Решение № 124 от 04.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Невена Грозева

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200032 по описа за 2026 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по касационна жалба на адв. А., служебен защитник на подсъдимия Е. Д., срещу решение № 226/16.06.2025 г. на Апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 412/2025 г. по описа същия съд, в частта му, с която е потвърдена присъда № 187/04.11.2024 г. на СГС по НОХД № 2616/2023 г. относно осъждането на подсъдимия Е. Д. за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК на наказания лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 5 години, и глоба в размер на 20 000 лв.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на определеното наказание. Касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 НПК е аргументирано с доводи за липса на мотиви във въззивното решение поради това, че потвърждавайки присъдата на първата инстанция, въззивният съд не е дал отговор на възраженията на защитата в следните насоки: - че мотивите към присъдата на СГС не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като предложената за установена фактическа обстановка представлявала буквално преписване на обстоятелствената част на обвинителния акт чрез използването на техниката „copypaste“; - че в мотивите към присъдата на СГС не е посочено кои от приетите и заимствани от обвинителния акт факти въз основа на кои доказателства са установени;

- относно липсата на доказателства и обосновка на фактическия извод на СГС за предварителното знание на Е. Д., че по сметка на /фирма/ в /банка/ ще бъде получена конкретна парична сума, че същата е с престъпен произход, че е налице съгласуваност 1 на волята на между Д. и подсъдимия Д.; - относно липсата в мотивите на присъдата на описани конкретни действия на Е. Д., които да са били възприети от съда, и източниците, от които да са утвърдени тези негови активности; - относно допуснати от първостепенния съд нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК при анализа на доказателствената маса, които са ограничили правото на защита на Д., а именно - да разбере по какъв начин и въз основа на кои доказателства съдът е разкрил обективната истина, кой факт въз основа на кое доказателство е установен; - че в мотивите на СГС не е посочен нито един факт, който да може да бъде съотнесен към евентуална деятелност на подсъдимия Д. и от него да се правят изводи за престъпление по чл. 253, ал. 4 НК. В подкрепа на оплакването за липса на мотиви са изложени и съображения, че на л. 12 и л. 13 от въззивния съдебен акт е демонстрирано желание за отговор на възраженията на защитата, но че вместо нарочно произнасяне по правилата на чл. 339, ал. 2 НПК на практика са изписани мотивите на първия съд, базирани на предположения, като по този начин втората инстанция е дала вид, че е изпълнила задължението си и е посочила основанията, поради които не е приела аргументите на защитата, но обективно не го е сторила. В обобщение на така изложеното се отправя молба да бъде прието, че въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на Д.. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК е защитено с твърдения, че по отношение на Е. Д. като отегчаващо обстоятелство е възприето „международният елемент на престъпната схема, която той е подпомогнал, както и размерът на паричната сума, която е била предмет на разпореждане и е постъпила по сметка на управляваното от него дружество“, но че наказанието е определено в неговия законов минимум; че „международният елемент“ и размерът на паричната сума са подчертани като отегчаващи обстоятелства единствено за Д., но не и за другия подсъдим; че макар подсъдимият Д. да е признат за виновен за повече от едно престъпление, а Д. само за едно, и то в качеството му на помагач, съдът е сложил между тях знак за равенство, което защитата счита за крайно несправедливо; - че в тази насока не могат да бъдат пренебрегнати активните действия на Д. по реализация на престъплението по чл. 253, ал. 4 НК, а именно - ходил е няколко пъти до банката, представял е различни документи, теглил е парични суми, което не може да бъде отнесено към Д.; - че неправилно са изключени данните за личността на Е. Д. – че е баща на 7 деца, за които се грижи, полага труд, а също и безукорното му процесуално поведение, съдействието му за разкриване на обективната истина, дадените от него обяснения; - че не следва да бъде пренебрегнат и изключително дългият период на продължителност на наказателното производство - 7 години, който не е по вина на Д., и че това обстоятелство е останало недооценено от въззивния съд и следва да бъде отчетено като изключително смекчаващо отговорността.

Съобразно релевираната претенция за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК в жалбата се отправя молба ВКС да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото на Апелативен съд - София за разглеждане от друг негов състав.

А с оглед заявения касационен повод по чл. 348 ал.1 т.3 НПК са формулирани и следните алтернативни искания относно наложените на Е. Д. наказания – да се намали наказанието лишаване от свобода и съответно да се намали изпитателния срок, респективно да не се налага или да се намали по-лекото наказание глоба, като се приеме, че са налице условията на чл. 55, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 НК.

В съдебното заседание служебният защитник на подсъдимия Е. Д. адвокат Б. А. поддържа жалбата по изложените в нея съображения в подкрепа на заявените 2 касационни основания, като част от изтъкнатите вече аргументи отново се поставят на вниманието на ВКС. Моли да се уважи някое от алтернативно направените искания.

Подсъдимият Д. изразява съгласие с казаното от защитника си, а в последната си дума моли съда да постъпи правилно.

Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимия Д. за неоснователна с аргументи, че не са налице твърдените в нея касационни основания. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Л. Д. адвокат Г. У. заявява, че с подзащитния му не са инициатори на касационната проверка и в този смисъл предоставят на съда да прецени доколко наведените аргументи и доводи в нея са правилни.

Подсъдимият Д. споделя казаното от защитника си.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 187/04.11.2024 г. на СГС, постановена по НОХД № 2616/2023 г. по описа на съда, подсъдимият Л. П. Д. е признат за виновен в това, че на 10.07.2018 г., в /населено място/, във финансов център /финансов център/, на /банка/, в качеството си на пълномощник на управителя на /фирма/, в условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител за едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, с Е. Д. (последният помагач), извършил финансови операции с парично имущество в общ размер на 70 000 лв., налично по сметка № /номер/, с титуляр /фирма/, за което имущество е предполагал, че е било придобито чрез тежко умишлено престъпление, в частност чрез престъпление по чл. 209 - чл.

212а от българския НК (измама, включително и компютърна такава), като отделните две деяния са били извършени както следва:

1.На 10.07.2018 г., във финансов център /финансов център/ на /банка/, в качеството си на пълномощник на управителя на /фирма/, извършил финансова операция с парично имущество - изтеглил на каса сумата от 20 000.00 лв. от сметка № /номер/, с титуляр /фирма/, за което имущество е предполагал, че е било придобито чрез тежко умишлено престъпление, в частност чрез престъпление по чл. 209 - чл.

212а от българския НК (измама, включително и компютърна такава) и 2.На 10.07.2018 г., във финансов център /финансов център/ на /банка/, в качеството си на пълномощник на управителя на /фирма/ и в съучастие като извършител с Е. Д. (последният помагач), извършил финансова операция с парично имущество - наредил превод на сумата от 50 000 лв. от сметка № /номер/, с титуляр /фирма/, към сметка № /номер/, открита в /банка/, с титуляр /получател/ /фирма/, представлявано от Е. Д., за което имущество е предполагал, че е било придобито чрез тежко умишлено престъпление, в частност чрез престъпление по чл. 209 - чл. 212а от българския НК (измама, включително и компютърна такава), поради което е осъден за извършено престъпление по чл. 253, ал.4, вр. ал.1, пр. 1-во, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК, като на основание чл. 54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Л. П. Д. е осъден да заплати в полза на СДВР съответна част от сторените в хода на ДП разноски в размер 3 на 557 лв., а на основание чл.190,ал.2 НПК да заплати в полза на СГС сумата в размер на 10 лв. - д.т. за издаване на 2 броя изпълнителни листове.

Със същата присъда подсъдимият Е. Д., роден на 04.04.1980 г. във /държава/, нигерийски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, е признат за виновен в това, че на 10.07.2018 г., в /населено място/, в съучастие като помагач с Л. П. Д., умишлено улеснил последния (като му предоставил данни за име и номер на банкова сметка на търговското дружество /фирма/, които данни са били вписани впоследствие от извършителя Д. в съдържанието на съставен в офис на /банка/ банково-счетоводен документ - платежно нареждане за превод) да извърши финансова операция с парично имущество - безкасов превод на сумата от 50 000 лв. от сметка № /номер/, с титуляр /фирма/ към сметка № /номер/, открита в /банка/, с титуляр /получател/ /фирма/, за което имущество помагачът е предполагал, че е било придобито чрез тежко умишлено престъпление, в частност чрез престъпление по чл. 209 - чл. 212а от българския НК /измама, включително и компютърна такава/, поради което е осъден за извършено престъпление по чл. 253, ал.4, вр. ал.1, пр. 1-во, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 НК, като на основание чл. 54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от пет години. На основание чл.

189, ал.3 НПК подсъдимият Е. Д. е осъден да заплати в полза на СДВР съответна част от сторените в хода на ДП разноски в размер на 557 лв., както и в полза на СГС сумата 1269.41 лв. за разноски в съдебното производство, а на основание чл.190, ал. 2 НПК и сумата 10 лв. д.т. за издаване на 2 броя изпълнителни листове.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия Е. Д. срещу горната присъда пред АС-София е било образувано ВНОХД № 412/2025 г. Същото е приключило с постановяването на атакуваното пред касационната инстанция въззивно решение № 226/16.06.2025 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 НПК; в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок; и срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Макар по отношение на подсъдимия Л. П. Д. присъдата да не е влязла в сила (по аргумент от т. 4, изр. 1 от ТР № 5/21.05.2018 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСНК на ВКС), на основание чл. 347, ал. 1 НПК ВКС не дължи проверка на частта от въззивното решение, засягаща наказателноправното положение на подсъдимия Д.. От това следва, че предмет на настоящото касационно производство е само обжалваната част от решението на САС, касеща осъждането на подсъдимия Е. Д..