Определение № 1018 от 11.12.2019, Окръжен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

№ 1018/11.12.2019г.

Година

2019 гр.Варна

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение

На единадесети декември Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН ПОПОВ

ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ПОПОВ

СТАНЧО САВОВ

Секретар

НЕЛИ КОВАЧЕВА

Прокурор

АНТОН КОНДОВ

Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯ ПОПОВ

ВЧНД № 1383 по описа за 2019 г.

На именното повикване в

13:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ С.А.Д., редовно призован, явява се лично и с адв. Я.Г., служебен защитник от първата инстанция.

ПРОКУРОРЪТ:

Да се даде ход на делото.

АДВ.Г.: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Поддържам протеста.

АДВ. Г.: Няма да сочим нови доказателства. Не сме съгласни с искането на прокуратурата.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и даде ход на същото ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, както казах поддържам протеста. Присъединявам се към мотивите, изложени в протеста. Ще добавя единствено следното:

От съдържанието на определението на ВРС съставът е съгласен с извода, че по ДП са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че Д. действително е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем.

Неправилен е изводът на ВРС, че липсва опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. От приложената справка за съдимост на Д. е видно, че е неколкократно осъждан. Приложена е и справка с характеристични данни по отношение на Д., според съдържанието на която същият има множество криминалистични регистрации, влизал е в конфликти, бил със сприхав характер и е нарушавал обществения ред по местоживеене.

Отделно от това аз считам, че въпреки че към момента няма такова обвинение от доказателствата по ДП са налице и такива за още едно престъпление, а именно същият е извършил и хулиганство след като е бил задържан. При положение, че не бъде взета МНО „Задържане под стража“ спрямо Д. би съществувала реална опасност същият да извърши и друго престъпление.

С оглед на това, моля да отмените определението на ВРС и да вземете спрямо Д. МНО „Задържане под стража“.

АДВ. Г.: Уважаеми окръжни съдии, продължението на ВРП в частния протест до Вас да отмените определението на ВРС и да определите на подзащитния най-тежката МНО „Задържане под стража“ е неоснователно. Протестираното определение е правилно законосъобразно и обосновано.

Съображенията ми за това са следните:

Не съм съгласен с изложеното в протеста първо, че ВРС е интерпретирал превратно фактите по делото. Напротив, съдът задълбочено и аргументирано е преценил всички факти и обстоятелства и правилно не задържа под стража подзащитния ми.

ВРС също прие, както прокуратурата, че автор на деянието е обвиняемият, но за разлика от прокуратурата посочи, че макар и на подзащитния ми да е вменено във вина деянието грабеж, не е изяснено по делото каква е била целта на подзащитния ми да отнеме вещта пушка. Така че не е ясна субективната страна на извършеното от подзащитния ми деяние и от тук и самата съставомерност на деянието.

Не е вярно, че обв. Д. е бил търсен нееднократно на адреса, на който живее.

Както и съдът е посочил в докладната записка на полицейския служител от 26.11.2019 г. е отбелязано, че той е посетил дома на подзащитния ми еднократно, но не открил никой. Подзащитният ми не издирван по друг начин. Има постоянно местожителство ***. Не е обявен на местно или общодържавно издирване.

Освен това до 04.12.2019 г., когато беше привлечен като обвиняем, той не дължи поведение съобразено с целта на чл. 57 НПК. Когато е бил призован, той се явявал и е видно от призовката по делото, съобразно с която се е явил във второ РПУ и е бил разпитан като свидетел. Така че не е вярно, че не се е отзовал и не е съдействал на органите на МВР.

В т. 4 на протеста е вярно, че подзащитният ми е осъждан няколко пъти – 4 пъти. Не обаче всички осъждания са за тежки умишлени престъпления. Тези осъждания не са съставомерни с разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от НПК, за да се приеме, че има реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.

По делото няма данни, че всички извършени деяния от миналото, за които е осъждан подзащитният ми са под въздействие на алкохол и психоактивни вещества, както твърди прокурорът в протеста. Не е вярно твърдението на прокурора, че са налице всички предпоставки, визирани в НПК, вкл. в чл. 63 ал. 1 и затова подзащитният да трябва да бъде изолиран.

Посочените като предпоставки от прокурора не са законови основания, за да бъде задържан подзащитният ми. Няма доказателства от извършването на деянието до момента и от последното му осъждане до момента да е извършил друго противоправно деяние. Затова не мога да се съглася, че е основателно посоченото, че има опасност обв. Д. да извърши друго насилствено действие или престъпление от общ характер.

Неоснователен е аргументът на прокурора, че по отношение на подзащитния ми трябва да бъде взета най-тежката МНО, за да няма връзка с други лица, замесени в престъплението или да въздейства на свидетели. По делото няма данни за такива действия макар че от извършването на деянието месец август досега, ако е искал да върши нещо такова би го свършил.

Моля да не уважавате протеста и оставите в сила определението на първоинстанционния съд.

ОБВИНЯЕМИЯТ: В моя защита искам да кажа, че ме нападнаха и не съм вземал тази пушка с цел облага и не знаех каква е точно и щяхме да я върнем след това. Те пушат там треви, ние бяхме пийнали и просто…Не съм съгласен да ме задържат. Искам от съда да не ме задържате.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Производството е въззивно, инициирано по протест на прокурор от Районна прокуратура Варна.

Искането е за отмяна на определение на ВРС, с което е взета мярка за неотклонение „Подписка“ по отношение на обв. С.Д., респективно е оставено без уважение искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на същия.

Протестът се поддържа в с.з. от представител на ВОП. Счита, че същият е аргументиран, добавя се и се акцентира на опасността обвиняемият да извърши престъпление. Счита, че основната предпоставка е налице по отношение на това, че съществуват данни, Д. да има отношение към извършеното престъпление, за което е повдигнато обвинение.

Защитата е на противното становище. Счита, че няма основание Д. да търпи най-тежката мярка за неотклонение. Също се акцентира на кумулативните предпоставки, в частност, че не съществува риск Д. да извърши престъпление и то реален. Същият има постоянен адрес, на който пребивава, органите на ДП и съдът могат да връчват книжа, респ. да бъде призоваван за извършване на процесуални-следствени действия и неговото поведение не е давало повод да се смята, че може да се укрие или по някакъв начин да възпрепятства наказателно преследване срещу себе си.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намери следното:

По отношение на основната предпоставка се солидаризира изцяло с мотивите изложени в атакуваното определение. От материалите по делото в частност всички гласни доказателствени средства, вкл. и частично от обясненията на обв. Д. може да бъде направено заключение, че същият обосновано е обвинен в извършване на престъплението по чл. 198 от НК, поради което приема категорично, че тази предпоставка е налице.

Спорен е въпросът, такъв е бил и в рамките на първото производство, дали съществува реален риск, същият да извърши престъпление или да се укрие. ВРС е обсъдил всички доказателства, които са относими към тях, но е приел анализирайки справката за съдимост, както отрицателните му характеристични данни и е счел, че не са достатъчни да се приеме реалният риск, че той може да извърши престъпление.

На противното становище е ВОС. Видно е, че лицето е осъждано многократно и то приблизително за идентични деяния, в частност всички мотивирани от хулигански подбуди. Изготвена е съдебнопсихиатрична експертиза, излизаща със заключение, което потвърждава това поведение отразено в справката за съдимост, като категорично сочи, че то не е болестно мотивирано, а се касае за личностно разстройство и емоционално нестабилна личност.

В тази връзка и с оглед личните качества на лицето съдът счита, че рискът същият да извърши престъпление е абсолютно реален. Към настоящия момент са му налагани наказания „Лишаване от свобода“, „Пробация“, вкл. обвиняемият е осъждан и като непълнолетен, които очевидно не са постигали целите, визирано в чл. 36 от НК.

Утвърждава се едно престъпно поведение и макар тези осъждания да не влияят на квалификацията, за която отговаря към настоящия момент Д., са абсолютна индиция за негово бъдещо поведение и реален риск да извърши престъпление.

В този смисъл, доколкото са налице и двете предпоставки, съдът не следва да се занимава с тази, дали съществува риск да се укрие. В тази връзка следва да бъде определена и коректната мярка за неотклонение, която според настоящия съдебен състав, с оглед ограничаване лицето от извършване на подобни противообществени прояви и спазване основния принцип на чл. 57 НПК, както и с оглед ранния етап на наказателното производство, се явява мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да бъде контролирана по електронен път.

Водим от горното, съдът

Разпечатката съдържа 60 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/df4b91da-150d-4014-abee-36f7b58821d7