Решение № 270 от 19.10.2023, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 292/2023
- Вид
- Решение № 270
- Подписан
- 19.10.2023
- В сила
- 18.10.2023
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 270 гр. ХАСКОВО, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500292 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 245/23.12.2022 година, постановено по гр.д. № 993/2021 година по описа на РС-Харманли е уважен частично предявеният от Ц. Х. М., ЕГН **********, с адрес **** срещу Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес **** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като ответникът Г. е осъден да заплати на ищцата М. сума в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикация от дата **** в социалната мрежа „Facebook”, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.10.2021г. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния предявен размер 3000 лева искът е отхвърлен.
Недоволен от така постановеното решение в частта, в която искът е уважен, е останал Н. Д. Г., който подава въззивна жалба с оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност. Първото от възраженията на въззивника е за недоказаност на авторството на публикацията, от която ищцата претендира да са настъпили за нея неимуществени вреди. Въззивникът счита, че е останало неустановено че именно той е администрирал профила в социална мрежа Фейсбук, чрез който е станало разпространението на публикацията. Не бил установен и адресатът на изнесените в публикацията твърдения и конкретно – че тя визира именно 1 ищцата. На трето място – процесните изявления представлявали критична оценка на обществено значими събития за съответното населено място, като авторът им публикувал своите съждения и умозаключения, а не целял да припише на ищцата престъпление или да разгласи неверни позорящи обстоятелства. Следващото оплакване е за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, като въззивникът намира определеното от съда обезщетение за силно завишено. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави искане за отмяна на атакуваното решение в частта, в която искът е бил уважен, за отхвърляне на иска и за присъждане на деловодни разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата Ц. Х. М., чрез упълномощен адв. Д. З., подава отговор на въззивната жалба. Изразява становище за нейната недопустимост поради пропуснат срок за обжалване. В с.з. пред ХОС процесуалният представител на въззиваемата заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно – законосъобразно и обосновано. Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Възраженията на въззиваемата за противното са неоснователни: Жалбата е подадена по поща и е постъпила в пощенската служба на 25.01.2023 година в 19 часа, а съгласно правилото по чл. 62 ал. 1 изр.първо и ал. 2 изр.първо от ГПК, в този случай срокът е бил до 24 часа на същата дата.
Преценена по същество, жалбата се явява неоснователна.
Постановеното от първоинстанционният съд решение е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и допустимо. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото.
2
Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се преповтаря. Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха нови доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен от направения от първоинстанционния съд.
Основните възражения на въззивника са за неустановени авторство и адресата на процесната публикация.
Извършеният анализ на съвкупния доказателствения материал дава основание за категоричния извод, че автор на процесните изявления, направени чрез профил с уникален идентификационен номер № **** в социалната мрежа „Facebook” е именно ответникът. Макар и пряко заключението на съдебно-софтуерни експертизи не дава отговор за това – кой „стои“ зад профил с уникален идентификационен номер № **** в социалната м р е ж а „Facebook”, налице е верига косвени доказателства, подкрепяща горния извод на съда. Така, част от представените на хартиен носител електронни документи, създадени чрез този профил, касаят дейността на **** от ПП **** в *** ***. Н. Г. е единственият *** в Общински съвет - *** от *** „****“. Друга част от тези документи се отнасят до събития, свързани с вече висящото пред съда производство по гр.д. № 993/2021 година по описа на РСХарманли и са явна демонстрация на знанието и заинтересоваността на автора от съдебния процес. Лицето, ползващо профила се представя с имена Н. Г. и ползва като профилна снимка тази с образа на въззивника. Във въззивното производство са приети нови доказателства, от които се установява, че авторът на процесния профил е публикувал информация за лични събития – некролог на негов родител (майка), починал на *** година. А от удостоверение за наследници, издадено на **** година става ясно, че на **** година е починала майка на въззивника Н. Д. Г.. Т.е. налице е такава верига косвени доказателства, която прави невъзможно друго лице извън въззивника Г. да е автор на процесния профил в социалната мрежа, а от там и автор на процесната публикация.
Безспорно е установено по делото, че ищцата е заемала длъжността *****“ на община **** и по силата на заповед № РД ***** е била назначена за **** на комисия в състав С. С., В. Ш., В. Н. и М. К., която да разгледа 3 жалба от жителите на село **** и да извърши проверка по случая, както и че на 16.09.2021г. ищцата, заедно с членовете от комисията С. С. и В. Ш. е провела среща в сградата на кметството на село *** с жители на селото по повод подадената жалба. Съдържанието на процесната публикация и обстоятелството, че към датите и на проверката и на публикацията **** на тази Община е бил един и същ – ищцата М., дава основание за извода, че авторът отправя клеветнически твърдения именно по адрес на Ц. Х. М..
Безспорно е установено по делото, че въззивникът, като автор на процесната публикация, е разгласил неверни обстоятелства относно изпълнението на служебните задължения на ищцата, които в същото време са и позорни. Действително, твърдението, че ищцата не изпълнява съвестно служебните си задължения и превишава правомощията си, оказва натиск, използвайки служебното си положение, отправя заплахи с проверки и лишаване от определени блага е позорящо, тъй като е в разрез с общоприетите морални правила и норми. ХОС е съгласен и с извода на РСХарманли за това, че както общото съдържание на публикувания текст, така и конкретните изречения са така конструирани, че да внушат на потребителя на социалната медия, че действията на Ц. М. в качеството на *** на Община **** съдържа признаците на състава на престъплението принуда - чл. 143, ал.
1 от НК. Това е така, защото в публикацията се твърди ищцата, в качеството си на длъжностно лице, с употреба на заплашване да е принудила част от жителите на село **** да извършват нещо противно на волята им - да се откажат от жалбата си. Неоснователни са доводите на въззивника за това, че публикацията представлява критика и излагане на собствени съждения на автора . Критиката следва да се осъществява във форма, съобразена с моралните норми, без засягане на честта и достойнството на другите, както и без да се правят внушения за извършвано престъпление. При конкретни употребени изрази, използвани в процесната публикация, това правило не е спазено.
ХОС приема за доказано твърдението на ищцата, че от процесния деликт за нея са настъпили неимуществени вреди, които са в причинноследствена връзка с публикацията. От събраните по делото доказателства е несъмнено, че тревожността, накърняване на самочувствието и другите негативни преживявания и отрицателни емоции са настъпили за ищцата не във връзка с някакво друго събитие, а именно в резултат на разгласяване в 4 обществеността, чрез социалната мрежа, на твърдените в процесната статия неверни и позорящи факти и обстоятелства. Районният съд в достатъчна степен е преценил характера и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди и поради това правилно е определил размера на обезщетението, който съответства на правилата по чл. 52 от ЗЗД. В необходимата степен е отчетено и това, че ищцата доброволно е приела една публична роля и възможността изпълнението на служебните задължения да бъде подложено на интензивно обществено обсъждане.
И останалите, изложени от първоинстанционния съд мотиви, се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да се преповтарят.
Поради гореизложеното въззивната жалба от Н. Д. Г. се явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, направеното искане и представените надлежни доказателства за заплатен от въззиваемата адвокатски хонорар, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата 400 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 245/23.12.2022 година, постановено по гр.д. № 993/2021 година по описа на РС-Харманли в обжалваната му част, а именно – за осъждане на Н. Д. Г. да заплати на Ц. Х. М. сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.10.2021г. до окончателното й изплащане.
В останалата част решението е влязло в законна сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на Ц. Х.
М., ЕГН **********, с адрес ***** сума в размер на 400 лева - деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6