Решение № 418 от 03.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря Станимира П. Делийска като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110210032 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ХР. П. Т., ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-005663/26.03.2021 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б. „В” от ЗДвП.

В жалбата се твърди неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в непосочване ЕГН на свидетелите и тяхното качество. Оспорва се твърдението, да е осъществено ПТП, както и участник в него да е била жалбоподателката. Непосочване на конкретните щети, настъпили вследствие на ПТП се твърди съществено да опорочава НП. Жалбоподателката посочва, че автомобилът, с който се твърди да е реализирано ПТП е снабден с парктроник, камера и система за автоматично спиране при опасност от удар.

Счита, че не е изследвано дали твърдяното ПТП е в причинно–следствена връзка с неосъществен контрол. По отношение нарушението по т. 2 от НП се поддържа непълно и неясно описание в НП, тъй като извършване на 1 нарушението по чл. 123, ал.1 т.3 б „В“ се предпоставя от причинена имуществена вреда, а такава не е описана в НП.

В съдебно заседание жалбоподателят – ХР. П. Т., редовно призована не се явява. Представлява се от адв. Д., която акцентира върху показанията на свидетеля Б., че водачът на автомобила, предизвикал ПТП е мъж, а не жена.

По отношение нарушението по т.2 от НП излага аргументи, сходни с изложените в жалбата. Счита, че НП следва да се отмени.

Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2020 г. в гр. София, ж.к. „Дружба“, пред бл. 281А на „Цариградски комплекс“ бил паркиран лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № *********, ползван от свидетеля ИВ. ПЛ. Д.. На същата дата около 15:00 часа неустановен по делото водач направил опит да паркира управлявания от него лек автомобил „Фолксваген“, модел „Т Рок“ с рег. № ******* в близост до автомобила на свидетеля Д.. При опита си да паркира автомобила неустановеният водач ударил със задната част на лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Т Рок“ с рег. № ******* предната част на автомобила на свидетеля Д.. В резултат на ПТП били причинени щети по предната декоративна решетка на автомобила на Д.. След удара неустановеният водач не спрял и не слязъл от автомобила, за да установи вредите.

Свидетел на случилото се станал АЛ. АЛ. Б., който сигнализирал с ръце на неустановения водач, който обаче не спрял, а потеглил и се отдалечил в неустановена посока. Свидетелят Б. се приближил до ударения автомобил и видял, че не предното му стъкло е оставена бележка с телефонен номер.

Същият позвънил на номер и разказал на свидетеля Д. какво е видял, като му посочил и регистрационния номер на автомобила, който е реализирал ПТП.

Свидетелят Д. пристигнал на мястото на инцидента, изчакал известно време, но тъй като участващия в ПТП водач не се появил, сигнализирал контролните органи за настъпилото ПТП. На място бил изпратен екип на ОПП- СДВР, част от който бил свидетелят ЦВ. ИВ. И. – младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, който съставил протокол за ПТП.

На 25.02.2021 г. Янислав Петков Тотев попълнил декларация, в която посочил, че автомобилът „Фолксваген“, модел „Т Рок“ е негов, но се управлява от съпругата му Х.Т.. На 02.03.2021 г. жалбоподателят Х.Т. попълнила декларация, в която посочила, че не си спомня и не е участвала в ПТП.

На същата дата - 02.03.2021 г. свидетелят ЦВ. Х. ЦВ. – мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателката и в нейно присъствие акт за установяване на административно нарушение № 770516/02.03.2021 г. за нарушения на чл. 20, ал.1 и чл. 123, ал.1 т.3 б. „В“ ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателката, която го подписала без възражения. Такива не постъпили и впоследствие.

Въз основа на така съставения АУАН на 26.03.2021 г. началник сектор към ОПП - СДВР издал обжалвано наказателно постановление. Препис от същото бил връчен на жалбоподателката на 28.06.2021 г., а на 01.07.2021 г.

2 била депозирана и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите ИВ. ПЛ. Д., АЛ. АЛ. Б., ЦВ. ИВ. И., ЦВ. Х. ЦВ., както и приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: протокол за ПТП и скица, справкакартон за водач за Х.Т., декларация от Янислав Тотев и Х.Т., заповед № 8121к-13312/28.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, договор за финансов лизинг и история на техническо обслужване на МПС.

Съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка по делото са показанията на свидетеля АЛ. АЛ. Б. – очевидец на процесното ПТП досежно механизма на реализиране на ПТП и данни за водача, който го е причинил. От показанията на свидетеля се установи, че лекият автомобил Фолксваген е ударил със задната си част автомобила на свидетеля Д..

Свидетелят Б. е категоричен, че водачът на автомобила, който е причинил ПТП е бил мъж. Съдът намери показанията на свидетеля за обективни и добросъвестно депозирани, поради което им се довери изцяло. Съдът намери за лесно обяснима липсата на подробен спомен у свидетеля Б. относно марките и моделите на участващите в ПТП автомобили предвид изминалия значителен период от време от датата на ПТП до датата на депозиране на показанията на свидетеля, още повече, че същият не е пряко засегнат от събитието и не си е поставял за цел да запаметява детайли около него.

Свидетелят обаче е посочил регистрационния номер на причинилия ПТП автомобил на свидетеля Д., който го посочил на контролните органи.

Съдът се довери и на показанията на свидетеля ИВ. ПЛ. Д.. Макар свидетелят да не е очевидец на ПТП, същият пресъздаде пред съда както свои лични възприятия относно полученото телефонно обаждане от свидетеля Б. с информация за реализираното ПТП, така и относно състоянието, в което се е намирал автомобила му, а именно с видими щети в предната част. Посоченото съответства на отразеното в протокола за ПТП, видно от който са констатирани щети по предната декоративна решетка на автомобила на свидетеля Д..

Съдът кредитира и показанията на полицейските служители ЦВ. ИВ. И. и ЦВ. Х. ЦВ., всеки от които разказа за собствените си действия във връзка с реализираното ПТП. Свидетелят И. е посетил мястото на ПТП и е съставил протокола за ПТП по данни на свидетеля Д., а свидетелят Ц. е съставил АУАН изцяло на база наличните по преписката материали, без да е посещавал мястото на ПТП.

Съдът се довери и на писмените доказателства – заповед № 8121к13312/28.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, от които извлече информация относно материалната компетентност на актосъставителя и АНО (първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият да издава НП).

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в 3 преклузивния срок за обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт (наказателно постановление), в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Видно от т. 2.6. на издадената на основание чл. 189, ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и на началник сектор в ОПП - СДВР /който е издал обжалваното НП/, а по силата на т. 1.3 от цитираната заповед актосъставителят, в качеството си на младши автоконтрольор, е оправомощен да съставя актове за установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че не всяко неспазване на изискванията на процесуалния закон представлява основание за отмяна на НП, а само тези нарушения, които са толкова значими, че са ограничили правото на защита на наказаното лице. Имайки предвид така направеното уточнение съдът счете възраженията изложени в жалбата срещу процесуалната годност на АУАН за неоснователни. На първо място изискването на посочване ЕГН на свидетелите /чл. 42, т.1 в редакцията в сила към датата на съставяне на АУАН/ е въведено с оглед тяхното индивидуализиране по несъмнен начин, като така се обезпечи възможността същите да бъдат установени и разпитани в хода на съдебното производство. Невъзможността да бъдат установени и разпитани свидетелите по АУАН /ако е счетено, че такава необходимост е налице/ всъщност препятства доказателствената дейност на АНО, тъй като същият ще бъде значително затруднен в доказване на обвинителната теза. Ето защо, макар и да е налице неспазване изискването на закона за посочване в АУАН на ЕГН на свидетелите, правото на защита на жалбоподателя не е накърнено, още повече, че същият нито е поискал установяването на тези свидетели, нито разпита им пред съда.

Неоснователно е твърдението, изложено в жалбата, че в АУАН не е посочено качеството на свидетелите, вписани в акта. Напротив, в същия ясно е вписано, че и двамата свидетели са свидетели при съставяне на акта /а това обстоятелство се установи и от разпита на актосъставителя ЦВ. Х. ЦВ./.

Спазено е изискването на чл. 40, ал.3 ЗАНН и АУАН е съставен в присъствие на двама други свидетели /тоест такива, които не са присъствали при извършване или при установяване на нарушението/, поради което съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН, свързано с изискването за участие на свидетелите в процедурата по съставяне на АУАН.

По отношение описанието на нарушението по чл. 123, ал. 1 т.3 б. „в“ от ЗДвП съдът ще вземе отношение по – нататък в решението.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установи жалбоподателката Х.Т. да е извършила вменените й нарушения. От 4 разпитаните по делото четирима свидетели единствено свидетелят А.Б. е очевидец на ПТП. Същият е категоричен, че водачът на джипа, който е ударил автомобила на свидетеля Д. е бил мъж, което категорично изключва жалбоподателката като пряк участник в ПТП, респ. извършител на вменените й нарушения. Не може да бъде доказателство в обратната посока декларацията от Янислав Тотев, в която същият посочва, че автомобилът е негова собственост, но се управлява от съпругата му Х.Т., тъй като посоченото изявление не е обвързано с конкретна дата. Ето защо и доколкото не се установи жалбоподателката да е управлявала автомобила, с който е причинено ПТП, то наказателното постановление следва да се отмени. Наред с посоченото са налице и допълнителни основания за отмяна на наказателното постановление, което се изразяват в следното: Както актосъставителят, така и АНО са приели, че причина за реализиране на ПТП е неупражняване на достатъчно контрол от страна на водача върху управлявания автомобил, което представлява нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП.