Решение № 185 от 04.05.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Ловеч, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20234310101569 по описа за 2023 година

Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Х. Д. Х., чрез пълномощник мл. адвокат А. Т., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, в която се твърди, че на 12.10.2023 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ В.П. с район на действие Окръжен съд – Ловеч, за това, че по неговия опис има образувано изпълнително дело № *** въз основа на изпълнителен лист от 01.09.2008 г. по ч.гр.д.№ 976/2008 г. по описа на РС-Ловеч, за следните суми: главница в размер 6680.63 лева, ведно със законната лихва върху нея от 18.08.2008 г. – 10745.93 лева, разноски в размер 888.78 лева, неолихвяема сума – 540.00 лева, съдебни разноски – 1631.66 лева.

Ищецът твърди, че е наложен запор по банковата му сметка върху трудовото възнаграждение и пенсията му, както и запор на два броя МПС.

Посочва, че издаденият изпълнителен лист от 01.09.2008 г. по ч.гр.д.№ 976/2008 г. по описа на РС-Ловеч, на основание чл. 405-406 от ГПК, е в полза на „Обединена българска банка“ АД /„ОББ“ АД/, като той е осъден да заплати сумата от 6680.63 лева за неиздължен банков кредит, с договорна лихва в размер на 426.45 лева от 29.12.2007 г. до 14.08.2008 г., наказателна лихва за просрочени главници в размер на 10.73 лева от 29.12.2007 г. до 14.08.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата – 6680.63 лева, считано от 18.08.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 451.60 лева – разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на „ОББ“ АД, ищецът твърди, 1 че е образувано изпълнително дело № *** пред Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при РС-Ловеч, като след образуването на изпълнителното дело не са били предприети никакви изпълнителни действия. Последното изпълнително действие е било от 08.01.2016 г. и делото било прекратено.

Ищецът твърди, че с поканата за доброволно изпълнение получил и уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх.№ МА 00012326/04.09.2023 г., в което се сочело, че въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 06.12.2013 г. между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „ОББ“ АД, вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит от 22.05.2006 г., ведно с лихвите, привилегиите и обезпеченията по договора, е прехвърлено на ответника, като в съобщението било указано, че сумите за погасяване на задължението към ответника следва да се внасят по посочена в същото банкова сметка.

В исковата молба са изложени доводи, че ако е налице сключен договор за цесия между „ОББ“ АД и ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, то същият не поражда действие спрямо ищеца, тъй като съгласно чл. 99 от ЗЗД е следвало да му бъде съобщено за цесията от предишния кредитор, а такова съобщаване в случая липсвало.

Ищецът счита, че вземанията на ответника по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД, като последното изпълнително действие е от 08.01.2016 г., при което на 08.01.2021 г. е настъпила петгодишната погасителна давност.

Твърди, че след тази дата не са били извършвани изпълнителни действия, които да са годни да прекъснат петгодишната давност. Счита, че същата не е прекъсната с факта на образуването на второто изпълнително дело и предприетите изпълнителни действия чрез налагане на запори върху банковата му сметка и МПС-та. Други действия, прекъсващи давностния срок, не са били искани и предприемани по образуваното ново изп.дело № *** по описа на ЧСИ В.П..

Въз основа на изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, на основание чл. 439 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 20487.00 лева, представляваща сбор от сумите по изпратената му покана за доброволно изпълнение, произтичащи от изпълнителен лист от 01.09.2008 г. по ч.гр.дело № 976/2008 г. по описа на РС-Ловеч.

Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адвокат Д. К., с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Навежда доводи, че вземането не е погасено по давност, като по изпълнителните дела са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.

По отношение на уведомлението за цесията, счита, че няма пречка същото да бъде извършено в хода на уведомяването за образуване на изпълнителното дело. Позовава се на сключено споразумение от 08.12.2014 г. между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и ищеца за разсрочване на задълженията му, с което той признал, че размерът на задължението му възлиза на 12923.16 лева и поел ангажимент да го заплаща на вноски. Моли за отхвърляне 2 на иска, като неоснователен. В случай, че искът бъде уважен, ответникът прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар и моли да бъде присъден в минимален размер, с оглед правната и фактическа сложност на делото.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с пълномощника си мл.адвокат Т..

Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен по съображенията, изложени в исковата молба, като се присъдят и направените разноски по делото.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е ангажирал друго становище по спора.

От събраните по делото доказателства, включително от приложените изп. дело № *** по описа на ДСИ при Районен съд – Ловеч и копие от изп. дело №*** по описа на ЧСИ В.П. както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По молба на „Обединена българска банка“ АД от 12.01.2009 г. е било образувано изп.дело № *** по описа на ДСИ при РС-Ловеч срещу длъжник - ищецът Х. Д. Х., на основание приложен Изпълнителен лист от 01.09.2008 г., издаден по ч.гр.дело № 976/2008 г. на РС-Ловеч, за следните суми: 6680.63 лева за неиздължен банков кредит по договор за кредит от 22.05.2006 г., с договорна лихва в размер на 426.45 лева от 29.12.2007 г. до 14.08.2008 г., наказателна лихва за просрочени главници в размер на 10.73 лева от 29.12.2007 г. до 14.08.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата – 6680.63 лева, считано от 18.08.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 451.60 лева – разноски по делото.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят „ОББ“ АД е поискал налагане на възбрани и запори върху имущество на длъжника, след като се направят съответните справки за имущественото му състояние, както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 16.01.2009 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, невръчена с отбелязване от връчителя, че цялото семейство е в Испания.

На същата дата е изпратено и запорно съобщение до трето лице – „Осъм“ АД за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, но съобщението е върнато с отразяване, че лицето не работи там.

Впоследствие, същата година са изпращани и други запорни съобщения.

С молба от 30.06.2009 г. взискателят е поискал налагане на ограничителна мярка по чл. 76 от ЗБДС /в редакцията тогава/ по отношение на длъжника, т.е. ограничаване задграничните му пътувания, като такава мярка е била наложена.

През 2011 г. взискателят е поискал извършване на изпълнително действие – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при посочен работодател, а след това през 2013 г. е поискал извършване на справка относно декларирани движими вещи, недвижими имоти, банкови сметки и регистрирани трудови договори на името на 3 длъжника.

Установява се, че по повод молба от 16.10.2015 г. на ответника в настоящото производство – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, същият е конституиран като взискател по изп.дело № ***, на основание чл. 429 от ГПК, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 06.12.2013 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, която му прехвърлила вземането си, предмет на изпълнителното дело.

Впоследствие, с молба от 08.01.2016 г., новият взискател – „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал извършване на справка за съществуването на трудови договори на името на длъжника и за имущественото му състояние, след което да се предприемат съответните изпълнителни действия.

С молба от 18.12.2018 г., взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е отправил искане, на основание чл. 427 ал. 5 от ГПК, изпълнителното производство да бъде предадено за продължаване на ЧСИ В.П. а в случай че се установи, че делото е прекратено на основание чл. 433 от ГПК, е поискал връщане на оригинала на изпълнителния лист.

С Постановление от 08.03.2019 г., Държавният съдебен изпълнител е прекратил изп.дело № ***, на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, поради изтекъл двугодишен период, считано от 08.01.2016 г., в който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия.

По повод молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 11.09.2023 г. до ЧСИ В.П. с приложен оригинал на изпълнителния лист, е образувано изпълнително дело № *** по неговия опис и са започнати нови изпълнителни действия срещу ищеца.

Видно от покана за доброволно изпълнение изх.№ 27682/03.10.2023 г., изпратена до ищеца, същият е уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ В.П. въз основа на изпълнителния лист от 01.09.2008 г. по ч.гр.д.№ 976/2008 г. на РС-Ловеч, за сумите, които дължи на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както следва: главница в размер 6680.63 лева, ведно със законната лихва върху нея от 18.08.2008 г. – 10745.93 лева, разноски в размер 888.78 лева, неолихвяема сума – 540.00 лева, разноски по изпълнителното производство – 1631.66 лева, или обща сума от 20487.00 лева.

Не се спори, че заедно с поканата за доброволно изпълнение ищецът е получил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания по договора за цесия между „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Ответникът е представил споразумение, сключено на 08.12.2014 г. между него и ищеца за разсрочване на задължението му, произтичащо от договора за потребителски кредит, сключен на 22.05.2006 г. между ищеца и първоначалния кредитор „ОББ“ АД.

Съгласно споразумението, ищецът е признал, че към 20.11.2014 г. размерът на задължението му към ответника възлиза на 12923.16 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за установяване недължимост на вземания по изпълнителен лист от 01.09.2008 г., като 4 погасени по давност.

Разпоредбата на чл. 439 ал. 1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /арг. от чл. 439 ал. 2 от ГПК/.

В случая ищецът, отричайки вземането по издаденото изпълнително основание, се позовава на изтекла погасителна давност след настъпила на 08.01.2018 г. перемпция на изп.дело № *** по описа на ДСИ при РС-Ловеч, поради бездействие на кредитора.

Безспорно, касае се за нови факти, настъпили след влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Следва да се отбележи, че с образуването на изп.дело № *** на ДСИ при РС-Ловеч /на 12.01.2009 г./, давността е била прекъсната, тъй като това представлява предприемане на действие за принудително изпълнение на вземането, съгласно чл.116 б.”в” ЗЗД.

В Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр.д.№ 3/80 г. на Пленума на ВС е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането.