тригодишна,поради което и погасени по давност са задълженията преди 01.2016г.
С атакуваното определение районният съд е приел,че предявеният от ищеца иск е недопустим,доколкото в исковата молба същият не се позовава на нови по смисъла на чл.439,ал.2 от ГПК факти,като цитираното от ищеца определение на ВКС само по себе си не представлява такъв новонастъпил факт,а и това определение е неприложимо в случая,тъй като се касае за публични вземания по ДОПК,за които е приложима петгодишната давност,уредена в чл.171,ал.1 от ДОПК.
От събраните по делото доказателства се установява,че са издадени два АУЗД: № *****г.,за задълженията по който е образувано изп.д.№ 246/18г.и АУЗД №*****г.,за задълженията по който е образувано изп.д.№ 195/21г.
Процесните вземания безспорно представляват публични общински вземания по чл.162,ал.2,т.1,т.3 и т.9 от ДОПК, установени с издадени на основание чл.107,ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 и чл.9б о т ЗМДТ Актове за установяване на задължение по декларация № *****г.и № *****г., издадени от Община Пловдив. Публичните вземания се събират съгласно чл.163,ал.1 о т ДОПК по реда на ДОПК,но само ако в закон не е предвидено друго.В чл.4,ал.2,вр.чл.9б от ЗМДТ изрично е предвидено друго – принудителното събиране на данъците и на таксите по този закон да се извършва от публичен изпълнител по реда на ДОПК или от съдебен изпълнител по реда на ГПК.В случая ответната община е избрала принудителното събиране на процесните публични вземания да се извърши от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК,при което защитата на длъжника по исков ред срещу принудителното изпълнение следва да бъде реализирана по реда на чл.439 от ГПК.
Съгласно чл.439,ал.2 о т ГПК обаче претенцията на длъжника може да се основава само на факти,настъпили след приключване на съдебното дирене,в производството по което 2 е издадено изпълнителното основание.Или чрез иска по чл.439,ал.1 о т ГПК длъжникът оспорва изпълнението с твърдения,че правото на принудително изпълнение е възникнало,но новите обстоятелства (настъпили след изпълнителното основание) са го погасили.Това правило се отнася както за случаите,в които вземането по изпълнителното основание е установено със сила на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство,така и за случаите на вземане,установено в друго производство,за събирането на което е приложим редът по ГПК.
Предявеният иск за несъществуване на вземането се основава на правопогасяващо възражение за погасяване на правото на изпълнение върху оспорените вземания по давност.Това възражение обаче е преклудирано,доколкото ище ц ъ т се позовава на давност,текла в период преди влизане в сила на изпълняваните АУЗД.Това е така,защото по делото е установено,че и двата АУЗД са подлежали на обжалване по реда на чл.152 и сл.от ДОПК.Видно от приложените актове на ПдАдмС и ВАС, АУЗД № *****г.е обжалван,другият АУЗД № *****г.няма данни да е обжалван,но и двата са влезли в сила.
Правилни са изводите на районния съд,че ищецът се позовава на давност,която е текла в период преди влизане в сила на изпълняваните АУЗД.Единственият нов факт,на който се позовава ищецът,е цитираното от него определение № 463/22.06.21г.на ВКС,което обаче не представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.439,ал.2 от ГПК.Отделно от това е и неприложим,тъй като касае тригодишната давност,каквато настоящата не е,тъй като тя касае публичните вземания и е регламентирана не в ЗЗД,а в ДОПК.Следователно,не се посочват нови по см.на чл.439,ал.2 от ГПК факти и съответно предявеният иск по чл.439 от ГПК е недопустим.
Правилни са и доводите на районния съд във връзка с обстоятелството,че не е изтекъл и 10-годишния давностен срок и ищецът не може да се позовава на изтекла абсолютна погасителна давност.
Предвид изложеното искът е недопустим и правилно исковата молба е върната от първостепенния съд.Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Мотивиран от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение № 6288/02.06.23г.,постановено по гр.д.№ 18025/22г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с което е върната искова молба вх. № 101001/12.12.2022г.по описа на Районен съд Пловдив,депозирана от Б. Д. Б. срещу Община Пловдив,ЕИК-000471504, с която се предявява претенция да бъде признато за установено в отношенията между страните,че не се дължат на ответника суми,подробно описани в Акт за установяване на задължение по декларация ( АУ ЗД ) № *****г.,издаден от Община 3
Пловдив,представляващи данъчни задължения за лек автомобил марка „Мерцедес“,рег.№ *****,дължими за периода 01.01.2013г –31.12.2018г. в общ размер на 1482 лв.и лихва за периода 01.07.2013г. до 06.11.2018 г.в размер на 403,78лв.,както и Акт за установяване на задължение по декларация № 854/07.11.2018г.,издаден от Община Пловдив, представляващи данъчни задължения за лек автомобил марка „Мерцедес“,рег. № ********,дължими за периода 01.01.2013г. – 31.12.2018г. в общ размер на 1311 лв.и лихва за периода 01.07.2013г.до 07.11.2018г.в размер на 357 ,54лв.и е прекратено производството по делото на основание осн.чл.130 от ГПК като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4