Решение № 1415 от 29.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария А. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501412 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба вх. № 35 996/01.04.2024 г. / по описа на РС – Пловдив / на ищцата по спора А. Н. Д. срещу Решение № 1020 от 07.03.2024 г., пост. по гр.д. № 18 895/2022 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу И. Г. М. иск за осъждането на последната да й заплати/ върне сумата 4 500 лв., предадени й от ищцата на основание сключен между тях неформален договор за заем чрез четири банкови превода както следва: на 09.09.20222 г. – 1 000 лв., на 23.09.2022 г.

– 1 000 лв., на 14.10.2022 г. – 1 000 лв. и на 21.10.2022 г. – 1 500 лв., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от предявяването на иска.

За отхвърлянето на иска районният съд е приел за недоказано – при лежаща върху ищцата доказателствена тежест, предаването на парите да е на основание твърдяната облигация – един договор за заем на стойност 4 500 лева. Показанията на ангажирания от ищцата свидетел установявали – според съда, отделни заемни правоотношение за сумите по горепосочените четири парични превода, което е основание на иска, различно от възведеното. Освен това, посочените в исковата молба четири дати на паричните преводи и размера на последните не съвпадали с приложените към същата нареждания за касови парични преводи по сметката на ответницата. Като допълнителен аргумент е посочено да е изцяло неустановен падежа за връщане на заемните средства – твърдения такъв до края на м. ноември 2022 г..

Въззивницата поддържа неправилност на горния извод на съда. Счита че посредством приетото по делото извлечение от банковата сметка на ответницата в *** АД е установено предаването на паричните средства с основание „ заем „, а показанията на ангажирания 1 свидетел – че предаването им е на основание сключен между страните един договор за заем с уговорка за превод на заемни средства на четири части. Развива доводи за правната природа на договора за заем като реален договор, който се счита сключен с постигане на съгласието за него и предаването на парите - кумулативно.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението и уважаване на иска.

Претендират се направените за двете инстанции разноски.

Ответницата чрез особения си представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. М. С. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Възразява срещу довода за доказаност на заемното правоотношение. Поддържа, че показанията на ангажирания от ищцата свидетел А.Д. – неин син, не установяват твърдяното материално правоотношение, тъй като не съдържат конкретни данни за договорена между страните заемна сума от 4 500 лв., както и кога и как същата да се предаде. Освен това, паричните преводи към ответницата са с наредител Х.Д. – другия син на ищцата. Преведените от въззивницата А. Д. на ответника М. парични суми не съответствали като дати и суми на твърдяните – съгласно извлечението от банковата сметка на М. за период 01.08.2022 г. – 31.12.2022 г.. Счита, че липсата на писмени документи, установяващи наличие на заемно правоотношение е самостоятелно основание за отхвърлянето на иска като недоказан. Поддържа, че подадената въззивна жалба е бланкетна, тъй като не съдържа конкретни доводи за неправилност на фактическите констатации и правните изводи в обжалваното решение.

По така изложените доводи пледира за потвърждаване на решението.

В жалбата и в отговора не са заявени искания за събиране на доказателства.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по иск на въззивницата А. Н. Д. срещу въззиваемата И. Г. М. с правно основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД – за осъждането на М. да заплати/върне на Д. предоставен й от последната паричен заем в размер на 4 500 лв., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба.

Искът се основава на следните твърдения:

През м. септември 2022 г. страните сключили устен договор за заем с предмет процесната сума, като уговорили предаването й от заемодателя Д. на заемополучателката М. на четири части и по банковата сметка на последната в *** / *** / АД. Парите били предадени чрез нареждания на Д. за касови банкови преводи както следва: на 09.09.2022 г. – 1 000 лв.; на 23.09.2022 г. – 1 000 лв.; на 14.10.2022 г. – 1 000 лв. и на 21.10.2022 г. – 1 500 лева. Уговорката за връщането им била на края на м. ноември 2022 г., но не е върната.

Към исковата молба са приложени четири нареждания за касови парични преводи по банковата сметка на ответницата в *** АД, всички те с наредител Х.Д.Д. и с посочено основание „ заем „ както следва: от 19.08. 2022 г. – сумата 595 лв. ; от 22.08.2022 г. –сумата 545 лв., от 31.08.2022 г. – 995 лв. и от 08.10.2022 г. – 995 лева. Т.е. общо 3 130 лева.

Ответницата чрез назначения си особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК е депозирала отговор за неоснователност на иска. Отрича възникването на твърдяната облигация и предаването на парите от ищцата на така възведеното основание – заем. Сочи, че съгласно представените с ИМ платежни нареждания сумата е под твърдяната дадена в заем такава и с наредител трето за спора лице. Счита за неустановен и падежа.

Действително, представените към ИМ платежни нареждания не установяват предадени от Д. на М. парични средства назаем в твърдяния от Д. размер от 4 500 лв. и на твърдяните от нея дати.

По делото обаче е изискано и прието от първоинстанционния съд извлечения от банковата сметка на ответницата в *** АД, видно от което по банковата й сметка 2 посредством четири нареждания за касови преводи е постъпила сумата 4 477 лв. както следва: на 09.09.2022 г. – 995 лв.; на 23.09.2022 г. – 995 лв.; на 14.10.2022 г. – 995 лв. и на 21.10.2022 г. – 1 492 лева, като вносител и по четирите е ищцата А. Н. Д., а посоченото от Д. основание за преводите е „ заем“.

Като свидетел е разпитан сина на ищцата А.Д.Д.. Депозира показания, че майка му многократно давала заеми на И., т.к. финансовото й състояние било тежко, а имала и дете, като постоянно плачела, че няма с какво да храни детето си. Заемите били постоянни, но малки суми, около 200 лв., 300 лв., 500 лева. Пращали ги чрез банка или Изипей, винаги сочели основанието – заем, както ги посъветвал юрист, с когото се консултирали. Много пъти парите били превеждани от брат му – Х.Д. като пълномощник на майка им, която е възрастна и живее на село. Последният заем бил договорен между майка му и И. по телефона в размер около и малко над 4 000 лева. По причина, че сумата е доста по голяма, се разбрали че ще се предаде на части и така се предала, като свидетелят не се спомня колко точно на брой са били преводите, но били в периода от и след септември и преди декември 2022 г.. Този заем останал невърнат от И., търсели я многократно по телефона, но тя не отговаряла. Не депозира показания за уговорен падеж за връщането на заема.

Показанията на свидетеля се кредитират, т.к. са в съответствие с представените по делото писмени доказателства / казаните извлечения от банковата сметка на ответницата в *** АД досежно процесния наем, както и съдържащите се в това извлечение данни за други парични преводи, нареждани от ищцата и от сина й Х.Д. към ответницата с посочено основание „ заем „ - в който смисъл и приложените към ИМ нареждания за парични касови преводи / и липсват доказателства, които да ги опровергават или разколебават.

Така е установено сключването на процесния договор за паричен заем, и предаването на заемните средства по него от ищцата – заемодател на ответницата – заемополучател.

Връщането им е в доказателствена тежест на ответницата, което тя не установява – не се и твърди. От последната не се установява / не се и твърди / основанието на получените парични средства да е различно от посоченото в платежните документи и възведеното по делото – заем.

Действително, доказателствата по делото и в частност показанията на свид. Д., не установяват падежа и конкретно твърдяния такъв в ИМ - до края на м. ноември 2022 година.

Но предвид разпоредбата на чл. 84 ал.2 от ЗЗД / когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора / и предвид трайно установената съдебна практика, че при липса на покана от кредитора до длъжника преди предявяването на ИМ, то ролята на такава има ИМ, съдът намира и че задължението е понастоящем падежирало, т.е. е изискуемо.

Предвид изложеното, обжалваното първоинстанционно решение се явява валидно и допустимо, но неправилно в частта му, с която искът е отхвърлен в размера от 4 477 лева.

Поради което в тази му част се отменя и до този размер искът се уважава.

На въззиваемата страна се присъждат направените разноски както следва: 1 830 лв. – за първоинстанционното производство и 290 лв. – за въззивното. Общо разноски за двете инстанции – 2 120 лева.

И съдът

РЕШИ:

Отменя Решение № 1020 от 07.03.2024 г., пост. по гр.д. № 18 895/2022 г. на Районен Съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Н. Д., ЕГН - ********** срещу И. Г. М., ЕГН - ********** иск за осъждането на М. да й заплати/ върне сумата 4 477 3 лв., предадени й от Д. на основание сключен между тях неформален договор за заем и чрез четири банкови превода от 09.09.20222 г., от 23.09.2022 г., от 14.10.2022 г. и от 21.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 4 477 лв., считано от предявяването на иска – 23.12.2022 г. до окончателното изплащане, и в тази част Постановява:

Осъжда И. Г. М., ЕГН – ********** да заплати на А. Н. Д., ЕГН – ********** сумата 4 477 / четири хиляди четиристотин седемдесет и седем / лева, представляваща предоставени заемни средства по сключен между страните неформален договор за заем посредством четири нареждания на Д. за касови банкови преводи по банковата сметка на М. в *** АД както следва: на 09.09.2022 г. – 995 лв.; на 23.09.2022 г. – 995 лв.; на 14.10.2022 г. – 995 лв. и на 21.10.2022 г. – 1 492 лева, ведно със законната лихва върху сумата 4 477 лв., считано от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане.

Потвърждава Решение № 1020 от 07.03.2024 г., пост. по гр.д. № 18 895/2022 г. на Районен Съд – Пловдив в останалата обжалвана част – отхвърлянето на иска за разликата над 4 477 лв. до пълния предявен размер от 4 500 лева.

Осъжда И. Г. М., ЕГН – ********** да заплати на А. Н. Д., ЕГН – ********** направените от Д. разноски за две съдебни инстанции в размер на 2 120 / две хиляди сто и двадесет / лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4