Решение № 647 от 04.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Велико Търново, 04.12.2023 Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20234100100366 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.

Ищцовата страна М. С. А. с ЕГН**********, чрез нейния настойник М. К. Г.(съгласно Заповед№804/18.05.2021Г., изд. от Кмета на Общ.Стражица, на основание чл.44 от ЗМСМА, чл.153 ал.2 от СК, Заявление№3549/14.05.2021Г. и Удостоверение с изх.№3549/18.05.2021Г., изд. от Органа по настойничество и попечителство при Общ.Стражица и чрез адв.Р. М. от САК) твърди в исковата си молба, че на 10.05.2021Г., около 17 h50min., на път III-405, км. 3+400 м., водачът О.Р.Е. на лек автомобил„Опел Корса“ с ДК№..., движейки се с несъобразена скорост губи управление над превозното средство, нарушава правилата за движение и реализира ПТП, при което самокатастрофира. При инцидента е причинена смъртта на С.А.Т. - пътник в автомобила. За произшествието е съставен Констативен протокол№13/10.05.2021Г. за ПТП с пострадали лица.

Образувано е и ДП№104/2021Г. по описа на РУМВР гр.Стражица. Починалата С.А.Т. е майка на М. С. А., която изключително тежко понася нейната загуба. Твърди се, че М. А. и нейната майка били силно привързани една към друга. Майката с много желание и любов отглеждала своята дъщеря М. и имали изградена силна емоционална връзка помежду си, обичали се, като детето се чувствало щастливо и спокойно в присъствието на своята майка. До настъпване на пътния инцидент майката никога не се била отделяла от своето дете, като двете живеели в едно домакинство. Основни грижи за малолетната полагала пострадалата, която получавала помощ и подкрепа от своята майка. Пострадалата обгрижвала дъщеря си, като градила планове за съвместното им бъдеще. Пътният инцидент е преобърнал живота на М. А.. След смъртта на своята майка детето често се разплаквало, търси своята майка, като отказва да се храни и често се буди нощно време. Малката М. е станала напрегната, изнервена, често изпадала в депресия като след инцидента отказвала да се среща с приятелите си и да споделя техните игри. Несъмнено 1 претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия и живот. Към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил„Опел Корса“ с ДК№... е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД„Армеец“АД, с полица№BG/11/..., валидна от 16.06.2020Г. до 15.06.2021Г. Съгласно чл.380 от КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди. Съгласно чл.429 ал.1 т.1 от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. На 30.05.2022Г. ищцовата страна отправила молба-претенция с вх.№100-1610/30.05.2022Г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач-ответника ЗАД„Армеец“АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Въпреки, че изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правният интерес на ищцата на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред. Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.1 от КЗ и чл.429 ал.2 от КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД, за: сумата 200000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди(претърпени болки, страдания, неудобства и психически стрес, вследствие смъртта на майка С.А.Т. ), вследствие реализирано ПТП на 10.05.2021Г. около 17h50min., на път III-405, км. 3+400 м. от О.Р.Е. – виновен водач на лек автомобил на лек автомобил „Опел Корса“ с ДК№...,, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗАД„Армеец“АД, обективирана в полица№BG/1/..., със срок на валидност от 16.06.2020Г. до 15.06.2021Г. , ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от датата на уведомяване на застрахователя посредством молба-претенция за настъпилото произшествие – 30.05.2022Г. до окончателното изплащане на задължението . Претендира направените по делото разноски и моли съда да определи адв.възнаграждение за процесуалния представител при условията на чл.38 ал.2 ввр. чл.1 от ЗАдв. ввр. чл.36 от ЗАдв., съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и броя на предвидените съдебни заседания в неговия ход.

Ответникът З.А.Д.А. с ЕИК:...(чрез юрисконсулт Б. Д.) оспорва предявените искове.

Оспорва всички твърдения в исковата молба, заявени по основанието на предявените претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало на основание застрахователен договор, обективиран с полица№BG/11/..., валидна от 16.06.2020Г. до 15.06.2021Г. относно лек автомобил„Опел Корса“ с ДК№.... Оспорва: -отговорността на водача О.Е. по основание и по размер, като същият не бил реализирал виновно поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП; -причинноследствената връзка между ПТП и смъртта на С.Т., както и причинната връзка между смъртта и претендираните неимуществени вреди; -вредите като факт от обективната действителност и като размер; -наличието на вина като субективно отношение и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане на водача О.Е. към момента на настъпване на ПТП от 10.05.2021Г.;

2

-наличието на противоправност на поведението на О.Е. - въз основа на твърденията в исковата молба и приложените към пея доказателства не би могъл да се направи безспорен извод относно нарушението на правилата по ЗДвП от страна на водача ; -фактическите твърдения, че водачът на автомобила е управлявал с превишена скорост/с несъобразена скорост и е загубил контрол върху управлението на МПС и е самокатастрофирал; -причинната връзка между поведението на водача и настъпилото ПТП, респ. настъпилата смърт на С.Т.(автопроизшествието не било резултат от действията на водача О.Е., а следствие от други каузални фактори: удар от друго МПС; засичане от друго МПС; неравности и увреждания на пътното платно и др.); -причинната връзка между уврежданията, които С.Т. е получила вследствие ПТП и настъпилата смърт от една страна, а от друга, че смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с неимуществените вреди; -фактическите твърдения в исковата молба за настъпили негативни психо-емоционални последици(вид, тежест, интензитет и размер) и състояния на ищцата след смъртта на С.Т.; -фактическите твърдения, че починалата полагала за ищцата грижите, посочени в обстоятелствената част на исковата молба; твърденията за вида и характера на отношенията между ищцата и починалата приживе майка, така и за негативните психо-емоционални преживявания на ищцата след смъртта; -предявените вземания за обезщетение за неимуществени вреди, като такива вземания не били възниквали; посочения в исковата молба механизъм на ПТП, като внезапното отклонение на траекторията на движение на движение на МПС било причинено от непредвидимо за водача и непредотвратимо от него спукване и/или съществено спадане на налягането на една от гумите на автомобила; -размера на исковите претенции за неимуществени вреди, като счита, че същият е съществено завишен и несъответстващ на обичайно присъжданите суми за обезщетения; -акцесорните претенции за лихви върху претендираната главница. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалата пътувала без поставен обезопасителен колан. В случаите на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, отговорността па застрахователя била функция на отговорността на водача. Ищцата не е титуляр на вземане за застрахователно обезщетение. Рискът не бил покрит, а посоченото ПТП от 10.05.2021Г. и евентуално причинените от него вреди не представлявали застрахователно събитие.

Моли съда да отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност, моли да се отчете прекомерността на размера на предявения иск за неимуществени вреди. Претендират се разноските по делото(в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение).

Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

На 10.05.2021Г., около 17 h50min., на път III-405, км. 3+400 м., водачът О.Р.Е. на лек автомобил„Опел Корса“ с ДК№..., движейки се с несъобразена скорост губи управление над превозното средство, нарушава правилата за движение и реализира ПТП, при което самокатастрофира. При инцидента е причинена смъртта на водача на автомобила, на С.А.Т.(пътник в автомобила), на К.С.К.(пътник в автомобила). За произшествието е съставен Констативен протокол№13/10.05.2021Г. за ПТП с пострадали лица. Образувано е и ДП№104/2021Г. по описа на РУМВР гр.Стражица.

Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза в резултат на претърпяно ПТП на 10.05.2021Г., като пътник в лек автомобил, седящ на задната седалка вдясно от шофьора, пострадалата и впоследствие починала С.А.Т. е получила следите травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на челото вдясно; охлузвания и рани по дясната 3 половина на лицето; охлузвания, травми и рани по шията вдясно; дясна гръдна половина с охлузвания около ключицата и рана с размери 12x14сm; кръвонасядане на дясна гърда; охлузвания около пъпа 5x6сm; няколко хематома с диаметър по 3с m; дясна мишница и предмишница множество охлузвания и рани; фрактура на дясна предмишница; охлузна рана 5x8сm по гърба на лява китка; фрактура на костите на черепния свод двустранно със засягане на твърдата и меката мозъчни обвивки; двете мозъчни полукълба челно и странично са с разкъсвания и размачквания; многофрагметна фрактурата на костите на базата на черепа; наличие на частични разкъсвания и кръвоизливи в стволовите структури на главния мозък; данни за начално вклиняване на главния мозък в големия тилен отвор; дълбоки кръвонасядания в дясната предно- странична област на шията; разкъсвания на белия дроб с наличие на течна кръв в двете гръдни половини; разкъсвания в областта на хилусите и в областта на счупените ребра; фрактура на I-во и II-ро ребро в дясно по предна аксиларна линия; фрактура на I-во до VI-то ребро вляво по парастерналната линия с разкъсване на пристенната плевра вляво; околосърдечната торбичка е с нарушена цялост разкъсана; наличие на разкъсване на стената на лява камера; наличие на около 300 мл кръв в коремната кухина; дифузна руптура на капсулата на черния дроб засягаща и паренхима в дълбочина. Според вещото лице описаните травматични увреждания представляват тежка съчетана травма на главата, тялото и крайниците изразяваща се в увреждане на главния мозък, черепните кости, гръдната клетка, белите дробове двустранно, черния дроб, корема с наличие на хемоперитонеум и не са съвместими с живота, като са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и настъпилата смърт. Смъртта настъпила в рамките на 1 минута след претърпяното ПТП, за което се съди по малкото количество кръв в корема(300 ml) и около белите дробове(200ml). Сърцето е спряло своята функция в момента на катастрофата, поради което то не е изтласквало кръв към вътрешните органи и не се е стигнало до обилни кръвоизливи. Според вещото лице някои травми получени от удари в твърди тъпи предмети - вътрешните части на купето, като силата с която тялото се удря в тези части е с изключително висок интензитет и сила, дължащ се на инерционните сили, въздействащи върху тялото на пострадалата в момента на процесното ПТП, вследствие високата скорост(около 130 km/h), a друга част от получените травми са получени и при изпадане на тялото от купето на автомобила и последвали удари в земната повърхност. Пак според вещото лице, щом пострадалата е изпаднала от купето на автомобила, вероятно е била без коректно поставен обезопасителен колан. Данни за това не е имало и в материалите в досъдебното производство(дали коланът на задната седалка е бил закопчан в правилна позиция). Ако пострадалата е била с поставен предпазен колан вероятно нямало да изпадне от автомобила по време на процесното ПТП. В същото време, при скорост на автомобила около 130km/h дори и с поставен предпазен колан биха се предизвикали изключително тежки увреждания върху организма, вследствие и деформацията на купето - сплескването на тавана до височината на седалките. По този начин намаляването на обема и пространството в кабината на автомобила предизвикали тежки увреждания върху главата и тялото на пострадалата, които биха довели до летален изход. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.