Определение № 16 от 10.01.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Перник, 10.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500720 по описа за 2024 година за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 407, вр. с чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 23884/25.10.2024 г. от С. М. Г. срещу Разпореждане № 16175/11.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 3207/2024 г. на РС - Перник, за издаване на изпълнителен лист от 16.10.2024 г. в полза на заявителя „Йеттел България” ЕАД въз основа на Заповед № 1910/19.06.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. М. Г..

Жалбата е основана на твърденията и в относимата им част в настоящото производство като цяло се свеждат до това, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, като ЗИПЗ е била изпратена по месторабота на длъжника, а именно на адреса на работодателя *** ЕООД, което обаче не е било надлежно връчено на длъжника на датата на която е получено от работодателя - 04.09.2024г., а е връчено на длъжника едва на 26.09.2024г. от която дата и е започнал реално да тече срокът за възражение. Възражение по реда на чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал на 25.10.2024г., т.е. един ден преди изтичане на срока.

В срока по чл. 276,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответната по същата страна - „Йеттел България” ЕАД. С отговора се оспорва допустимостта на жалбата, тъй като липсвали доказателства да е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника и за него не било възникнало право на обжалване. В условията на евентуалност – твърди, че жалбата е неоснователна, и моли за оставянето й без уважение.

1

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Съобразно фактите и обстоятелствата, съдържащи се в частната жалба - че е издаден изпълнителен лист въз основа на нередовно връчена от външна страна заповед за изпълнение на длъжника, а последният твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу същата, и заявения петитум, съдът я квалифицира като такава за възможност на длъжника да упражни правото си на защита по реда на чл. 407 ГПК.

Частната жалба е депозирана в двуседмичен срок от постановяване на обжалвания съдебен акт от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 407, ал. 1 ГПК), поради което е допустима. Сроковете за подаване на жалба, предвидени в ГПК ограничават това право като краен, но не и като начален момент.

Достатъчно е страната да е узнала за постановения съдебен акт и същият да засяга нейната правна сфера. От този момент е обективирана формираната волята на съда, като уведомяването на страните е само израз на служебното задължение на съда да доведе този акт до знанието на страните /арт. от чл. 7, ал. 2 ГПК/. Задължението за уведомяване гарантира правото на страната да узнае съдържанието на обжалваемия акт. Ако тя го е узнала по-рано, преди уведомяването й, това не прави подадената от нея частна жалба процесуално недопустима, като преждевременно заведена. Уведомяването е от значение за началния момент, от който ще започне да тече преклузивният срок за обжалване, в случая двуседмичния срок по чл. 407, ал. 1 ГПК. Ето защо възражението, че за С. М. Г. не възникнало право на обжалване е неоснователно.

По ч.гр.д. № 3207/2024 г. на РС - Перник в полза на „Йеттел България” ЕАД срещу С.

М. Г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. В съобщението до С. М. Г. ведно с издадената заповед за изпълнение, изпратено на адреса й по месторабота, от което се установява, че това съобщение е връчено на А.Д. срещу положен от нея на 03.09.2024 г. подпис в качеството й на "ТРЗ" на мястото със задължение да предаде като друго лице - работник, служител или съответно работодател на адресата. От представеното Удостоверение изх. № ***, издадено от *** ЕООД, се установява, че изпратените по месторабота, съобщение и заповед за изпълнение по ЧГД №20241720103207/2024г. на Районен съд Перник за служителката С. М. Г., получени на 03.09.2024г. в офис на дружеството ***"ЕООД, работодател на С. Г. и са предадени от пряк ръководител на служителката на 26.09.2024г. С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че видно от приложеното по делото съобщение, препис от заповедта за изпълнение е редовно връчен на длъжника по месторабота на 03.09.2024 г. До изтичане на месечния срок по чл. 414 ГПК - 03.10.2024 г. / присъствен ден/, длъжникът не е възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл. 416, предл. 1 ГПК тя е влязла в сила на 04.10.2024 г. и на основание чл. 416, изр. второ ГПК съдът е разпоредил на заявителя да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение. По заповедното дело е постъпило възражение с вх.№ 23885/25.10.2024 г. от С. М. Г. по реда на чл. 414 ГПК.

При така установеното по делото, настоящият въззивен състав съобразява следното:

2

Съдът приема, че връчването по месторабота е нередовно по няколко съображения. В ГПК изчерпателно са изброени всички хипотези, при които е допустимо съобщението да се връчи на лице, различно от адресата. Това лице трябва да е носител на пасивна процесуална представителна власт, която го оправомощава да получи съобщението за адресата. Законът обвързва предпоставките за възникването й с определени отношения, съществуването на които е гаранция, че лицето ще предаде съобщението на адресата. Връчването е редовно ако характеристиката сочи на онези отношения, които законът обвързва с пасивната процесуална представителна власт. Когато те съществуват, законът фингира връчването на адресата (чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК). Не може да се приеме, че лице на длъжност ТРЗ може да представлява работодателя, нито има доказателства в тази насока. Следва да се посочи, че връчването на съобщения по местоработата, уредено в чл. 49 от ГПК, не променя лицето, до което съобщението се изпраща, а именно - адресата. Така е и в обсъжданата заповед за изпълнение, която е адресирана именно до длъжника, но на адрес по месторабота. При това положение не се променят правилата за връчване на съобщения, уредени в чл. 45 и чл. 46 от ГПК, а именно - съобщението следва да се връчи лично на адресата, а ако това е невъзможно, се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като такова лице може да бъде и работодател на адресата. Когато работодателят е юридическо лице, връчването следва да се извърши на негов представител. Тук не намират приложение правилата на чл.

50 ГПК за връчване на търговци и юридически лица, когато връчването може да се извърши на всеки служител или работник. Разликата е, че по чл. 50 ГПК адресат е именно търговецът или юридическото лице, докато в настоящия случай и на основание чл. 46 от ГПК юридическото лице - работодател действа като друго лице, съгласно да приеме съобщение за адресата, и следва да се задължи за предаване на съобщението. Това друго юридическо лице действа именно чрез своите представители и само неговите представители могат да изразят воля за съгласие и за поемане на задължения. Лицето А.Д. не е представител на работодателя и не може да го обвърже със задължение да предаде съобщението, нито тя в лично качество може да поеме такова задължение с аргумент от чл. 46 от ГПК.

Гореизложеното обосновава извод, че не са изпълнени правилата на чл. 46, вр. с чл. 49 от ГПК за надлежно връчване на заповедта за изпълнение на 03.09.2024 г., и при положение, че липсват доказателства, че длъжникът е бил уведомен или е узнал за връчването на поранна дата. Това означава, че длъжникът изобщо не е бил уведомен за заповедта на 03.09.2024 г. и не е могъл да упражни правата си по чл. 414 ГПК, поради наличието на пороци при връчването на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на 03.09.2024 г. Налице е хипотезата на чл. 54 ГПК - длъжникът е бил уведомен и е узнал за връчването на заповедта за изпълнение впоследствие – на 26.09.2024г., от която дата и е започнал реално да тече едномесечният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК за възражение.

Възражение с вх.№ 23885/25.10.2024 г. по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК длъжникът е депозирал на 25.10.2024г., т.е. един ден преди изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Следователно при постановяване на обжалваното Разпореждане № 16175/11.10.2024 г. по чл. 416 вр. чл. 406 ГПК не са били налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист - заповедта не е била влязла в сила и не е 3 удостоверявала подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Предвид изложеното, частната жалба е основателна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде отменено, като издаденият изпълнителен лист бъде обезсилен. Делото следва да бъде върнато на заповедния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 ГПК по отношение на заявителя.

В настоящото производство по реда на чл. 407, вр. с чл. 274-279 ГПК, разноски не се присъждат. Произнасяне по разноските се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение, респ. от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 16175/11.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 3207/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, за издаване на изпълнителен лист от 16.10.2024 г. в полза на заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против С. М. Г. въз основа на Заповед № 1910/19.06.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА издадения на основание чл. 416 ГПК по ч.гр.д. № 3207/2024 на Районен съд – Перник ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 16.10.2024 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за продължаване на производството и изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4