Решение № 154 от 11.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Варна, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110204597 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. В. Х., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24 - 0819 - 003420/15.11.2024 г., издадено от Началник на група в Сектор "ПП" към ОД МВР - Варна, с което за нарушение на чл. 5, ал.

1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП на Х. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20.00 лева.

Жалбоподателя, оспорва посоченото НП, счита същото за необосновано и незаконосъобразно. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г. К. от АК- Варна, който поддържа жалбата. Моли за присъждане на разноски за "осъществяване на безплатна правна помощ по 1 делото".

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат в минимален размер.

В срока по чл.44 от ЗАНН не е постъпило възражение срещу съставения АУАН. НП е било връчено на жалбоподателя на 18.11.2024 г .

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2024 г., около 17:45 ч. в гр.Варна, по ул. „Под игото“ до блок 5, като водач на лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег № **********, собственост на Община - Варна, с поведението си създава опасност и пречки за движението извършвайки маневра „движение назад“, блъска паркиран зад него товарен автомобил „Мерцедес 410“ с рег. № **********. ПТП с материални щети по лекия автомобил „Дачия Сандеро“, с рег № **********, /счупен стоп/.

При огледа на настъпилото ПТП, св. Е. Г. - актосъставител, на длъжност мл. автоконтрольор в с-р "ПП" към ОД на МВР -Варна, констатирал незначителни щети, /счупен стоп/ на лекия автомобил "Дачия Сандеро", с рег № **********. Видими щети по последния другия автомобил - "Мерцедес 410" с рег. № ********** не били установени. Св. Г., съставил акт и протокол от произшествието в присъствието на двамата водачи, като преценил, че жалбоподателя е реализирал ПТП с лек автомобил "Дачия Сандеро", с рег № **********. Тези факти били квалифицирани като нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Бил съставен АУАН.

В срокът по чл. 44 ЗАНН не били депозирани писмени възражения, 2 срещу съставения АУАН.

Горната фактическа обстановка не се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът е приобщил по делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник група в ОД МВР -Варна, С-р "ПП", съгласно Заповед, рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, н е позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.

В случая са налице предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Настоящото производство е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в Акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО. Следва да се има 3 предвид, че отразеното в АУАН не се счита за доказано, т. е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в административно наказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в административно наказателното производство това е лицето посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 103, ал. 1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно наказателното обвинение, да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Настоящата Съдебна инстанция е такава по същество и задължението на Съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното НП.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължава всеки участник в движението с поведението си да не създава пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Извод за извършване на такова нарушение следва да бъде направен, когато се установи пряка причинно-следствена връзка между поведението на даден водач и констатирания неправомерен резултат. Според цитираната норма, възможно е настъпването на множество неблагоприятни хипотези - пречка за движението, поставен в опасност живот, поставено в опасност здраве за друг участник, причиняване на имуществени вреди. Но в настоящия случай както актосъставителя, така и АНО са приели създаване на пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, но не са посочили причинно-следствена връзка с поведението на водача Х., което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

Съдът констатира, че наказателното постановление не съответства на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , тъй като не съдържа надлежно описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му. В НП се приема, че жалбоподателят с поведението си е нанесъл имуществени вреди по управлявания от него автомобил, но липсва каквото и да било описание на въпросното поведение, което да е довело до този резултат. За разлика от повечето наказателни постановления, издадени по повод подобни случаи, които винаги съдържат описание, макар и лаконично, на вмененото на лицето 4 действие или бездействие, в разглеждания случай такова описание изцяло липсва. Непълнотата на относимите към претендираното нарушение факти в АУАН и НП винаги ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение и налага отмяна на НП. В случая еднозначно се налага извода, че е било накърнено правото на защита на санкционираното лице и конкретно- правото му да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършило, което е ограничило възможността му да оспорва фактическите твърдения на наказващия орган и формираните въз основа тях правни изводи- като сочи доказателства, че не е осъществило описаното в НП поведение или по друг подходящ начин.

Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът намира че административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, което не е било сторено.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на НК на ВКС преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай, от посоченото в постановлението обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път, съдът намира че извършеното от въззивникът е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Поради това и съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да 5 се приеме, че случаят е маловажен. Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката е издал наказателно постановление, като е наложил на въззивникът наказание.

При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАННН. Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. Затова го задължава разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН , според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно чл. 93, т. 9 ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на лицето е формално, респ. от него не настъпват вреди нито за държавата, нито за гражданите.

Реално се касае за нарушение, от което не са настъпили никакви вредни последици. Няма доказателства жалбоподателят да е наказван за идентично нарушение на закона. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В случая обществената опасност на деянието и на дееца е явно незначителна.