Решение № 42 от 17.02.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пещера, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20245240100269 по описа за 2024 година

Предявен е иск от С. П. Д. ЕГН********** от с. Радилово, ****, чрез адв. Ил. К., против Д. М. М. ЕГН********** от гр.Горно Оряховица, **** , по чл.45 ЗЗД чл.86 ,ал.1 ЗЗД.

Твърди ищецът, че на 10.03.2023 г. в село Радилово, ответникът му причинил средна телесна повреда, като му нанесъл побой, след приятелско събиране в дома на ответника.

От нанесеният побой на ищеца била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в следното :избиване на зъби/първи и втори горни десни резци11 и 12 зъб/, без които се затруднява дъвченето и говоренето -престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК.

Противоправното поведение на ответника е в пряка причинна връзка с причинените на ищеца телесни увреждания. За това му деяние, ответникът бил признат за виновен и осъден по НОХД№20235240200101/2023 г. от Пещерски районен съд, като му било определено наказание пробация, с пробационии мерки по чл. 42 а, ал.2,т.1 и т.2 от НК.

Вследствие на причинените увреждания, представляващи средна телесна повреда по см. на чл. 129 от НК, ищецът все още не се е възстановил 1 от причинените му увреждания, продължава да търпи болки и страдания, трудно се храни, посетил е ортодонт-хирург, който му е обяснил, че се налага да му бъдат направени няколко операции, за възстановяване на зъбните кухини, изграждане на основа и присаждане на зъбни импланти.Особено при студено време болките са му нетърпими, което налага поС.на употреба на болкоуспокояващи средства.

Ищецът е млад човек, не е женен. Причинените от престъплението телесни увреждания довели до сериозни неимуществени щети за пострадалия - болки и страдания, които същият оценява на сумата от 10000 лева.претендира и законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-10.03.2023 г.-13.03.2024 г. е в размер на 1311.84 лева.

Формулира петитум да се осъди ответника Д. М. М. ЕГН********** от гр.Горно Оряховица, **** да заплати на ищеца С. П. Д. ЕГН********** от с.

Радилово, ****, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени щети-болки и страдания, причинени от ответника, вследствие на извършено от същия престъпление по чл. 129, ал.2,вр.ал.1 от НК, както и законната лихва в размер на 1311.84 лева за периода 10.03.2023 г.-датата на увреждането до 13.03.2024 г.-датата на завеждане на делото срещу ответника, както и законната лихва върху присъдените с решението суми до окончателното изплащане на сумите, ведно със сторените разноски за настоящето производство.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Д. М. М.. Оспорва твърденията на ищеца. Оспорва иска по основание и по размер. Твърди че ищецът е съпричинил увреждането. Ангажира доказателства и претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си.

В съдебно заседание ответникът оспорва претенцията по размер и излага доводи аз съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и настоящ ищец чрез словесно провокиране на ответника и недобра устна хигиена на ищеца по делото.

2

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното към настоящето дело НОХД № 101/2023г. по описа на Районен съд гр. пещера се установява, че с влязло в сила Определение от 18.07.2023 г., е било одобрено сключено споразумение между РП-Пещера и подсъдимият по цитираното наказателно производство Д. М. М.. Ответникът Д. М. М. е признат за виновен в това, че на 10 март 2023 г. в с. Радилово, обл.

Пазарджик, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби (на първи и втори горни десни резци - 11 и 12 зъб), без които се затруднява дъвченето и говореното на С. П. Д., ЕГН **********, от същото село Радилово - престъпление чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. За така извършеното престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК на обвиняемия Д. М. М., с ЕГН **********, е наложено наказание

„ПРОБАЦИЯ“ , считано от датата на влизане в сила на определението за одобряване на споразумението.

По делото са разпитани свидетелите :

Свидетелите И. В. Г. и

М. К. Р., приятели на ответника, депозираха показания, че ищецът е провокирал ответника като е дошъл с мотора си неканен на събирането, на което е станало сбиването, форсирал мотора си и това създало неприятно впечатление у присъстващите, както и че правел впечатление с недобрата си хигиена.

Свидетелят Г. П. К., познат на ищеца , депозира показания, че не знае ищеца да е имал проблеми със зъбите, преди сбиването, като след инцидента пострадалия му се е оплаквал, че го болят зъбите и челюстта, не можел да се храни, болките продължили месец.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К., тъй като същият изложи обстоятелства свързани със съС.ието на ищеца преди и след деянието,касателно неимуществените вреди.

По отношение на показанията на свидетелите Г. и Р., то съдът не кредитира същите, тъй като те не са присъствали на самото сбиване, а пресъздават 3 обстоятелства, които са им казани и на които не са били свидетели. Отделно от изложеното дали според тях едно лице има добра хигиена или не, е субективно тяхно възприятие, тъй като причина за „паднал зъб или кариес“ може да бъде неправилно лечение, липса на достатъчно средства, а не само занемаряване на самия пострадал. Отделно от това същите не са толкова близки на ищеца, че да могат да формират такъв извод на база обективни факти.

По реда на чл. 176 от ГПК обяснения даде и ищецът, който обясни, че не е в лоши отношения с ответника, че ответника не му се е противопоставил да ходи на събирането, както и че не е вярно, че е възникнал скандал между тях и ищецът бил изрекъл обидни думи към ответника.

За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно медицинска експертиза , която дава заключение , че при проведеният стоматологичен преглед и след панорамнна рентгенова снимка на ищеца Д. на която се установява - липсващи първи и втори горни десни резци 11 и 12, със счупване на част от алвеоларния гребен на това място.Първи горен ляв резец е с подвижност от първа степен.Първи долу в дясно зъб- резец (41) е с подвижност първа втора степен. Пострадалият съобщава и за болки в главата,които са продължили около две седмици след побоя. В момента на прегледа пострадалият се оплаква от затруднено дъвчене във фаза на отхапване,затруднение в говора касаещо фонетиката и нарушаване на зъбната естетика поради липса на зъби във видимата част на съзъбието. Ищецът Д. споменава за болки в областта на липсващите зъби,които се появяват при хранене, изпитва болка при хранене и тя е в областта на травмата на липсващите горе в дясно първи и втори резец. По отношение на психическата травма тя е от нарушената фонетика при говор и от нарушената зъбна естетика във видимата част на зъбите. Тези страдания ще продължат до момента, в който се възстановят липсващите зъби, което ще осигури нормално хранене, говор и естетика.

В съдебно заседание вещото лице В. Г. пояснява и че са избити здрави зъби.

Експертизата е приета по делото.

4

Настоящия състав кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Съдът счита, че в конкретният случай следва да приложи разпоредбата н а ч л . 300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда /в случая определение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл. 300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с влезлият в сила съдебен акт, постановен по НОХД № 101/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера , а именно това, че ответникът по настоящото дело Д. М. М. е извършил гореописаното престъпно деяние, виновността на ответника, претърпените вреди и причинно-следствената връзка, за безспорно установени.

Следва да се има предвид и това, че ответникът не оспорва горните обстоятелства.

С оглед на така обсъдените доказателства и изложени съображения, съдът намира за безспорно установено по делото, че е налице извършено престъпно деяние от ответника, което е повлияло негативно върху психическото и емоционално съС.ие на ищеца, като е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между извършеното деяние и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля К. се установява,че ищецът Д. не се чувствал добре от възникналия инцидент, изпитвал силни болки в резултат от нанесената му от ответника телесна повреда, като същите продължили месец след това, а към момента за да отшумят е необходимо да извършат допълнителни интервенции за заместване на липсващите зъби.Ищецът изпитвал затруднения при консумирането на определени храни.

5

Отделно от това вещото лице установи и че поради липсата на зъби и механичното въздейстие върху челюстта при дъвчене е довело и до разклащане на съседни зъби.

Съдът кредитира показанията на посоченият свидетел, тъй като се установява,че същият е имал преки впечатления от събитията, за които свидетелства, а също така показанията му се потвърждават от останалите доказателства по делото.

С оглед на гореизложеното, приема за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на извършеното деяние, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен. Безспорно се установи извършването на противоправно деяние от ответника Д. М. М. както и вредите, произтекли от това деяние и причинени на пострадалия от извършеното престъпление от общ характер съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради което съдът счита,че ответникът Д. М. М. следва да отговаря за вредите, причинени на пострадалия- ищеца С. П. Д..

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г., размера на обезщетението за неимуществени вреди също следва да се определи от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о;

Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на 6 увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.