Определение № 4801 от 22.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛ.ИЕ

№ 4801 гр. В., 21.12.2023 г.

ОКРЪЖ. СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Чл.ове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100502480 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод две въззивни жалби, както следва:

1/ Въззивна жалба на Д. Р. Д. срещу Реш.ие № 1580 от 10.05.2023г. по гр.д. № 2926/2022г. по описа на ВРС, XXХI-ви състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. В., СО „Т.“, ул.

"О." № 106, м. „Ф. д.“, съставляващ ПИ с ид.тификатор ....................... по КККР на гр. В., м.

„Ф. д.", с площ от 590 кв.м., съгласно скица, а по докум.т за собств.ост 600 кв.м., с трайно предназнач.ие на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, представляващо ПИ № .........., ид.тич. с имот с пл. № ............... в кв. 106 по плана на гр. В., при граници по скица: ..............., ...................., ..................., ..........................., ......................., ..........................., ..........................., а по докум.т за собств.ост: имоти с пл. №№ ......, ............., ..........., ........... и път, ведно с изград.ата в имота, еднофамилна жилищна сграда на два етажа с ид.тификатор ........................1, с площ по скица 141 кв.м., а по акт за узаконяване състояща се от две жилища, на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв.м., брой надземни етажа -2, между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва:

2/3 ид.ч. за „И........... 5.......“ ООД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управл.ие: гр. В., бул. “Г.. К.“ № 50, ет. 1, ап. 2 и

1/3 ид.ч. за Д. Р. Д. с ЕГН **********, като съсобств.остта между страните е възникнала на основание възлагане с Постановл.ие за възлагане от 10.05.2021г. по изп.д. № 20118070400206 на ЧСИ и договор за покупко продажба по НА № 26/2002г.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, а ев.туално за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на реш.ието, както и постановяване при допуснати съществ.и процесуални наруш.ия. Оплакванията са обосновани с твърд.ия за 1 липса на обсъждане в пълнота на заяв.ите от въззивника възраж.ия в отговора на исковата молба; липса на задълбоч.о обсъждане на събраните в хода на делото доказателства, поотделно и в съвкупност, водещо до липса на мотиви; непроизнасяне по възраж.ията за пороци на ипотечния акт – към мом.та на сключването му длъжниците не са били собств.ици изцяло на имота, не е съществувала яснота относно собств.остта на имота, както и липсва пълна ид.тичност между ипотекиран и продад. имот, които пороци по същество обуславят недействителност на ипотеката, съответно и на последвалата публична продан.

От друга страна е заяв.о възраж.ие за п.миране на изпълнителното дело, по което е провед.а проданта и възлагането на имота, а след няколко нестанали продани, взискателят не е поискал своеврем.но нова продан, поради което имотът е следвало да бъде „свал.“ от изпълн.ие. Цитираното в реш.ието ТР № 4/2017г. е неотносимо към настоящия спор, доколкото касае само страните в изпълнителния процес, а не и третите лица, каквото качество има въззивникът. Подад.ата от него жалба срещу проданта е била остав.а без разглеждане от ВОС, като по логиката на ВРС той не се ползва с никакъв инструм.т за защита, което е противно на основния ни закон и законодателството като цяло. Моли в тази връзка обжалваното реш.ие да се отм.и.

В отговор на жалбата „И........... 5.......“ ООД, представлявано от управителите оспорва доводите в жалбата като неотносими по делото. Твърди, че по същество се оспорва валидността на провед.ата публична продан на процесните имоти, които оспорвания са процесуално недопустими. Ответникът не разполага с избрания от него процесуал. ред за защита на свои ипотечни права в настоящото производство, поради огранич.ието по чл. 496, ал. 3 вр. чл. 490 от ГПК, поради което е и прекрат.о като недопустимо инициирано от него производство пред ВОС. Посочва, че действителността на публичната продан може да бъде оспор.а само когато имотът е куп. от лице, което е нямало право да наддава или при невнасяне на ц.ата, не и поради липса на „пълна тъждеств.ост“ между ипотекиран и продад. имот; настъпила п.мпция по изп.д. , по което е провед.а проданта, както и от трето лице по изпълн.ието, но не и чрез възраж.ие в делб.о производство на имота. Правилно е отхвърл.о като неоснователно възраж.ието на ответника за липса на ид.тичност между процесните имоти и продад.ите на публична продан ипотекирани имоти, част от които е придобило дружеството на основание възлагане. Решаващото съображ.ие на ВРС в тази насока е възприемане по реда на чл. 202 от ГПК само на фактическите констатации на вещото лице по допуснатата СТЕ за наличие на разлики в площта на процесния имот и сграда с ипотекираните, които се дължат на отразяване в КК, а различието в номерата на съседите се дължи на различни информационни източници. Следователно не е налице липса на мотиви по правния извод за ид.тичност на имотите. По тези съображ.ия е отправ.о искане за постановяване на реш.ие, с което обжалваното реш.ие да се потвърди като правилно и законосъобразно постанов.о.

2/ Въззивна жалба на „И........... 5.......“ ООД, представлявано от управителите срещу Реш.ие № 3409 от 24.10.2023г., с което по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК е допълн.о Реш.ие № 2

1580 от 10.05.2023г. по гр.д. № 2926/2022г. по описа на ВРС, XXХI-ви състав, като на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК е отхвърл.о предяв.ото от „И........... 5.......“ ООД, ЕИК ................... срещу Д. Р. Д. с ЕГН ********** искане за осъждане на ответника да заплаща на ищеца сумата от 1....... лева, месечно, представляваща обезщет.ие срещу ползването на описания общ жилищ. делб. имот съобразно правата му в съсобств.остта до окончателното извършване на делбата.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на реш.ието в обжалваната част поради неправилно прилож.ие на материалния закон, както и необоснованост. Съдът не е съобразил установ.ите по делото факти, както и заключ.ието на СОЕ, както и изявл.ията на ответника, обективирани в протокол за въвод във влад.ие от 12.05.2022г. по изп.д. № 20118070400206, както и направ.и по делото. Съдът не е отчел данните по делото относно невъзможността второ ниво на жилищната сграда, на което са разполож.и единств.ия санитар. възел, баня и кухня в сградата да бъде ползвано съвместно от страните, съобразно правата им в съсобств.остта; че всички помещ.ия, разполож.и на второ ниво се ползват се ползват само от ответника и чл.овете на неговото семейство; че достъпа до него е огранич. от последните; че ищецът няма ключ от входната врата на второ ниво, а помещ.ието от първо ниво не отговаря на изискванията за жилище по смисъла на ЗУТ, поради липса на санитар. възел, баня и кухня, поради което не може да ползва за живе.е, съобразно предназнач.ието на сградата за жилищни нужди. Дружеството – съделител има свобод. достъп само до парцела, в който е изград.а жилищната сграда и първо ниво на сградата, което обаче съставлява едно помещ.ие без изводи за мръс. канал и помещ.ие със санитар. възел, чиста вода и т.н. По прет.цията на неползващия съделител за получаване на обезщет.ие, поради лишаването му от ползване, съдът е обвързан от искането и е следвало да включи и прец.ка за липса на такава възможност. Ето защо възраж.ията на ответника, че не е създавал пречки за ползването и не възразява ищецът да ползва жилищната част на първо ниво са неотносими към искането за постановяване на приврем.ни мерки и към възникването на правото на обезщет.ие по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК на неползващия съсобств.ик. Обезщет.ието по този ред се дължи на неползващия съсобств.ик без оглед на това дали с повед.ието си другият съсобств.ик му пречи да ползва имота, респ. дали му е предоставил възможност да ползват заедно общия имот. С оглед предназнач.ието на делб.ия имот /жилищна сграда/ и неговите технически характеристики; липсата на спор по делото, че ищецът не разполага с ключ за второ ниво, както и невъзможността това ниво да се ползва съвместно от двамата съделители, обуславят извод за основателност на искането.

Ползването на второ ниво не може да бъде разпредел.о между страните, а съгласно удостов.ното от ЧСИ е налице отказ за предоставяне на достъп до второ ниво от жилищната сграда, поради което неправилно ВРС в обжалваното реш.ие отхвърлил искането. Поради излож.ото е отправ.о искане реш.ието да се отм.и, като вместо него да се постанови реш.ие, с което искането за определяне на приврем.ни мерки да бъде уваж.о.

В отговор на жалбата Д. Д. оспорва съображ.ията в нея. Твърди, че делб.ият жилищ. имот е двуфамил., състои се от две жилища с входове от противоположните страни на 3 сградата, на две различни нива. Пред първото ниво е налице помощна сграда, съставляваща санитар. възел /баня-тоалет/ и склад, както и още един отдел. склад, предназнач. за ползване им.но от обитателите на първо ниво. Никой не пречи на ищеца да обособи и вътреш. такъв, да направи преустройство на етажа, да го ползва и т.н. Ищецът е въвед. в това жилище, има свобод. достъп до мота, като никой друг не ползва помощните постройки, нито го възпрепятства да ги ползва. Посочва, че по никакъв начин не лишава ищеца от ползване, като неползването е по воля на съсобств.ика. Моли в тази връзка жалбата да се остави без уваж.ие, а реш.ието на ВРС в тази част – потвърд.о като правилно.

По делото е постъпила и жалба от Д. Р. С. срещу Реш.ие № 1580 от 10.05.2023г. по гр.д. № 2926/2022г. по описа на ВРС, XXХI-ви състав в частта му, с която делб.ият имотът се описва по КК и докум.т за собств.ост без да се посочат координатите на точките определящи границите на имота и сградата, а те са основни кадастрални данни, както и срещу протоколно определ.ие по протокол № 1976/11.04.2023г., с което немотивирано му е определ.о възнагражд.ие от съда в качеството му на вещо лице и му е предад. РКО за сумата от 300 лева, различна от определ.ата в представ.ата от него справка в размер на 1291.50 лева.

В отговор на жалбата „И........... 5.......“ ООД изразило становище за процесуална недопустимост на жалбата като подад.а от лице, което не притежава качеството страна по делото, нито на лице с установ. по делото прав. инт.с от оспорване на съдебното реш.ие.

Отправ.о е искане жалбата да се остави без разглеждане.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната и частната жалба са процесуално допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи прав. инт.с от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществ.ите изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Делото по разглеждането им следва да бъде насроч.о за разглеждане в открито съдебно заседание.

Жалбата депозирана от Д. Р. С. срещу Реш.ие № 1580 от 10.05.2023г. по гр.д. № 2926/2022г. по описа на ВРС, XXХI-ви състав е процесуално недопустима като изхождаща от нестрана по делото и предяв.а от лице без прав. инт.с от предприетото обжалване на съдебния акт, а във втората си част – и като насоч.а срещу неподлежащ на обжалване акт.

Жалбата като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане и да бъде върната.

С оглед въвед.ото във въззивната частна жалба изрично оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално наруш.ие във връзка с индивидуализацията и статута на делб.ия жилищ. имот, от което може да се направи извод, че делото е останало неизясн.о от фактическа страна и на основание т. 3 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният 4 съд следва да съб. служебно като доказателство експертно заключ.ие по релевантните за изясняване на спора факти, а им.но: по делото е налице спор доколко делб.ата жилищна сграда може да се ползва от всеки от съсобств.иците съобразно правата им до окончателното извършване на делбата и дали обектът на първо ниво на жилищната сграда е самостоятел. и год. да се ползва по предназнач.ие като жилище. За разрешаването на същия по делото са необходими специални знания в областта на строителството и архитектурата, поради което по делото следва да се допусне провеждане на СТЕ.