Решение № 2504 от 17.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2504 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Мария Стойкова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500677 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20166601 от 02.08.2021 год., постановено по гр. д. № 12033/2020 год. по описа на СРС, ГО, 57 с - в, Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е осъдена за заплати на да заплати на Т. П. Д. ЕГН **********, на основание чл. 187 ал.

5 т. 2 ЗМВР (редакция до изм. с ДВ бр. 60/2020 г.), вр. чл. 179 ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 ЗМВР , сумата от 1 560, 38 лв. - представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода 25.02.2017 г. - 25.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1560,38 лв. считано от 04.03.2020г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумата от 200 лв. - представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1 560, 38 лв. за периода 01.04.2017 г. - 25.02.2020г. и разноски по делото. Исковете за главницата са отхвърлени за разликата над 1 560, 38 лв. до пълния предявен размер от 1 598 лв.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ответника Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС е приел, че заплатеният труд на ищеца, полаган през нощта в периода 25.02.2017 г. - 25.02.2020 г. не е правилно определен от СДВР, тъй като този труд е следвало да се преобразува в дневен, съответно извънреден, чрез използване на коефициент за преизчисляване - 1. 143, по препращане към ЗДСл, който препраща към КТ. Счита, че по отношение заплащането на нощният труд на служителите в специалния ЗМВР не е имало никога празнота, която да бъде запълнена от съответните норми на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата 1

(НСОРЗ). По начина и размера за заплащане на нощният труд на служителите са издавани заповеди на министъра на МВР от 2014 г. и 2017 г., приети по делото. Счита, че е налице несъвместимост между уредбата по ЗМВР и КТ, а нощният труд на държавните служители в МВР е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР. Излага съображения, че отношенията между страните във връзка със заплащане и компенсирането на извънредния труд са уредени от специалния ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, поради което и нормите на КТ и издадените въз основа на него наредби са неприложими, както е приел СРС. Поред ответника нормите на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР уреждат пряко фактическия състав на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР извънреден труд, независимо от това, че уредбата им е различна от тази в НСОРЗ. Поддържа още, че според действащите разпоредби, на ищеца са изплатени всички дължими суми за допълнително възнаграждение, при ставка от 0, 25 лв. Счита, че неправилно СРС приема, че на ищеца се дължи възнаграждение за нощен труд преобразуван с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ - 1, 143 и отработеното, извън това преобразуване, се отчита като работа извън установеното работно време, т. е. като извънреден труд. Счита, че в действащата в периода Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и понастоящем не е предвидено такова преобразуване. Според ответника НСОРЗ касае трудовите правоотношения по КТ, но не и служебните правоотношения по ЗМВР, който се явява специален, съгл. чл.

142,ал. 2 ЗМВР, като се позовава на практика на ВКС по въпроса. Аргумент за неприложимост на НСОРЗ е и разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, която делегира право на министърът на вътрешните работи за издаване на наредби за организацията, разпределянето и отчитането на работното време – в случая Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и разпоредбата на чл. 179, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР, която делегира право на министъра за издаване на Наредба за условията вида и размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд. Излага доводи, че за МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от други държавни служители, при които е разрешено полагане на 7 часа нощен труд. Сочи, че не се доказва ищецът да е работил на смени, превишаващи заложените 12 часа за смяна, които не са му били заплатени от СДВР.

Преобразуването на нощните часови в дневни не обосновава извод за реално положен извънреден труд, тъй като увеличаването по този начин на часовете не съответства на реално отработените от ищеца. Счита, че правното положение на служителите в МВР не е неравностойно спрямо това на тези по КТ и ЗДСл, тъй като служителите получават допълнителни материални блага. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – ищецът Т. П. Д. не подал писмен отговор. В съдебно заседание е изразил становище, че първоинстанционното решение е законосъобразно и обосновано. Счита, че с Наредба № 60/07.07.2020 г. е прието изменение на ЗМВР в частта относно полагания нощен труд на служителите, която се приравнявана продължителността на дневния труд - 8 часа. Сочи, че преди изменението на нормата от 07.07.2020 г. продължителността на нощният труд не е била установена с норма, поради което е съществувала празнота в законодателството. Според ищеца, до 2016 г. е имало норма, с която часовете нощен труд е следвало да се преизчислят с коефициент 1. 143. В период от 2016 г. до 2020 г. е налице празнота в закона и по аналогия намират приложение нормите, уреждащи нощният труд по НСОРЗ. Счита, че тълкуването, 2 дадено в новото ТР № 1/2020 от 15.0.03.2023 г. на ВКС, е неприложимо към случаите преди изменението на ЗМВР от 2020 г., какъвто е процесния. Моли да се потвърди решението, с което исковете са уважени. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, (ред. до изм. ДВ бр. 60/2020 г.), вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо постановено в обжалваната част, като не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

В производството е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл. 146, ал. 1 т. 3 - 4 от ГПК обстоятелството, че за процесния период между тях е съществувало служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „младши експерт" в 06 РУ СДВР –София. Тези факти се установяват и от доказателствата, представени пред СРС.

От приетите пред СРС работни графици и справки за положените от ищеца дежурства по график и за положен нощен труд, вкл. труд на официални празници, както и от неоспореното заключение по ССчЕ, което въззивният състав също счита за обективно и компетентно, се установява също така непротиворечиво че в процесния период от 25.02.2017 г. до 25.01.2020 г., ищецът е положил нощен труд в размер на общо 1 506 ч. Според заключението тези часове, на стойност 412, 50 лв. са изцяло заплатени на ищеца. Ако нощните часове се преизчислят в дневни с коефициент 1, 143 се получават 1 720 часа (т. е. още 214 часа). Новосформираните 214 часа труд са на стойност 1 560, 38 лв. и са извънреден труд, който не е заплатен на ищеца, съгласно експертизата.

СРС е приел в атакуваното решение, че посочената сума се дължи на ищеца и е уважил главните искове за този размер.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

По тези въпроси въззивният състав намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280 часа 3 годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.).

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В изпълнение на посоченото законово овластяване, Министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121з -791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з - 1429/23.11.2017 г., приети по делото. Според техните т. 1 за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25 лв.

Съобразно т. 5, допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г., съответно приложение № 6 към чл. 31 от Наредба № 81213-776 от 2016 г.

Следва да се посочи, че по поставения в производството основен спорен въпрос за отчитане на нощния труд, към настоящият момент е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, което следва да се съобрази от съда във връзка с прилагането на правното норма, независимо от досегашната практика на състава по този въпрос.

Според даденото задължително тълкуване на ВКС на въпроса : „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?", ВКС е възприел по тълкувателен, т. е. задължителен за съдилищата ред становището, че „ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ”.