Определение № 1151 от 17.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1151 гр. София, 17.05.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД И ВЪРХОВНИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СМЕСЕН

ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Тодор Тодоров

Маргарита Георгиева

Хайгухи Бодикян

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20238003101510 по описа за 2023 година Производство по чл. 135, ал. 5 о т АПК.

Образувано е по спор между Районен съд - Добрич и Административен съд- Варна относно подсъдността на правния спор, повдигнат с „жалба“ с характер на искова молба о т М. Т. Н., от гр.Балчик против Административен съд – Добрич.

Исковата молба е била подадена в Административен съд – Добрич, който с определение № 90/21.02.2023 г. по адм. д. № 126/2023 г., на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ е изпратил делото за разглеждане на Админис тративен съд- Варна, като най- близък родово компетентен съд.

С определение № 595/28.02.2023 г. по адм. д. № 453/2023 г.

Административен съд- Варна е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Добрич. В мо тивите към определението си Административен съд- Варна е приел, че действията на съдилищата във връзка с постановяване на съдебни актове не попадат в приложното поле на чл. 1 о т ЗОДОВ, тъй като представляват дейност на правозащитни органи. Правозащитните органи, изброени в чл.2 на ЗОДОВ, не са административни органи и исковете за вреди, произтичащи от техни актове и действия, изброени в чл. 2 от ЗОДОВ, каквито били твърденията на ищеца /за приложението на чл.2, ал.1, т.5 ЗОДОВ - прилагане о т съда на административна мярка, кога то решението му бъде о тменено като незаконосъобразно/, са извън компетентността на административните съдилища. Посочил е, че съгласно чл.128, ал.1, т.6 АПК, вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 1

ЗОДОВ, административните съдилища са компе тентни да разглеждат и да се произнасят по искове за вреди о т правораздавателна дейност, само когато тези вреди са причинени о т достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, но в случая претенцията не била за вреди о т нарушения на правото на

ЕС. Твърденията на ищеца били за допуснати от

Административен съд – Добрич нарушения на чл.6, чл.8, чл.13 и чл.14 о т Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, коя то не е право на ЕС, поради кое то и редът за разглеждане на иска по чл.2в, ал.1, т.3 ЗОДОВ бил неприложим.

Обстоятелството, че правото на справедлив съдебен процес /чл.6 ЕКПЧОС/, правото на зачи тане на семейния и личен живо т /чл.8 ЕКПЧОС/, правото на ефективни правни средства за защита /чл.13 ЕКПОЧС/ и забраната на дискриминацията /чл.14 ЕКПЧОС/ били регламентирани и в Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата/, и съобразно чл.52, пар.3 от Хартата, имат същия смисъл и обхват като дадените им в ЕКПЧОС, не можело да обоснове различен извод.

С определение № 794/02.04.2023 г. по гр. д. № 632/2023 г. Районен съд - Добрич е повдигнал спора за подсъдност, като е приел, че не е компетентен да се произнесе по исковата молба, тъй като твърденията в нея, с които се обосновава спорното право и заявеното искане, налагали извод за предявен иск за реализиране отговорността за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. В тази връзка съдът е посочил, че ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от правораздавателната дейност на Административен съд - Добрич, по анд № 209/2021 г., анд № 143/2022 г., анд № 155/2022 г. и канд № 620/2022 г., по описа на същия съд, с твърдения за нарушение на правото му на справедлив съдебен процес о т независим и безпристрастен съд. Районен съд - Добрич е приел, че доводите на ищеца сочат н а твърдяно от него нарушение на чл. 6, чл.8, чл.13 и чл.14 о т Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, кои то предвид разпоредбите на чл. 52, т. 3 от ХОПЕС и чл. 6, § 3 о т ДФЕС, са и част от правото на Европейския съюз. Позовал се е и на определение № 174/08.02.2023 г. по гр. д. № 281/2023 г. на друг пе тчленен състав на ВКС и ВАС.

Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, повдигнат с исковата молба, подадена о т М . Т. Н. срещу Административен съд - Добрич, е Административен съд - Варна.

Ищецът твърди в исковата молба, че при разглеждане на горепосочените дела Административен съд – Добрич е извършил дейс твия, в нарушение на закона и на основни принципи на правото, един от които е правото му на справедлив съдебен процес, включващ в себе си право то на защита на правата му по делото. Сочат се действия за отхвърляне на относими към предмета на делото доказателствени искания; игнориране на

2 представени по делата доказателства; недопускане на жалби на ищеца до съдебен контрол. Изложени са твърдения, че магистратите по посочените дела са постановили решенията си на база лично о тношение спрямо ищеца, игнорирайки правилата на доказателствения процес по делата и правото му на равнопоставеност с насрещната страна по време на производс твата. Канд № 620/2022 г. било разгледано и решено о т „недостатъчно безпристрастен съдебен състав, поради наличие на основателни съмнения за лични предразсъдъци на двама от участващите магистрати“, които в предходни дела влизали в пререкания с ищеца и имали „враждебно“ спрямо същия процесуално поведение, лишавайки го от всякаква възможност за защита по горепосочените дела. С петитума на исковата молба е направено искане за осъждане на ответника Административен съд - Добрич да му запла ти обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както следва: за имуществени вреди в размер на 8017,80лв., предс тавляващи заплатени държавни такси, адвокатски хонорари, както и неполучено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва; и за неимуществени вреди в „максимален размер“. В исковата си молба ищецът е посочил правно основание на иска си: чл.1 и чл. 2 ЗОДОВ, както и че са нарушени негови права, произтичащи от множество разпоредби на ЕКПЧОС /чл.6, чл.8, чл.13 и чл.14/, които правни квалификации, дадени от ищеца не обвързват съда, който сам следва да даде правна квалификация предвид изложените в исковата молба твърдения и доводи.

Съгласно новоприетата разпоредба на чл. 2в, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ /ДВ, бр. 94 от 2019 г./, искове те срещу държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС, в случаи те при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, се разглежда т по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а извън горепосочените случаи – по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Твърденията и доводите на ищеца сочат н а твърдяно от него нарушение на чл. 6, § 1, изр. 1 от ЕКПЧОС и на чл. 47, ал. 2, изр. 1 о т ХОПЕС, които разпоредби са сходни по смисъл и съдържание, а предвид разпоредби те на чл. 52, т. 3 от ХОПЕС и чл. 6, § 3 о т ДФЕС, са и част от правото на Европейския съюз /в този смисъл е приетото и в: определение № 4232/16.11.2022 г. по гр. дело № 3728/2022 г. на пе тчленен състав на ВКС и ВАС; определение № 174/08.02.2023 г. по гр. д. № 281/2023 г. на пе тчленен състав на ВКС и ВАС; определение № 220/15.02.2023 г. по гр. д. № 236/2023 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС/. Въпрос по същес тво е дали конкре тно посочените действия и бездействия на административния съд при осъществяване на конкре тната правораздавателна дейност осъществяват или не състава на соченото нарушение.

С оглед на тов а , твърденията и доводите на ищеца покриват хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗОДОВ, а именно – той 3 претендира обезщетение за неимуществени вреди, като причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност на ответния Административен съд - Добрич, поради което съгласно същата разпоредба, искът подлежи на разглеждане по реда на АПК, респ. – подсъден е на административните съдилища, а не на общите съдилища. Тъй като исковата молба е подадена в Административен съд - Добрич, който е и ответникът по делото, съгласно чл. 7, ал. 2 о т ЗОДОВ, компетентен да я разгледа е най-близкият административен съд, а именно – Административен съд - Варна.

По изложените съображения, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа правния спор, повдигна т с исковата молба с вх. № 812/21.02.2023 г., подадена от М. Т. Н. срещу Административен съд- Добрич, е Административен съд- Варна.

ИЗПРАЩА делото на Административния съд - Варна за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Преписи от определението да се изпратят на страните и на Районен съд - Добрич.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

4. _______________________

4