Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3914 от 25.09.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 17019/2018
Вид
Решение № 3914
Подписан
25.09.2019
В сила
25.09.2019
Състав
ДОБРИНА ИВАНЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………….., гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17019 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ***, Производството е образувано по предявени от „Ф.и.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** срещу В.Л.Г., ЕГН:********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 383.28 лв. /триста осемдесет и три лева и двадесет и осем ст./, представляваща дължима главница по цедиран Договор за паричен заем с номер ********* от 13-08-2014 г. и Договор за цесия от 21.03.2016 г., сумата от 67.49 лв. /шестдесет и седем лева и четиридесет и девет ст./, представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2014 г. до 09.10.2015г., сумата от 37.34 лв. /тридесет и седем лева и тридесет и четири ст./, представляваща лихва за забава за периода от 21.11.2014 г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 04.05.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6429/2018г. по описа на ВРС.

Ищецът излага, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК, предвид образувано ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на ВРС.

Ищецът твърди, че на 13.08.2014г. ответната страна в производството сключва договор за потребителски кредит № ********* с „***. Вследствие на което между страните възниква облигационна връзка, като кредиторът отпуска сумата в размер на 400,00 лв., а кредитополучателят се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 27 от условията на договора с подписването му, кредитополучателят декларира получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита. Ответникът се е задължил да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 78,89 лв. и такси в общ размер на 333,19 лв.

Ищецът твърди, че ответника не изпълнява всички свои задължения по договора в уговорения срок и преустановява плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпва на 20.11.2014г. Вследствие на което и считано от следващият ден длъжникът изпада в забава и се начислява обезщетение в размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 09.10.2015г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от задължението.

Твърди, че на 21.03.2016г. между „*** и „*** се сключва договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто дружество.

Излага, че „*** упълномощава *** да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се връща в цялост като непотърсена.

С оглед на което, уведомяването е направено в настоящото производство (така РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 24.06.2009 Г. ПО Т. Д. № 12/2009 г., Т. К., IIТ. О. НА ВКС). Претендира разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът редовно уведомен не изразява становище. Установителния иск по реда на чл. 415 ГПК е предявен при редовното връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК, на осн. чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител с писмена молба поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което бъдат уважени.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника по реда на ГПК съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение

№7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно с Определение № 8601/05.07.2019 г. са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за д.такса 175 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 275 лв.

Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер на 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И

:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че В.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Ф.И.” ЕАД,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № ***/2018 г. на ВРС за следните суми: сумата от 383.28 лв. (триста осемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки), представляваща дължима главница по цедиран Договор за паричен заем с номер *** от 13-08-2014 г. и Договор за цесия от 21.03.2016 г., сумата от 67.49 лв. (шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2014 г. до 09.10.2015г. и сумата от 37.34 лв. (тридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 21.11.2014 г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 04.05.2018 год. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА В.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,сумата 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ ***/2018 г. на ВРС.

ОСЪЖДА В.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,сумата от 275 лева (двеста седемдесет и пет лева), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.

СЪДИЯ: