Решение № 1588 от 11.04.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1588

Хасково, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20247260700276 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. М., с ЛНЧ *********, гражданин на Сирия, с адрес : [населено място], [жк], РПЦ на ЗАБ при МС насочена против Решение № 3207/22.02.2024г. на Председателя на ДАБ при МС.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради немотивираност, допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Административният орган бил приел, че ситуацията в Сирия се характеризира като вътрешен въоръжен конфликт, който достигнал такова високо равнище на безогледно насилие, че съществували сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателят, в качеството му на цивилно лице бъде върнат в Сирия, ще претърпи посегателства и заплахите по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, поради самото присъствие на територията на страната.

Решението в частта, с която било прието наличие на предпоставките на чл. 12, ал.1, т.6 и чл.12, ал.2, т.4 от ЗУБ било немотивирано и постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Нормата на чл.12, ал.2, т.4 от ЗУБ представлявала транспониране на разпоредби на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лица, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В чл.17 от посочената директива били предвидени хипотези на изключване, като в параграф 1, б.“г“ било регламентирано,че гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключвал от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира. Наличието на тези основания било основание за отказ на лицето да се предостави хуманитарен статут и по смисъла на българското законодателство. За да приеме наличието на посочените хипотези Председателят на ДАБ се позовал само на писмено становище на ДА“НС“, с което последната възразила предоставяне на закрила на оспорващия. Според жалбоподателя като не изискал от ДА“НС“ предоставянето на мотивирано становище, за да се запознае с относимите факти и да ги прецени при произнасянето си в производството по предоставяне на закрила по общия ред, административният орган допуснал съществено нарушение на административните правила. Наред с това оспореното решение в тази му част противоречало и на Решение на Съда (първи състав) на ЕС от 22.09.2022г. постановено по дело С-159/21.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия лично и чрез процесуален представител в писмени бележки.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът - Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ от 25.10.2023г. (под името А. М. А. от Сирия) и подадена чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ под вх. № 7505 от 09.11.2023г. А. А. М. от Сирия е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 32213 от 09.11.2023г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. (собствено име) М. (бащино име) А.(фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената А. А. М., роден на [дата]в Сирия, [населено място], със същия постоянен адрес, гражданин на Сирия, етническа принадлежност – , религия – , , професия , без образование, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за родителите, братята и сестрите на чужденеца, като е отбелязано, че са с местонахождение в Сирия.

На 02.01.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 32213/02.01.2024г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че е роден на [дата]. в [населено място], обл.Д. А., където живял до 08.10.2023г., след което напуснал Сирия. Имал само сирийско гражданство, като изгубил притежаваната от него лична карта. Посочил, че работел като заварчик, не бил [семейно положение], нямал близки и роднини на територията на ЕС. Разказал, че напуснал Сирия на 08.10.2023г. и влязъл в Турция нелегално, с автомобил. Установил се в Урфа, за три дни - при роднина, след което и в Истанбул за още три дни където отседнал в апартамент под наем. Нямал проблеми с властите в Турция и никой не го принуждавал да се върне в Сирия. Напуснал Турция защото имало расизъм. В България влязъл нелегално на 16.10.2023г., като преминал през оградата с помощта на стълба. След това вървял пеш около 3 дни, след което с автомобил тръгнали за София. Задържан бил на българо – сръбската граница. Целта му била да стигне до Германия и там да подаде молба за закрила. По отношение причините да напусне страната си по произход отбелязал, че в Сирия има война. В района на селото му войната била от 2011г. и в и около селото му имало различни групировки които воювали - кюрдите се сражавали с редовната сирийска армияи ДАЕШ. Имало бомбардировки. От селото кандидата за закрила успял да излезе с помощта на трафикант. Сега района на Д. А. се контролирал от кюрдите. Заявил, че не е членувал в политически партии, не е бил арестуван, не бил осъждан и срещу него нямало заведени съдебни дела, нямал проблеми с официалните власти в Сирия, не е бил жертва на насилие, и към него нямало заплахи. Посочил също, че не е имал проблем заради етническата си група, и изповядваната религия, не бил участвал във военни формирования. Подал молба за закрила понеже била мирна държава.

С писмо с рег. № УП-32213 от 16.11.2023г. Директорът на РПЦ Харманли поискал от ДА“НС“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. В отговор е постъпило писмо с рег. № М-3055/25.01.2024г.(рег. № УП 32213/26.01.2024г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“, адресирано до Председателя на ДАБ при МС. Видно от същото, на основание чл.41, ал.1, т.1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, адресатът се уведомява, че ДАНС разполага с информация – отразена в справка рег. №[рег. номер]-001-03/T-6-387/19.01.2024г., според която лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като А. А. М., роден на [дата]в Сирия, представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р. България.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 32213 от 06.02.2024г. с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 3207 от 22.02.2024г. Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. М.. Решението е връчено на лицето лично на 11.03.2024г., в присъствието на преводач. Жалбата е подадена на 18.03.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В тази част административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като е обсъдил предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история, и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2 – 5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 от ЗУБ, тъй като молителят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България.

Съдът приема, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на административния акт в тази му част.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.