Определение № 971 от 10.09.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 971 гр. Перник, 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

Димитър Г. Цончев като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500673 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

С определение №2340/06.07.2026г. по гр. д. №2147/2026 г. Районен съд -Перник е оставил без уважение искането по чл. 248 от ГПК, направено с молба вх. № 22369/23.06.2026 г., подадена от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.

53Е, вх. „В“ за изменение на решение № 458/16.06.2026 г. по гр. д. № 2147/2025 г. по описа на РС-Перник в частта му за разноските.

Срещу определението в законоустановения срок е подадена частна жалба от ищеца по първоначалния иск „Профи Кредит България“ ЕООД, с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като присъденото на снование чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗАдв на адвокат А. Ц. от АК -Перник адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск Б. А. Б. да бъде намалено като прекомерни. Развиват се подробни доводи, че определеният от районния съд адвокатски хонорар не е съобразен с фактическата и правна сложност на спора.

Ответникът по жалбата Б. А. Б. чрез пълномощника А. Ц. от АК -Перник оспорва жалбата, като моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с актуалната съдебна практика.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС-Перник е образувано по предявени от „Профи Кредит 1

България“ ЕООД срещу Б. А. Б. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.

240 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, във вр. с чл.

183, ал. 1 от ЗЗД да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 232.80 евро, представляваща невърната главница по договор за потребителски кредит № ***/01.04.2024 г., ведно с договорно възнаграждение в размер от 32.76 евро за периода от 20.03.2025 г. до 20.09.2025 г., законна лихва в размер на 43.43 евро за периода от 21.04.2024 г. до 12.11.2025 г. както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 14.11.2025 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 491/2025 г. по описа на Районен съд – Девин, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 89.48 евро представляваща възнаграждение за услуга “Фаст“ и сумата от 107.37 евро – възнаграждение за услуга „Флекси“, закупени по договор за потребителски кредит ***/01.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.11.2025 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Й.Т.Й. е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск по изложени подробно съображения, като е предявил насрещен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК съдът да „Профи Кредит България“ ЕООД да му заплати сумата от 262.16 евро, като дадена без основание по недействителен договор за потребителски кредит № ***/01.04.2024 г.

С решение № 458 / 16.06.2026 г. по гр. д. № 2147/2025 г. по описа на ПРС районният съд е отхвърли първоначално предявените искове като неоснователни и недоказани поради приета недействителност на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на процесния договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***/01.04.2024 г., по който е установено пълно погасяване на главницата, и е уважил изцяло предявения насрещен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23, във вр. с чл.

22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за сумата от 262.16 евро, като дадена без основание. Със същото решение съдът е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на Б. А. Б., ЕГН ********** сумата от общо 175.60 евро/сто седемдесет и пет евро и шестдесет евроцента/, представляваща направени съдебни разноски, както и на адвокат А. Г. Ц., с личен № ***, сумата от общо 613.56 евро/шестстотин и тринадесет евро и петдесет и шест евроцента/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на ответника безплатна правна помощ.

С молба по реда и в срока по чл. 248 ГПК ответникът е отправил искане за изменение на решението в частта за разноските при твърдения, че съдът неправилно е приел, че на него не му се дължат разноски, както и че на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за всяка от заявените претенции, като поддържа, че определеното от съда по реда на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗАдв възнаграждение на представляващия ответника адвокат е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока за отговор на молбата ответникът е изложил подробни доводи за неоснователност на исковето.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

2

По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски и възнаграждение за един адвокат по всеки от предявените искове срещу съответния ответник. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. За да определи размера на дължимите на адвокат А. Ц. адвокатски възнаграждения за оказаната от него безплатна правна помощ на ответника, в конкретния случай районният съд е съобразил, че той е осъществил процесуално представителство по установителен иск по чл. 415 от ГПК с обща цена 308.99 евро, осъдителен иск по чл. 183 от ЗЗД с обща цена 196.85 евро и насрещен осъдителен иск с цена 262.16 евро. Отчел е обстоятелството, че исковете са в защита на различни интереси – установяване на недължимост на претендирано от ищеца задължение по договор за кредит, отхвърляне претенцията на ищеца за заплащане на цена на предоставени услуги и връщане на даденото без основание.

Изложил е, че извършената от пълномощника работа се състои в изготвяне и подписване на всички, изхождащи от ищеца книжа по делото, участие в проведените две открити съдебни заседания, получаване на съобщения и призовки и извършване на други процесуални действия.

Следва да се посочи също така, че с отговора на насрещната искова молба и представеното преди първото открито съдебно заседание пред РС-Перник становище от 08.05.2026 г. от въззивния жалбоподател „Профи Кредит България“ ЕООД изрично е заявено възражение за прекомерност на претендираните от ответника по първоначалните искове и ищец по насрещния иск разноски за адвокатско възнаграждение, в случай, че претендираното от ищеца адвоктаско възнаграждение е по- високо от нормативно установеното. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно задължителното за него решение от 25.01.2024 година С-438/2022 година на СЕС. С него е прието, че чл. 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е също, че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. След цитираното решение на СЕС в практиката на българските съдилища, включително на ВКС, непротиворечиво се приема, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, според която при прекомерност не може да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който препраща към размерите по цитираната наредба, не съответства на правото на ЕС, респ. не следва да се прилага от съда. Преценката на съда за прекомерност на адвокатското възнаграждение се основава на вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко на фактическата и правна сложност на делото. Съдът обаче не би могъл да присъди по-нисък размер на разноските за адвокат при прекомерност без направено възражение и това е изрично посочено в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Намаляването на разноските за адвокат е само по искане на насрещната страна. По същите съображения не могат да бъдат намалени разноски, които са в размер, срещу 3 който не е възразено /така определение № 3142 от 27.11.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2534/2024 г., I т. о., ТК, определение № 3367 от 01.07.2024 г. по гр. д. № 2599/2023 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 2421 от 18.09.2024 г. по т. д. № 172/2023 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 2577 от 10.10.2024 г. по ч. т. д. № 1202/2024 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./. Доколкото определеният от районния съд размер е съобразен с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно, а подадената срещу него частна жалба- за неоснователна.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2340/06.07.2026г. по гр. д. №2147/2026 г. по описа на Районен съд -Перник.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4