Решение № 669 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100900415 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от „Б.Л.Ф.“ ЕООД, ЕИК **** (в несъстоятелност), представлявано от синдика Г. К. срещу „В.Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ****, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.240, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.294,ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД, относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата о т 287 000 лв., представляваща сбор от предоставени на ответника, и чрез заплащане на задълженията му към трети лица, заеми в периода от 31.07.2017г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и договорна лихва в размер на 40 000 лв. за периода от 01.01.2018г. до 01.10.2020г.

Претендираните от ищеца права се основават на твърденията му изложени в исковата молба и допълнителната искова молба, че между него и ответното дружество са били сключени договори за заем, въз основа на които ищецът е погасявал задължения на ответника, а последният е поел задължението да върне тези средства заедно с договорна лихва в размер на 5 % годишно. Сочи, че по отношение на тези заемни задължения, ответното дружество е потвърдило, че ги дължи на ищццовото в ГФО за 2019г., както и в този от 2020г., като това неизгодно за ответника изявление, представлява доказателство за сключването на договорите за заем. Последните се установяват и от извършените от страна на ищеца плащания по различни банкови сметки към трети лица, които са били кредитори на ответника.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба, от страна на ответника постъпиха писмен 1 отговор и допълнителен писмен отговор, с които на първо място се оспорва редовността на исковата молба. На следващо място исковете се оспорват като неоснователни, тъй като процесните вземания са погасени по давност. Сочи се, че с протокол за отписване на задължения с изтекъл давностен срок от 01.10.2021г. те са отписани като погасени по давност, а посочването им в ГФО за 2019г. и 2020г. не представлява действие, с което давността е била прекъсната. Оспорва твърдението на ищеца, че посочването на задължението в ГФО за 2019г. представлява признание за съществуването му, а в този от 2020г. – новация на задължението. Счита, че за да се дължи договорна лихва, това следва да бъде договорено между страните с писмен договор, какъвто липсва.

В съдебното заседание ищецът се представлява от синдика Л., която поддържа предявените искове, сочи, че те са доказани и моли съда да ги уважи.

Ответното дружество се представлява в съдебното заседание от пълномощниците му адв.И. и адв.М., които оспорват предявените искове, сочат че те са останали недоказани, предвид липсата на установени договори за заем, сключени между страните, поради което молят съда да ги отхвърли и да присъди в полза на доверителя им разноските по делото.

Третото лице-помагач на страната на ищеца беше представлявано в съдебното заседание от адв.П., който сочи, че предявените искове са основателни и доказани, поради което моли съда да ги уважи.

Софийският градски съд, ТО, VI - 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите като писмени доказателства по делото Договор за паричен заем от 20.07.2017г. (л.379), Протокол за отписване на задължения с изтекъл давностен срок, съгласно чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО (л.244), Анекс 1 към Договор за паричен заем, сключен на 20.07.2017г. (л.343) и Молба– потвърждение от 31.01.2020г., подписано от гл.счетоводител на „В.Е.Л.“ ЕООД (л.344), между ищцовото дружество, което до 12.07.2018г. е било с наименованието „У.Б.“ и ответникът „В.Е.Л.“ ЕООД е бил сключен на 20.07.2017г. договор за паричен заем, по силата на който заемодателят „Б.Л.Ф.“ ЕООД е предоставил на ответното дружество кредитна линия в размер на 400 000 лв., която последното се е задължило да върне в срок до 31.12.2019г. Към 31.12.2019г. в счетоводствата на страните е отразено, че „Б.Л.Ф.“ ЕООД има вземания от предоставен заем, а „В.Е.Л.“ ЕООД задължения към ищеца в размер на 286 731,68 лв. –главница и 29094,58 лв. – лихви. Съгласно Протокол за отписване на задължения, ответното дружество е отписало на основание чл.46,ал.1, т.1 ЗКПО задълженията по сметка „Други кредитори“, а именно към ищцовото дружество, които към 01.10.2021г. са в 2 размер на главница от 286 731,68 лв.-задължение възникнало през 2017г. и лихви в размер на 44 853,04 лв., за които не е посочено кога са възникнали.

Съгласно

Договори за банков кредит

№803/21.02.2014г.,

№804/21.02.2014г., №834 /19.11.2014г., ответното дружество през 2014г. и 2017г. е сключило като кредитополучател три договора за кредит с „Българска Банка за Развитие“ ЕАД, като по всички тях дружеството „М.Т.“ ЕООД е солидарен длъжник. Дължимите месечни погасителни вноски по всеки от трите договор са съответно в размери от по 20 000 евро, 2830 евро и 3295 евро.

Съгласно чл.14 от тези договори, задълженията на кредитополучателя „В.Е.Л.“ ЕООД се погасяват чрез плащания по разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя при банката или друг уговорен между страните начин. От извлечение от разплащателна сметка открита в „Банка ДСК“ АД за периода от 20.07.2017г. до 20.02.2024г. се установява, че тази сметка, по която според Договор за паричен заем от 20.07.2017г. ответното дружество е следвало да усвоява отпусната кредитна линия от страна на ищеца в размер на 400 000 лв. не е с титуляр ответното дружество, а такъв е физическото лице А. Г. Р., за която липсват данни да е свързана със страните по делото. Тази сметка е открита във ФЦ Ямбол и по нея не е бил извършван превод на суми от страна на ищцовото дружество.

Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, счетоводствата на двете дружества за взаимоотношенията им относно “заем” осчетоводени при ищеца, като вземане по дебита на сметка 498 „Други дебитори ” и съответно при ответника по кредита на сметка 499 „Други кредитори“, са водени редовно. Вземанията по “заем” при ищеца в размер на главница 286 731,68 лв. (в баланса 287 хил.лв.), съответстват на задълженията, в размер на главница 286 731.68 лв. (в баланса 287 хил.лв.), които води ответното дружество. Тези изводи вещото лице е направило въз основа на представената от одиторско дружество „ С. и М.“ ООД, което обслужвало счетоводно ищеца, извадка от аналитичната оборотна ведомост на “Б.Л.Ф.” ЕООД към 31.12.2017 г., към 31.12.2018г. и към 31.12.2019 г. с дебитно салдо по счетоводна сметка 498 „ Други дебитори ”, партида 4980/000075/01 заем „В.Е.Л.“ в размер на 286 731.68 лв., като това вземане фигурира по сметката към 31.12.2017г., към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019г., както и от писмо за потвърждаване на салда по повод взаимоотношенията между двете дружества. В тази връзка вещото лице сочи, че поради провеждана одиторска проверка и за целите на Годишния финансов отчет до “В.Е.Л.” ЕООД е изпратено писмо от “Б.Л.Ф.” ЕООД, като са потвърдени разчетите между двете дружества към 31.12.2018г., относно вземането на ищеца в размер на 286 731,68 лв. за заем и 29 094,58 лв. за лихви. Освен това вещото лице е изложило допълнително и обстоятелството, че в ГФО на двете дружества към 31.12.2020 г. - публикувани в Търговския регистър, в Доклад за дейността на “Б.Л.Ф.” ЕООД са описани сделките със свързани лица, като е посочено, че вземанията на “Б.Л.Ф.” ЕООД от “В.Е.Л.” ЕООД за заеми, възлизат на 327 хил.лв., а в Доклад за дейността на “В.Е.Л.” ЕООД е 3 посочено, че дружеството има задължения към “Б.Л.Ф.” ЕООД /н/ в размер на 327 хил.лв., като там е конкретизирано, че 287 хил.лв. представляват главница по заем, а 40 000 лв. са лихви. Същите обстоятелства са видни и от предоставения на вещото лице отговор от одитора Г. П.а К..

Вещото лице е установило още, че ищцовото дружество е погасявало с поредица от плащания осъществени на 29.09.2017г., 02.10.2017г., 30.10.20217г., 31.10.2017г. и 01.12.2017г. задължения на ответника по договор за кредит в общ размер на 176 230,85 лв. и 11 000 лв. задължения по ИД №160003285/2016г. и по фактура издадена от „Чез Разпределение България“, т.е. общо 187 230,85 лв. Тези плащания са осъществявани от банковата сметка на ищеца с IBAN:****, като липсват директни преводи от нея по сметка на ответното дружество. На 30.11.2017г. от сметката на ищеца с IBAN: **** e извършено плащане в размер на 97 421,66 лв. по сметка на ответното дружество с IBAN:****, като посоченото основание за плащането е „пагасяване кредити на „В.Е.Л.“ и „М.Т.““.

Към 31.12.2019г. начисленото и потвърдено задължение за лихва в счетоводствата на ищеца и ответника е в размер на 29 094,58 лв. Вещото лице е установило и, че от банковата сметка на ответното дружество открита в „Българска банка за развитие“ ЕАД не са извършвани плащания към „Б.Л.Ф.“ ЕООД за връщане на предоставени заемни средства и лихви по посочената в Договор за паричен заем от 20.07.2017г. сметка. Вещото лице не е установило от извлеченията от сметките на ищеца и ответника в банка „ИНГ Банк“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД да е била превеждана по сметка на ответника сумата от 400 000 лв., съгласно Договор за паричен заем от 20.07.2017г.

Вещото лице заявява и, че от счетоводителя на “В.Е.Л.” ЕООД - А.С., не й е била предоставена разшифровка на задължението към “Б.Л.Ф.” ЕООД в размер на главница от 287 хил.лв. (286 731.86 лв.), което задължение, съгласно представените по делото документи от счетоводството на “В.Е.Л.” ЕООД е отписано, въпреки, че е поискала такава от ответника. Предвид това се налага извода, че ответното дружество не е указало нужното съдействие на вещото лице за изготвяне на заключението в срок, с което създало пречки за установяване на основанието на осчетоводеното при ответника задължение към ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален и той се счита за сключен с предаване в собственост на заемателя на заетата сума. Предвид това, не може да бъде налице сключен договор за заем, ако между страните е постигнато съгласие, 4 сумата предмет на договора да бъде предадена на трето лице, с което да бъде погасено задължение на т.нар. заемополучател. Подобен вид правоотношения могат да бъдат предмет на договора за поръчка, а ако подобни факти са осъществени без наличието на договореност между страните на воденето на чужда работа без пълномощие, но не и на договор за заем. Предвид изложеното и поради това, че в производството по делото не се установи, ищцовото дружество да е предавало на ответното суми в размер от над 97 421,66 лв. до 287 000 лв. предявеният главен иск за претендираната главница следва да бъде отхвърлен като недоказан. Неоснователни са и акцесорният иск за претендираната договорна и законна лихва върху сумата от над 97 421,66 лв. до 287 000 лв.

В производството по делото се установи, че ищецът е превел по сметка на ответника в „Българска банка за развитие“ АД на 30.11.2017г. сумата в размер на 97 421,66 лв., като посоченото основание за превода е „пагасяване кредити на „В.Е.Л.“ и „М.Т.“. Тази сума е преведена по сметката на ответното дружество и посоченото основание за превода сочи само за какво получателят й ще я използва, а не основанието, на което ищецът я е превел, съответно на което е осъществено имущественото разместване. Тук следва да се посочи, че ответното дружество е страна в качеството на кредитополучател по няколко договора за кредит, сключени с „Българската банка за развитие“ ЕАД, като същевременно по тях солидарен длъжник е “М.Т.“ ЕООД, а това означава, че задълженията им към банката са едни и същи. От друга страна, след като тази сума е преведена по сметка на ответното дружество и то се е разпоредило с нея, без значение за погасяването на какво точно задължение, се налага извода, че ищецът я е предал в негова собственост. С това се установява, наличието на реално предаване на сумата, като част от фактическия състав на договора за заем.